Определение № 919 от 29.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1557/2013 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 73 от 4.І.2013 г. на [фирма]-С., подадена против решение № 1776 на Софийския апелативен съд, ГК, от 9.ХІ.2012 г., постановено по гр. дело № 3507/2011 г., с което дружеството настоящ касатор е било осъдено да заплати на поданика на К. Д. С. Й. Йонсен, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, сума в размер на 27 400 евро, а също и сума в размер на 12 600 евро – съответно на основание чл. 93 ЗЗД, или общо 40 000 евро. Единственото оплакване на търговеца касатор е за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което той претендира касирането му, инвокирайки доводи, че ищецът Й. бил неизправна страна по процесния предварителен договор от 31.VІІ.2007 г., поради това не разполагал с правото да го развали в съответствие с чл. 87 ЗЗД, а в случая липсвало и валидно негово изявление за разваляне на сделката, което осуетявало настъпването на последиците, които разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД свързва с редовно настъпил такъв конститутивен ефект. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма]-С. обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по имащия значение както за точното прилагане н закона, така и за развитието на правото въпрос: „За наличие и установяване на законоустановените предпоставки за валидно упражняване на правото за разваляне на договор в съответствие с чл. 87, ал. 1 ЗЗД и настъпване и съответно ненастъпване на правите последици вследствие упражняването на това право”. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация С. Й. Йонсен – поданик на К. Д., писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на единственото развито в жалбата оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокирани са доводи, че формулирания в изложението на д-вото касатор към жалбата му „въпрос” нямал правно естество, а възпроизвеждал доводите в подкрепа на единственото оплакване в жалбата за постановяване на атакуваното с нея въззивно решение в нарушение на материалния закон. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационния контрол, са следните: Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В процесния случай търговецът касатор е формулирал в изложението към жалбата си вместо релевантен за изхода на делото правен въпрос онова, което всъщност е представлявало предмет на спора. Ето защо дали са били налице предпоставки за разваляне на процесния предварителен договор от 31.VІІ.2007 г. /или не/ е въпрос на доказване на определени факти по делото, а не правен по естеството си въпрос. Недопустивмо е отъждествяване на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК с основание за допустимост на касационния контрол по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а и в изложението на търговеца касатор към жалбата му не се навеждат каквито и да е съображения за непълнота, неяснота или противоречие в конкретен материален закон, приложим към разрешаване на облигационния спор, който е бил предмет на решаване с атакувания съдебен акт на САС. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение