Определение № 357 от 23.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 2720/2014 г.
ВКСI търговско отделение23.10.2014 г.докладчик Радостина Караколева
Диспозитив
ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу решение № 1235/27.06.2014 г. на Пловдивски окръжен съд, Х-ти граждански състав по в.гр.д. № 533/2014 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 2720/2014 г. пред ВКС, ТК, І ТО. ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място] 4000, [улица] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] вх. Г направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600 лв. /шестстотин лева/ - адвокатски хонорар. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните пред друг тричленен състав на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез юрисконсулт М. Ч. срещу решение № 1235/27.06.2014 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/, Х-ти граждански състав по в.гр.д. № 533/2014 г., потвърждаващо решение на Пловдивски районен съд /ПРС/. С решението на ПРС е уважен отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК и осъдителен такъв по чл.55 ЗЗД на [фирма] срещу [фирма] съответно за сумите 7287.29 лв. и 3008.91 лв. Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва процесуалната допустимост на касационната жалба с оглед цената на предявените искове и приложението на чл.280 ал.2 ГПК по съображения в писмен отговор. Касационната жалба е недопустима. Решението на ПОС не подлежи на касационно обжалване. С нормата на чл.280 ал.2 ГПК, изменена със ЗИДГПК /ДВ брой 100/21.12.2010 г. / е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване, а именно - не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10000 лв. за търговски дела. Настоящото дело е образувано по отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК и осъдителен такъв по чл.55 ЗЗД на [фирма] срещу [фирма] съответно за 7287.29 лв. и 3008.91 лв. Сумите са във връзка със стойност на електроенергия по договор между страните като абонат и доставчик. Исковете са изцяло уважени от ПРС, чието решение е потвърдено от ПОС. Спорът е по търговска сделка между търговци в това им качество /чл.286 ал.1 ТЗ/, обуславяща търговския характер на делото. Предявените претенции са по обективно съединени искове, всеки с цена под 10000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационен контрол съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.2-ро ГПК. Касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото пред ВКС се прекрати. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.4 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер на 600 лв. адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът: