Определение № 383 от 27.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1067/2013 г.

Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по повод постъпила касационна жалба от А. Б. Л., чрез процесуалния й представител адв.П. В., срещу решение №4338/13.06.2012 г. по гр.д.№14 355/2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ въззивен състав. Ответникът по касационната жалба В. П. А. не взема становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима ,тъй като предявеният иск е неоценяем. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното: С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решение № ІІІ-83-136/22.07.2011 г. по гр.д.№2300/2011 г. на Софийски районен съд, ІІІ г.о.,83 състав в частта, с която е заместено съгласието на ответника по касационната жалба за издаване на паспорт по реда на Закона за българските лични документи/ ЗБЛД/ на детето П. В. А.. Приел е за недопустимо решението в тази част, тъй като не е бил сезиран с такава претенция.Решението на първоинстанционния съд в частта, с която е заместено съгласието на ответника по касационната жалба за пътувания на малолетното дете П. В. А. извън територията на страната, без ограничение броя им, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват e отменено и е постановено ново, с което молбата по чл.127-а СК е отхвърлена. В. съд е обосновал решението си, като е приел, че детето е заминало за Кралство Б. въз основа на дадено от бащата съгласие за пътуване в чужбина за ограничен период от време и е останало да живее там с майката по нейно решение.Счел е, че всъщност искането на касационната жалбоподателка е насочено към реализация на едностранно взетото от нея решение за определяне на това местоживеене при трайно установяване в чужбина и че противопоставянето на бащата по този въпрос не се включва в хипотезата на чл. 127-а СК, както и че той не е отказвал съдействие за пътуване. Съдът е намерил за недопустимо другият родител да бъде изолиран от решаването на въпроса за местоживеенето на детето и че това трябва да стане по предвидения от закона ред, което ще обуслови и възможността да се придвижва свободно от и към държавата, в която е определено местоживеенето му. Счел е,че не следва въпросът за местоживеенето на детето да бъде подменян с въпроса за пътуванията му извън страната. В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване касационната жалбоподателка не е квалифицирала наличието на касационни основания по чл.280 ГПК. Твърди,че решението противоречи на съдебната практика на ВКС и в подкрепа на твърдението си представя определение № 344/21.03.2011 г. по гр.д.№1683/2010 г. на ВКС,ІV г.о., с което не се формира сила на пресъдено нещо и не представлява съдебна практика.Със същото е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, но производството впоследствие е прекратено, поради оттегляне на касационната жалба.Извежда материалноправния въпрос при какви предпоставки се дава разрешение за неограничено пътуване на детето в чужбина,заместващо съгласието на единия родител и дали при недадено съгласие от единия родител другият следва да иска от съда заместващо съгласие и издаване на паспорт за детето. ВКС, в настоящия състав на ІІІ г.о. намира,че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. При създадения нов режим то вече не е задължително, а факултативно. Допуска се, ако жалбоподателят изведе материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил правните изводи на въззивния съд. Той трябва да е включен в предмета на спора, да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на решението, за възприеманата фактическа обстановка и за обсъждане на събраните по делото доказателства- т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК. В случая такъв въпрос не е формулиран, посочените от касационната жалбоподателка въпроси са общотематични. В. съд не се е занимавал с това при какви предпоставки се дава разрешение за неограничено пътуване в чужбина на дете, нито дали при непостигнато съгласие от единия родител, другият родител да иска заместващо съгласие от съда и издаване на поспорт. К. съд би нарушил диспозитивното начало, ако сам изведе обуславящия въпрос въз основа на оплакванията на жалбоподателката. Те се отнасят до правилността на обжалваното решение и следва да бъдат квалифицирани по чл. 281 ГПК Тези оплаквания могат да бъдат обсъждани във фазата след допускане на касационното обжалване, но не и в стадия на селектиране. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,