Определение № 205 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 199/2010 г.

Производство по чл. 280 и сл. ГПК. Постъпила е касационна жалба от М. С. А., Б. С. Б. и „Н” О. срещу определение № 172 от 26.01.2010 г. по гр. д. № 89/2010 г. на Софийски апелативен съд. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима. С обжалваното определение, на основание чл. 23 ал. 3 ГПК САС е постановил, че след отвод на съдиите от СГС по предявения от „Н” О. иск срещу З. „ДЗИ” А., „Д” О. и „С” А. иск, делото следва да бъде изпратено за разглеждане от Окръжен съд гр. В.. Касационното обжалване на определенията е регламентирано с разпоредбата на чл. 274 ГПК. Съгласно чл. 274 ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /т. 1/ и в случаите, изрично посочени в закона /т. 2/. Определенията по чл. 23 ал. 3 ГПК не попадат в тези две категории, а и преценката на съда относно наличието на предпоставките за определяне на съда който следва да разгледа спора е винаги конкретна и е съобразена с фактите по делото. По изложените съображения ВКС счита, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, съдът