Определение № 353 от 07.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 375/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Р. Ж. Б., чрез адв. С. П., срещу определение № 2265/12.09.2022 г. на Софийски апелативен съд по ч.гр.д. № 2234/2022г., с което е потвърдено определение на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаването му от заплащане на дължимите за производството държавни такси и разноски. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага, че въззивният съд не е отчел обстоятелството, че липсата на доходи и имущество у молителя е надлежно установена по реда на чл.448 от ГПК, за което са представени доказателства. Сочи, че в депозираното по делото искане изрично е отбелязано, че молителят не получава никакви доходи или дивиденти от дружествата, на които е управител, а и повечето от тях не извършват търговска дейност. По делото е установен и факта, че срещу него са образувани множество изпълнителни дела за значителни суми, поради което дори да получава доход, той не би бил достатъчен да покрие таксите и разноските в производството. Претендира отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъде освободен от заплащане на таксите и разноските, по реда на чл.83, ал.2 от ГПК. Препис от жалбата не се връчва на насрещната страна. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Със същото искането за допускане на касационното обжалване се основава на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следните поставени въпроси: 1/ Когато по делото липсват доказателства, че молителят в откритото по реда на чл. 83, ал.2 ГПК производство получава доходи от управление на дружества, представил е пред съда декларация, в която е посочена липсата на доходи от договори за управление, може ли съдът по свой почин да предполага наличие на доходи, които съществуват и евентуално постъпват в патримониума на молителя и на това основание да формира своя преценка по реда на чл.83, ал.2 от ГПК и да не приема декларираното от молителя? Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №206/17.05.2013г. по ч.г.д.№2434/2013г. на ВКС, ІІ г.о.; определение №694/29.09.2014г. по ч.г.д.№4630/2014г. на ВКС, ІІІ г.о.; определение №97/01.03.2016г. по ч.г.д.№407/2016г. на ІV г.о. 2/ Определението на въззивния съд, с което се произнася по правилността на определение на първостепенния съд, с което е оставена без уважение молба за освобождаване от държавна такса преюдициално ли е по въпроса за допустимостта на производството. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Въззивният съд е потвърдил определение №5488/13.06.2022г. по г.д.№9180/2021г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на Р. Ж. Б. за освобождаването му от заплащане на дължимите за производството държавна такса и разноски. За да постанови този резултат съдът приел, че производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба от Р. Ж. Б. срещу „Инвеститионна компания“ АД, „Лукс паркет“ ЕООД и В. В. В., за приемане за установено, че в полза на ответниците не съществува вземане за сумите по изпълнителен лист от 15.06.2015г., издаден въз основа на решение на арбитражен съд по т.д.№3416/2015г. на Софийски градски съд, представляващи главница в размер на 40 000лв., ведно с законната лихва върху нея до датата на изплащането; сумата от 201 706,67лв. /представляваща: възнаградителна лихва, изчислена върху главница от 50 000лв., за периода от 18.01.2011г. до 28.01.2011г., в размер на 166,67лв.; наказателна неустойка по чл.8 от Договор за заем от 18.01.2011г. в размер на 25 000лв.; мораторна неустойка, изчислена върху главница от 40 000лв., за периода от 28.01.2011г. до 12.08.2014г., в размер на 176 540лв./, както и присъдените разноски в размер на 6 565,64лв. С разпореждане №2537/23.08.2021г. и разпореждане №6734/29.11.2021г. производството по делото било оставено без движение за отстраняване на констатираните нередовности на предявените искове, между които: уточняване цената на иска и на вземанията, които се оспорват, както и за представяне на доказателства за заплатена по сметка на съда дължимата за производството държавна такса в размер на 4 % от цената на иска /след нейното уточнение/. В рамките на предоставените му срокове, ищецът, чрез процесуалния си представител адв. С. П. направил уточнение, че предявеният иск е частичен, за сумата от 30 000 лв., част от главница в размер на 40 000 лв., за която е издаден изпълнителен лист от 15.06.2015 г. на основание решение на арбитражен съд по т.д. № 3416/2015 г. на СГС. Депозирал и молба, с която е направил искане да бъде освободен от заплащане на дължимите за производството такси и разноски. В молбата посочил, че е управител на десет търговски дружества: „Лукс Паркет“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], „БГ Евро Инвест“ ООД, ЕИК[ЕИК], „Евро Паркет“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], „Ви Паркет“ ООД, ЕИК[ЕИК], „Рос Паркет“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], „Кибис“ ООД, ЕИК[ЕИК], „В. и КО“ в ликвидация, ЕИК[ЕИК] „Ю ес джи груп“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], „Вип Паркет“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] и „Рос Инвесмънт“, ЕИК[ЕИК]. Посочил, че притежава дялове в две от тях – „В. и Ко“ ООД / в ликвидация/ и „БГ Евро Инвест“ ООД, срещу което е инициирано производство по реда на чл.517, ал.4 от ГПК. Към молбата представил: 1/ Декларация по чл.83, ал.2 от ГПК, с която декларирал липса на всякакви средства, доходи и имущество, както и на низходящи или други лица, на които дължи заплащане на издръжка. Декларирал доход на съпругата си в размер на 230лв. /пенсия/; 2/ Определение по г.д.№69298/2019г. на Софийски районен съд за прекратяване на образуваното срещу молителя производство по реда на чл.448 от ГПК, в което са повторени обстоятелствата свързани с имущественото състояние на молителя, изложени в декларацията по чл.83 от ГПК; 3/ Доказателства за образувано изпълнително производство срещу „Ви Паркет“ ЕООД, както и за задължения на „Рос Паркет“ ЕООД към държавата. В обжалваното въззивно определение съдът приел, че преценката за освобождаване на страните от задължението за заплащане на дължимите за производството държавни такси и разноски се прави за всеки конкретен случай. Посочил, че производството има за цел да се отстрани пречка за разглеждане на възникналия между страните спор и да се даде възможност на лицата, лишени от средства да заплатят държавната такса и разноските за производството, не по тяхна вина, да получат защита на правата си. Приел, че от извършената справка в Търговския регистър се установява, че ищецът е управител или съдружник в 12 търговски дружества, като две от тях са в ликвидация, а едно в производство по несъстоятелност. Посочил, че част от останалите дружества са подавали ГФО за всяка година предхождаща подаването на исковата молба, поради което направил извод, че те осъществяват дейност и въз основа на него не кредитирал изложеното от молителя за липса на търговска дейност, съответно за липса на доходи. При тези данни съдът заключил, че имущественото състояние на длъжника му позволява да заплати дължимата за производството държавна такса, която е в размер на 1200лв. Изложил, че не са налице предвидените в чл.83, ал.2 от ГПК предпоставки за освобождаването му от такси и разноски, а именно да е в изключително затруднено материално положение, да не е в добро здравословно състояние или във възраст, в която не може да полага труд, да не притежава имущество и др. Съставът на Върховен касационен съд намира, че поставеният в изложението на касационните основания въпрос: Определението на въззивния съд, с което се произнася по правилността на определение на първостепенния съд, с което е оставена без уважение молба за освобождаване от държавна такса преюдициално ли е по въпроса за допустимостта на производството“ не е обуславящ правните изводи на съда в обжалваното определение. В същото съдът се е произнесъл единствено за наличието или липсата на предвидените в чл.83, ал.2 от ГПК предпоставки за освобождаване на молителя от заплащане на дължимите за производството такси и разноски, като е намерил искането за неоснователно. По отношение на този въпрос не са налице както общите, така и специалните основания за допускане на обжалването. Втория формулиран въпрос: „Когато по делото липсват доказателства, че молителят в откритото по реда на чл. 83, ал.2 ГПК производство получава доходи от управление на дружества, представил е пред съда декларация, в която е посочена липсата на доходи от договори за управление, може ли съдът по свой почин да предполага наличие на доходи, които съществуват и евентуално постъпват в патримониума на молителя и на това основание да формира своя преценка по реда на чл.83, ал.2 от ГПК и да не приема декларираното от молителя?“ се отнася до задължението на съда, сезиран с искане за освобождаване от държавна такса и разноски, да изследва и извърши преценка доколко доходите на молителя, материалното и имущественото му състояние, семейното му положение и здравословното му състояние, съпоставени с размера на държавната такса и разноските за производството, позволяват тяхното заплащане. Този въпрос, уточнен от съда, е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. По него е налице формирана съдебна практика - определение № 612 от 12.08.2010 г. по ч. т. д. № 564/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 496 от 10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 305 от 15.06.2009 г. по ч. гр. д. № 335/2009 г. на ВКС, ГК, III г. о., както и посочените от касатора определение №206/17.05.2013г. по ч.г.д.№2434/2013г. на ВКС, ІІ г.о.; определение №694/29.09.2014г. по ч.г.д.№4630/2014г. на ВКС, ІІІ г.о., според която при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, преценката за това дали молителят разполага с материални възможности, средства и/или имущество за заплащане на дължимите за производството такси и разноски се прави въз основа на цялостен анализ данните за имущественото състояние на лицето, неговото семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички други обстоятелства, които са относими към възможността за изпълнение на задълженията свързани с упражняваните от него процесуални права, отнесени към съответния размер на разходите за цялостното развитие на производството. Преценката е конкретна и се извършва в хода на всяко отделно производство. Имущественото и семейното положение на молителя може да бъде установено с декларация, с която страната декларира, под страх от наказателна отговорност, обстоятелствата свързани със своето материално, имуществено и семейно положение или с представяне на доказателства в тази насока. Ако имуществената декларация е непълна или неточна, съдът следва да изиска допълване или да даде възможност въпросът да бъде изяснен. Молителят отговаря по НК за декларирани неверни обстоятелства, а производството по чл. 83, ал. 2 ГПК не е състезателно. При промяна в обстоятелствата, констатирана от съда или по възражение на насрещната страна, определението, с което страната е освободена от заплащане на такси и разноски може да бъде изменено или отменено. При установяване на невярно декларирани обстоятелства, съдът може да сигнализира и прокуратурата. Съгласно разясненията дадени в т. 12 от ТР 6/2012 г. ОСГТК ВКС, в случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените ѝ процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им, на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Актът на съда за уважаване или отхвърляне на искането не формира сила на пресъдено нещо, а дадените на страната срокове за уточняване на обстоятелствата посочени в декларацията не са преклузивни. В конкретния случай, въззивният съд се е отклонил от тази практика, поради което е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението. Съдът е извел крайния си извод за неоснователност на искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК, въз основа на съображения, че доколкото част от търговските дружества, на които молителят е управител осъществяват търговска дейност, имущественото му състояние позволява да заплати дължимата за производството държавна такса в размер на 1 200лв. Въззивният съд не е обсъдил подробно съдържанието на декларацията, нито приложените към молбата други доказателства – за проведеното срещу него производство по реда на чл.448 от ГПК, за наличието на образувано изпълнително производство срещу Р. Ж. Б., „РОС Паркет“ ЕООД, „Евро Паркет“ ЕООД, „Вип Паркет“ ЕООД, „Рос Инвестмънт“ ЕООД, „Лукс Паркет“ ЕООД, както и за наличие на задължения към държавата от „Рос Паркет“ ЕООД. Съдът не е изложил съображения дали доходите на молителя, съпоставени с дължимата държавна такса и разноските за производството, позволяват тяхното заплащане. От представената по делото декларация по чл.83, ал.2 от ГПК и допълнителната уточняваща молба се установява, че ищецът е в трудоспособна възраст, но не получава доходи и няма имущество. Не притежава недвижими имоти и леки автомобили, не е семеен и няма задължения за издръжка към непълнолетни лица. Доходът му се формира от получаваната от съпругата му пенсия в размер на 230лв. Посочил е участието си като управител в търговски дружества и притежаваните дружествени дялове в две от тях, но е декларирал липса на доходи от същите. Размерът на дължимата за производството държавна такса за разглеждане на делото пред първостепенния съд е 1200лв. Въз основа на тези обстоятелства, следва да бъде направен извод, че молителят не разполага с достатъчно средства за заплащане дължимата държавна такса пред първостепенния съд 1200лв., както и разноските, и държавните такси за разглеждане на делото до окончателното му приключване. Обстоятелството, че не са представени доказателства за това, че лицето е безработно е без значение, тъй като ищецът изрично е декларирал, че не получава доходи. Извод, че молителят е в състояние да покрие таксите и разноските за производството не може да се изведе и въз основа на предположение за възможността му да полага труд и да реализира доход от дружествата, на които е управител /така и определение № 686/12.12.2014 г. по ч. гр. д. № 7091/2014 г. на I г.о. на ВКС/. Поради това настоящият състав намира, че е налице основанието на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на частния жалбоподател от заплащане на държавна такса и разноски по делото. По изложените съображения, обжалваното определение, като неправилно, следва да се отмени и вместо това следва да се постанови освобождаване на частния жалбоподател от заплащането на такси и разноски за производството по делото. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение