Определение № 3727 от 23.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1995/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 6/11.01.2023 г. по гр.д. № 688/2022 г., с което Окръжен съд – Стара Загора, отменяйки решение № 104/04.10.2022 г. по гр.д. № 313/2022 г. на Районен съд – Раднева, е признал за незаконно и е отменил уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ на А. К. А. със заповед № 6/11.03.2022 г. на изпълнителния директор на „Мини „Марица Изток“ ЕАД (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ), възстановил го е на заеманата длъжност „ръководител на административен отдел“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и е определил отговорността за разноските по делото. Решението се обжалва от ответника „Мини Марица Изток“ ЕАД по следния материално-правен въпрос, уточнен и конкретизиран в смисъла, разяснен с т. 1 ТР № 1/09.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС: Предвижда ли ЗППП допълнителни предпоставки (материално-правни условия) към фактическия състав на правото по чл. 328, ал. 2 КТ, когато работодателят е публично предприятие по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за публичните предприятия ? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл. 328, ал. 1 КТ. По същество се оплаква, че с решението е нарушен материалния закон – касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК. Претендира разноски. Ответникът по касация А. А. възразява, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Въззивният съд е приел, че трудовият договор за заеманата от ищеца длъжност ръководител административен отдел е прекратен на основание чл. 328, ал. 2 КТ със заповед № 6/11.03.2022 г., издадена от изпълнителния член на съвета на директорите, вписан като представител на ответното акционерно дружество- публично предприятие по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗПП. За да приеме уволнението за незаконно и да го отмени, въззивният съд се е обосновал, че: 1) липсват доказателства издателят на заповедта да е избран и назначен за представител на акционерното дружество-публично предприятие с едностепенна система на управление и контрол след конкурс по реда и условията на ППЗПП (чл. 21, ал. 1 ЗПП); 2) бил е избран с решение на съвета на директорите до приключване на конкурсната процедура за избор на нов изпълнителен член, представител на държавата, и такъв е срокът (прекратителното условие) в сключеният договор за управление, като следва да се приеме, че временно овластеният да представлява и управлява публичното предприятие не разполага с правото по чл. 328, ал. 2 КТ, и 3) с договора му е възложено изпълнение на бизнес програма за 2021 г. – 2025 г., одобрена с решение на съвета на директорите от 15.01.2021 г., поради което е било необходимо ищецът да ръководи дейности по изпълнението на бизнес програмата. Като ръководител на административен отдел той е отговарял за дейности, несвързани с изпълнението на бизнес програмата и очакваните стопански резултати. На ищеца е било възложено да ръководи административното, комунално-битовото обслужване, деловодната и архивната дейност на публичното предприятие. При тези мотиви повдигнатият въпрос обуславя решението. Приетото в него е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В решение № 259/20.12.2017 г. по гр.д. 1235/2017 г., IV-то ГО се приема, че правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ принадлежи и на лицето, на което за кратък срок е възложено управлението на предприятието, включително под прекратително условие – например, до провеждане на конкурс за нов управител. В решение № 4/07.04.2022 г. по гр.д. № 2285/2021 г., IV-то ГО се приема, че бизнес програмата не е част от фактическия състав на правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ, включително когато работодателят е публично предприятие по чл. 2 ЗПП. Въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото налага да се изясни дали съдът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ проверява изискванията по чл. 21, ал. 1 ЗПП. При тези мотиви, съдът