Определение № 78 от 20.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 831/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Ж. Б. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу определение от 06.02.2017г. по ч. гр. дело № 5130/2016 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1-ви състав, в частта му, с която е оставена без уважение молбата на Р. Ж. Б. за предоставяне на правна помощ във връзка с обжалването на определение от 29. 11. 2016г. по същото дело. Частният жалбоподател излага съображения, че молбата му за предоставяне на правна помощ следва да бъде уважена, тъй като, макар да е депозирал частна касационна жалба и по нея да не следва да се извършват последващи процесуални действия, той няма юридическо образование, поради което подадената от него жалба е бланкетна, само за да се спази законоустановения срок. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение на Върховен касационен съд, поради което е допустима съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното в настоящото производство определение от 06.02.2017г. по ч. гр. дело № 5130/2016г., САС е приел, че не са налице предпоставките на чл. 23 и сл. Закона за правната помощ /ЗПП/, като от представените документи е счел, че е налице пречката по чл. 24, т. 1 ЗПП, а именно – предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би допринесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Според въззивния съд, жалбоподателят е организирал защитата си пред касационната инстанция и за него липсва интерес от предоставяне на правна помощ, поради липсата на процесуални действия, които могат да бъдат предприети по депозираната частна жалба пред ВКС. Обжалваното определение е правилно. Предоставянето на правна помощ е предпоставено от преценка на сезирания съд относно ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, но тази преценка не е въз основа на евентуалната основателност или обоснованост на жалбата, а предвид съизмеримостта на евентуалните ползи при благоприятен резултат по жалбата и разходите за адвокатска защита. Налице е предпоставката по чл. 24, т. 1 ЗПП, която изключва предоставянето на правна помощ. Когато се преценява дали предоставянето на правна помощ е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за нея /чл. 24, т. 1 ЗПП/, следва да се вземат предвид действията, за извършването на които се иска помощта. В случая частният жалбоподател иска правна помощ за изготвяне /допълване/ на жалбата си срещу определението от 29.11.2016г. по ч.гр. дело № 5130/2016г. на Софийски апелативен съд, след като вече е изготвил и депозирал в срок частна жалба. Не е обосновано предоставянето на правна помощ за преповтаряне на вече извършени процесуални действия, тъй като следващите се такива вече са осъществени от частния жалбоподател. В хипотезата на чл. 274, ал. 2 ГПК законодателят не е предвидил изискване частната касационна жалба да бъде приподписана от адвокат или лице с юридическо образование, нито да съдържа мотивирано изложение на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Така подадена частната касационна жалба на Р. Б. поражда задължение за касационния съд да се произнесе по нея, като провери валидността, допустимостта и правилността на атакуваното прекратително определение. Освен това, в настоящия случай се иска правна помощ относно обжалване на определение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на настоящия жалбоподател против прекратително разпореждане от 29.12.2015г. по гр. дело № 14183/2015г. на СГС, ГО, 11 състав, с което съдът е върнал исковата молба на [фирма], като настоящият частен жалбоподател не е бил конституиран въобще като страна по делото. Ето защо предоставянето на правна помощ е неоправдано и правилно е отказано от въззивния съд. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция приема, че частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а обжалваното определение на Софийския апелативен съд като правилно, следва да бъде потвърдено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение