Определение № 220 от 01.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5866/2013 г.

Производство чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Димитрова С., чрез процесуален пълномощник адвокат Н. И. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 2501 от 24.06.2013 г. по в. гр. дело № 51/2010 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1970 от 05.11.2009г. по гр. дело № 439/2007г. на Сандански районен съд за отхвърляне иска на жалбоподателката против Е. Д. В. и Б. Димитрова Т. за установяване правото и на собственост върху 1/9 идеална част от УПИ ІХ-818 в кв. 32 по плана на [населено място], с площ 656 кв. м при посочени граници и е прекратено производството по иска за обявяване за недействителност на отказ от наследството на Д. А. В. направен от М. Димитрова С. на 20.06.1986 г., вписан под № 35 в специалната за това книга при Районен съд [населено място] поради недопустимост на иска. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., намира касационната жалба процесуално недопустима. С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК законът е изключил касационния контрол върху решенията по въззивни дела с цена иска до 5000 лв. за граждански дела. С касационната жалба се обжалва въззивно решение постановено по установителен иск за собственост върху 1/9 идеална част от УПИ ІХ-818 в кв. 32 по плана на [населено място], с площ 656 кв. м. Видно от удостоверение от 25.07.2007 г. данъчната оценка на имота предмет на спорното право възлиза на 3376,40 лв., а само върху земята на 1683,70 лв. Според чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху имота се определя по данъчна оценка, а ако няма такава по пазарната цена на вещното право; т. 4-та урежда цената на иска по искове за съществуване, унищожаване или разваляне на договори - от стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имота, препраща към размерите на т. 2. Предмет на спорното право е само 1/9 идеална част от поземлен имот с площ 656 кв. м, при данъчна оценка на тази част 1683,70 лв., която отнесена към цената на иска по чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, въздигната като критерий в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, от който зависи дали решението подлежи на касационно обжалване, обосновава извод за недопустимост на касационната жалба. Този извод касае и иска за обявяване за недействителен на направен отказ от наследство, производството по отношение на който е прекратено, като предявен едновременно с вещния иск за собственост. Нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК е императивна и приложена към настоящия случай изключва касационния контрол върху обжалваното въззивно решение постановено по въззивно дело с цена на иска до 5000 лв. Като процесуално недопустима касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.