Определение № 9 от 06.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 802/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на всяка от страните против решение № 1883/14.09.2015 год. по гр.д.№ 1399/2015 год. на Софийски апелативен съд, както следва: Касаторът – ищец Н. Г. – обжалва решението, в частта му в която е потвърдено решение № 1878/13.12.2014 год. по т.д.№ 579/2011 год. на Софийски градски съд, в частта с която със същото е прекратено производството и върната исковата молба по предявения от Н. Г. против „М.” иск, за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство в регистъра на вероизповеданията, воден от СГС, въз основа решение № 638 / 20.04.2011 год., постановено по т.д.№ 854/2011 год. на САС, относно решение на извънредна национална мюсюлманска конференция за изменение на устава на „М.”. Касаторът счита, че решението в тази му част е недопустимо – поради разглеждане на непредявен от ищеца иск, вместо действително предявена от същия претенция - за установяване на нищожно вписване на промяна в устава на вероизповеданието, позовавайки се на формулирания в исковата молба петитум на исковете. В евентуалност оспорва правилността на въззивното решение,с довода, че ако устава не подлежи на вписване, съответно това вписване се явява нищожно вписване, то няма пречка решението за приемането или изменението на устава да се атакува като нищожно.Паралелно се позовава и на съдебна практика, според която устава на вероизповеданието подлежи на вписване,съответно е атакувана по исков ред незаконосъобразността му. Касаторът – „М. ” – атакува въззивното решение в останалата му част,в която първоинстанционното решение е частично обезсилено и частично отменено,като е уважен иска на Н. Г.,за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства по партидата на М. ,въз основа решение № 638/ 20.04.2011 год.,постановено по т.д.№ 854/2011 год. на САС,относно решение на извънредна национална мюсюлманска конференция за избор на нов П., състав на В. /ВМДС/ и нов Г. ,както и заличаване вписванията с този предмет в регистъра на вероизповеданията,по партидата на ответника. Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение, досежно правния интерес на Н. Г. от предявяване на исковете, както и като постановено по нередовна искова молба,съответно по недопустим иск.В евентуалност поддържа неправилност на въззивното решение,поради нарушение на съдопроизводствените правила ,предвид постановяването му при несъответна правна квалификация на спора и при несъобразяване с всички представени относими доказателства, съобразно действителното им съдържание и в съответствие с доводите на страните.Твърди се и неправилност, поради нарушение на материалния закон относно института на нищожността,действието на вписването,мандата при органното представителство и свободата на вероизповедание. Всяка от страните оспорва касационната жалба на другата, както и обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни, срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: С исковата молба ищецът Н. Г., в качеството си на физическо лице, член на религиозната общност на „М. „, но и като легитимен представител на изповеданието, в качеството си на П. на вписания по партидата на същото ВМДС, е предявил искове за установяване нищожност на решенията на проведена извънредна национална мюсюлманска конференция /ИНМК/ на 12.02.2011 год., приела устав на „М. ” и избрала нови ръководни органи - ВМДС и Г. М.. Претендирано е и признаване,че, като нищожни, така взетите решения не подлежат на вписване в регистъра на вероизповеданията. За нищожността на решенията на ИНМК ищецът се позовава на свикване и провеждане на конференцията в противоречие със закона и устава: Според касатора – ищец конференцията не е свикана от легитимно избрания,вписан в регистъра при СГС по партидата на ответника, към момента на вземане на решението за свикването й,ВМДС, а свикването й чрез подписка на 215 000 души,принадлежащи към религиозната общност,не е допустимо съгласно устава на изповеданието.Оспорва се и провеждането на конференцията по неприет от компетентния за това ВМДС ред. Оспорва се в конференцията да са участвали лица, с изискуемото съгласно чл.63 от устава качество: имами или съответно председатели или членове на мюсюлманските джамийски настоятелства / по един от всяко /,като досежно участвалите се отрича да са имали качеството на легитимно избрани религиозни свещенослужители – въз основа на конкурс и на основание заповед на Областния мюфтия,съгласно чл.43 и чл.45 от устава / за имам / и въз основа на протоколи за избор на съответни джамийски настоятелства, надлежно регистрирани в съответната община, съгласно чл.32 от устава /за председатели или членове на джамийски настоятелства/. Противопоставя се и липса на участие на членовете по право на Върховната мюсюлманска шура / ВМШ /, съгласно чл.63 от Устава, а именно: на членовете на ВМДС, П. на Ш. съд, П. на М., Г., Р. на И., Г.. Така въведеното нарушение относно персоналния състав на конференцията е квалифицирано като „ липса на кворум и представителство„.Като порок при провеждане на конференцията е посочена и „ намеса на местната власт „. Ответникът оспорва предявения иск, като счита, че Н. Г. няма процесуална легитимация за предявяването му, по съображения за нищожност на решенията на Н. от 07.08.1996 год., на която е избран и който избор именно е вписан служебно в регистъра на изповеданията, съгласно чл.2 от ПЗР на Закона за вероизповеданията /ЗВ/, както и поради изтекъл мандат на ВМДС, вкл. невъзможност органът да заседава и взема решения,поради смърт или оставка на повече от половината негови членове.Последващо е допълнена и липса на правен интерес,предвид принадлежност на ищеца към друга религиозна общност и като председателстващ ръководството й – на М.. Ответникът твърди нередовност на исковата молба,считайки че съществена част от обстоятелствената такава,съгласно чл.129 ал.1 т.4 ГПК, е конкретизирането от ищеца на лицата, които според него е следвало, но не са взели участие в конференцията, с оглед липса на качество по смисъла на чл.63 от устава, в два аспекта: лицата, които е следвало и изобщо не са взели участие в конференцията, както и лицата,които формално са участвали с качество,съгласно чл.63 от устава / имами и председатели или представители на съответни джамийски настоятелства /,но в действителност не са притежавали такова, поради незаемането на съответната длъжност в съответствие с предвидения в устава ред. Счетено е за необходимо и конкретизирането на обстоятелства относно твърдението за „значителна намеса на представителите на местната изпълнителна власт„. Противопоставени са и конкретни възражения досежно твърденията за свикване на ИНМК от нелегитимен съвет / с позоваване на избора му на Н. от 30.09.2010 год. и ирелевантност на непостановено, към момента на вземане на решението за процесната конференция,вписване на избора, предвид единствено оповестително действие на вписването /, за законосъобразност на свикването и чрез подписката на 215 000 лица, изповядващи мюсюлманската религия, при изтекъл мандат на вписания в регистъра ВМДС и невъзможност на органа да свиква Върховната мюсюлманска шура,както и изобщо за взема решения при редуцирания си, вследствие смърт и оставки на членове, състав, до почти 1/3 от предвидения в устава - 30 души. Представени са писмени доказателства,в обосноваване законосъобразността на назначаването на участвали в конференцията имами и представители на мюсюлмански джамийски настоятелства. Ищецът е конкретизирал депозиране на исковата молба в качеството си на физическо лице, принадлежащо към „М. ”,както и противопоставил липсата на забрана за принадлежност към повече от едно изповедание. С уточнение вх.№ 27 855 / 08.03.2013 год.,Н. Г. е посочил, че предявява иск за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства по партидата на изповеданието,въз основа решенията на ИНМК от 12.02.2011 год.,предвид нищожност на взетите решения, по преждеизложените съображения. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с множество искове за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства, като този с предмет – вписване на приетия от ИНМК от 12.02.2011 год. устав е недопустим, предвид това, че съгласно ЗВ уставът, съответно промени в същия, не подлежат на вписване, поради което и вписване на това обстоятелство се явява нищожно вписване, но нито с исковата молба, нито с уточнението от 08.03.20013 год. ищецът е въвел кореспондиращи си обстоятелствена част и петитум на такъв иск – за установяване нищожност на вписването. Същевременно съдът е изложил съображения, че ЗВ не предвижда основания, за атакуване решенията на върховния орган на изповеданието за незаконосъобразност – поради пороци в свикването и провеждането на форума / аналогично на изрично предвидени в други закони конститутивни искове на това основание /,което намира и обосновано с оглед правния интерес на религиозната общност и възможността за намеса в организацията й само в изключителни случаи, единствено при наличие на толкова съществени и тежки пороци, които са от естество да обуславят не незаконосъобразност ,а нищожност на взетите от върховния й орган решения. Така пороците при свикването и кворума съставът не е зачел като съществени, за предпоставяне нищожност, за разлика от твърдението за подмяна на персоналния състав на органа, чрез участие на нелегитимно избрани, с качество съгласно чл.63 от устава лица, което пък е счел за недоказано от ищеца, предвид представените от ответника писмени доказателства. При така приетото,съдът е прекратил като недопустимо / освен в частта по установяване вписване на несъществуващо обстоятелство с предмет – приемане на устав на изповеданието / производството, по предявени искове за прогласяване нищожност на решенията на ИНМК от 12.02.2011 год.,като последица от нарушения в свикването и провеждането на конференцията и отхвърлил иска за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства, предвид нищожност на решенията на конференцията, като взети от нелегитимен състав - при липса на притежавана от вземащите ги лица компетентност за това. Въззивният съд е потвърдил решението, в частта за прекратяване на производството по иск за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство в регистъра на вероизповеданията, воден от СГС, въз основа решение № 638/20.04.2011 год., постановено по т.д.№ 854/2011 год. на САС,относно решение на извънредна национална мюсюлманска конференция за изменение на устава на „М. ”. Обезсилил е решението в останалата му прекратителна част, като е счел, че се касае за предявяването на един иск – за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства, с предмет останалите решения на ИНМК от 12.02.2011 год., но на множество основания за нищожност на тези решения.Очевидно не е споделил тезата на първоинстанционния съд, че пороци в свикването и провеждането не обуславят нищожност на решенията на върховния орган на изповеданието, а незаконосъобразност, която не подлежи на предявяване по друг,освен по реда на изрично предвиден от закона конститутивен иск за отмяна на такива решения.Счел е, че свикалият конференцията ВМДС е нелегитимен, тъй като и към момента на вземане решението за свикването й, изборът му, макар осъществен на предходна конференция на изповеданието / от 31.09.2009 год./ не е бил вписан.Отрекъл е допустимостта на свикване по инициатива на самата религиозна общност, респ. надлежно свикване с подписката на 215 000 души мюсюлмани в конкретния случай, позовавайки се на разпоредбите на устава,който не предвиждал такава възможност.Отрекъл е и нелегитимността на вписания в регистъра ВМДС, чийто председател е ищеца, единствено въз основа на изтеклия мандат,като непопълнения състав, по мнение на съда, подлежи на временно попълване по реда на чл.92 от устава – с назначаване на временни членове на ВМДС от Г.. Формиран е и извод за опорочаване решенията на конференцията, предвид нарушения в процедурата по провеждането й. За такова нарушение съдът е съобразил неучастието на предвидените в чл.63 от Устава членове по право / членовете на вписания в регистъра ВМДС, П. на Ш. съд, П. на М., Р. на И., Г. /. Без да се произнася по довода на ищеца за подмяна на персоналния състав на конференцията, досежно участието на лица, с посочено, но непритежавано, като непридобито съобразно уредения в устава ред за това,качество на имами, председатели или членове на джамийски настоятелства, единствено предвид неучастието на останалите,посочени в чл.63 от устава, делегати по право и дори без съображения досежно последиците относно кворума на конференцията от тяхното неучастие, доколкото към този именно порок съдът свежда соченото от ищеца обстоятелство, решенията на конференцията от 12.02.2009 год. са счетени за нищожни, приравнени на липсващи / невзети / решения. В изложението към касационната жалба на Н. Г., наред с твърдението за недопустимост на произнасянето на въззивния съд, в така атакуваната с жалбата част,са формулирани следните въпроси: 1/ Подлежи ли на вписване в регистъра на изповеданията към СГС уставът / учредителния акт / на изповеданието?; 2/ Може ли решението за приемане на устав на изповеданието да бъде атакувано по исков ред ,с иск за обявяване нищожност /незаконосъобразност/ на същото решение, независимо дали уставът се вписва или прилага по фирменото дело на изповеданието ?; 3/ Допустим ли е иск за установяване нищожност на решение на органа на юридическо лице, когато това решение не подлежи на вписване в регистъра ? По първите два въпроса се обосновава допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради противоречие на въззивното с решения – казуална съдебна практика – по гр.д.№ 1263/2003 год. и гр.д.№ 1262/2003 год. на СГС,ФО,по гр.д.№ 396/2007 год. на САС,оставено в сила с решение № 982 по т.д.№ 572/2007 год. на ВКС, ІІ т.о., реш. по гр.д.№1295/2009 год. на САС и реш.№ Ф – 92 по ф.д.№ 93/2010 год. на САС.Формално се сочи и допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.По третия въпрос се обосновава допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие на въззивното с решение № 35 по т.д.№ 546 / 2009 год. на І т.о. на ВКС. Първият от въпросите покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК,тъй като отговорът му е обусловил извода за недопустимост на иска. Приложените решения, в преобладаващата си част са с предмет искове за установяване нищожност на решения на колективния орган на конкретното изповедание – ответник в спора и макар да упоменават / но без коментар относно основанието за вписването / вписани обстоятелства по нов или на промени в устава на изповеданието, се произнасят с решаващи мотиви и диспозитив единствено досежно установената нищожност на решенията на върховния му орган. Поради това и тази съдебна практика не е годна до обоснове допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Решение № Ф–92 на САС е постановено в едностранно,охранително по характер производство, поради което също не съставлява съобразима в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК съдебна практика.Заличаване на вписвания на обстоятелства въз основа установена нищожност на решения на върховния орган на изповеданието, е предмет на изрично произнасяне от съда само по влязлото в сила реш.№ 1154 по гр.д. № 1295/2009 г. на САС, при това изрично е прието в мотивите на същото, че констатираната нищожност на решенията на върховния орган на изповеданието предпоставя заличаване на вписванията въз основа на същите, в качеството им на вписвания на несъществуващи обстоятелства. От мотивите на решението,обаче, не може да се изведе нито категорична констатация за вписване на изменения в устава на изповеданието / стр. 6 пар. 2 вр. с пар.1 от решението /, нито са видни изрични съображения на съда за допустимостта на такова вписване. Предвид изложеното не е обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, нито формалното позоваване на т.3, без обосноваване в съответствие със задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, е от естество да предпостави допускане на касационното обжалване в тази хипотеза. Втори / изключая хипотезата за „ незаконосъобразност „ / и трети въпроси не отговарят на изискването за правни въпроси, съгласно задължителните указания в т.1 на ТР №1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд не е отрекъл допустимостта на иск за установяване нищожност на решение на колективен орган на юридическо лице, когато обстоятелството – предмет на взетото решение – не подлежи на вписване, а допустимостта на иск за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство, когато самото обстоятелство не подлежи на вписване, съобразно приложимия закон. Досежно хипотезата – атакуване на решението на орган на изповедание поради незаконосъобразност - въпросът не кореспондира с атакуваната с касационната жалба на тази страна част от въззивното решение, поради което и отговор на този въпрос не се явява от значение за правния резултат по спора за конкретната, обжалвана от ищеца, част от въззивното решение. Касационното обжалване,обаче,следва да се допусне предвид вероятна недопустимост на решението в тази му част, доколкото изводът за недопустимост на иска за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство, на основание решение на върховния орган на ответното изповедание,с предмет - промени в устава на същото, е счетен за недопустим ,с оглед некореспондираща на петитума обстоятелствена част – нищожност на решение,неподлежащо на вписване,каквато нищожност / ирелевантно на вписването / изрично се поддържа и в исковата молба и в уточнението от 08.03.2013 год..При констатирани несъответни обстоятелствена част и петитум, задължение на съда, вкл. въззивния, съгласно т.4 на ТР № 1/ 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС, е отстраняването му чрез указания до страната, за привеждане на обстоятелствената част, в съответствие с поддържания петитум, респ. обратното, в случай че се поддържа обстоятелствената част. В касационната жалба на „М. ”са формулирани следните въпроси, вкл. относими към твърдението за вероятна недопустимост на въззивното решение,поддържана като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване: 1/ Отговаря ли на изискването за редовност по чл.127 ал.1 т.4 ГПК във връзка с чл.1 ал.3, чл.8 ал.1 т.1 и т.5 от ЗГР искова молба, основана на твърдение за опорочаване решения на централен колективен орган на юридическо лице, поради неприсъствие на членове на този орган, които са индивидуализирани само чрез заеманата от тях длъжност,вместо поименно / и с ЕГН /,чрез препращане към други документи и допустимо ли е постановено по такава искова молба решение ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с реш.№ 100 по гр.д.№ 5593/2013 год. на ІІІ г.о. на ВКС и с т.4 на ТР № 1/2001 год. по тълк.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС;2 / Приложими ли са по аналогия разрешенията в ТР № 1/2002 год. по тълк.дело № 1/ 2002 год. на ОСГК на ВКС, спрямо религиозна институция по смисъла на пар.1 т.3 от ДР на Закона за вероизповеданията, по въпросите, свързани с действие на вписването и заличаването, вписване на несъществуващо обстоятелство,разграничаване пороци на решенията на върховния колективен орган,обуславящи процесуална и материална незаконосъобразност от обуславящите нищожност? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с позоваване на самото ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС; в евентуалност, при недопускане касационното обжалване по предходния въпрос, са формулирани въпросите: 3/ Конститутивно ли е вписването по чл.18 от Закона за вероизповеданията и имат ли действие спрямо членовете на общността актовете и действията на избрани, но невписани органи на религиозната институция ? – въпросът е обосноваван и в хипотеза на т.1 – противоречие с решение № 81 по т.д.№ 674/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС; 4/ Допустим ли е иск за прогласяване нищожност на решенията на върховен колективен орган на религиозна институция, основан на твърдения за нарушаване на реда за свикване, провеждане и гласуване и как следва да се квалифицира претенция,основана както на незаконосъобразност / процесуална и материална / на взетите решения, така и на изначална липса на решение и произнасяне на органа извън компетентността му - като обективно съединяване на искове или като предявен един иск на няколко основания,респ. какъв е вида на търсената защита ?; 5/ При липса на съответни норми в Закона за вероизповеданията, допустим ли е съдебен контрол за законосъобразност и уставосъобразност / процесуална и материална / на решенията на върховния колективен орган на религиозна институция или е налице хипотеза на несъществуващо обстоятелство – нищожно решение, когато такова е взето в нарушение на правилата за свикване и провеждане или в противоречие с императивни разпоредби на устройствения акт и/или закона?; 6/ Влиза ли в правомощията на религиозната общност, учредила религиозна институция,да свика върховния колективен орган на изповеданието, когато натовареният със свикването по устав орган бездейства и допустима ли е намеса на държавата,чрез съда като правораздавателен орган,в дейността на „М. ”,чрез определяне на начина,по който членовете му следва да упражняват конституционно гарантираното им право на вероизповедание, в елемента на правото да създават или участват в религиозна институция ?; 7/ Налице ли е правен интерес у самоопределил се като принадлежащ към една религиозна институция и избран за нейн законен представител,да оспорва решения на друга религиозна институция ?; 8/ Налице ли е правен интерес на член/председател на колективен орган на религиозна институция, бездействал да упражни уставни правомощия да свика върховния колективен орган, да оспорва решенията,взети на проведено въпреки бездействието му заседание на върховния колективен орган на институцията ? и 9/ Противоречи ли на свободата на вероизповедание клауза в устава на религиозна институция, предвиждаща задължително участие в заседанията на върховния колективен орган на тази институция ? Въпросите от 4 до 9 касаторът обосновава в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – значение на отговорите им за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид неяснота относно обхвата на допустимия, досежно решенията на органите на управление на религиозните общности, контрол по исков път. Първият от въпросите е относим към твърдението на ответника, че редовността на исковата молба предпоставя ищецът поименно / вкл. с ЕГН /, да посочи кои са членовете на ВМШ, които съгласно чл. 63 от устава, са допустимия делегатски състав за вземане решения от Ш., като върховен колективен орган на „М. ”, за съобразяване нефигурирането им в списъка на конференцията от 12.02.2011 година. Като относимо към редовността на исковата молба, а оттук - към допустимостта на произнасянето на съда,този въпрос не предпоставя задължително обосноваване на допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Действително, подобно уточняване би съставлявало облекчение за защитата на ответника. Няма законово основание,обаче, да се забрани на ищеца, да обоснове обстоятелствената част на иска си с отрицание на правопораждащи правата на ответника факти,в който случай и в изключителна тежест на ответника е да установи тяхното осъществяване, а именно – участието в ИНМК от 12.02.2011 год. на лица, притежаващи качество по смисъла на чл. 63 от устава на изповеданието.В този смисъл, настоящият състав не споделя вероятна недопустимост на решението, предвид нередовност на исковата молба на това основание. Вторият въпрос покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като отговор на същия е предопределил решаващите мотиви на въззивното решение. Въпросът, обаче, не е обоснован с допълнителен селективен критерий в единствено сочената за същия хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Не съставлява относима към тази хипотеза, задължителна за въззивния съд съдебна практика, самото ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС, разрешения в което касаторът твърди допустимо приложими по аналогия и в отговор на поставения въпрос.Съдебният акт би бил такава съдебна практика, само ако директно дава разрешение за приложимост по аналогия, при това на закона или правото.Аналогията ,като правен способ за попълване празноти в закона,е относима към обосноваване на допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, но такъв дори формално не е посочен в обосноваване на втория формулиран въпрос. Третият от поставените въпроси е обусловен от извода на съда,че свикалият конференцията ВМДС е нелегитимен,предвид обстоятелството, че към момента на вземане на решението за свикването й, този духовен съвет е бил избран, но не и вписан в регистъра на изповеданието. За да обоснове този си извод съдът не е квалифицирал изрично конкретното вписване, като такова с конститутивно или с оповестително действие, а се е позовал на неприложимост на правилата относно действието на вписването по ТЗ и спрямо вписването на обстоятелства, касаещи статута на религиозните институции.Видно е, обаче, с оглед непротивопоставяне на самостоятелни правни последици от избора на органа и до вписването му в регистъра на изповеданието, че съдът приема именно конститутивно действие на вписването, следователно е удовлетворен общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Необоснован е с цитираното решение № 81 по т.д.№ 674/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК,тъй като съставлява задължителна съдебна практика по различни от поставения правни въпроси, при това разрешими съобразно действието на вписванията по ТЗ, респ.изключенията по същия, досежно изрично разпореден от законодателя конститутивен ефект на вписването / на решение на принципала на еднолично АД по чл.231 ал.3 ТЗ, преди изм. му обн. ДВ бр. 84 / 2000 год. /. Отговорът на четвъртия въпрос / изключая частта относно надлежната процесуална форма на предявяване на претенциите – като самостоятелен или отделни искове / е предпоставен и практически се включва в отговора на петия въпрос, удовлетворяващ общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. За да уважи иска въззивният съд е приел, че решение на колективен орган на вероизповедание, въпреки липсата на изрична за това норма в ЗВ _ за разлика от отменителните конститутивни искове в други закони - ТЗ,ЗЮЛНЦ /, подлежи на атакуване като опорочено,при това до степен „нищожност”, в хипотезите на установени пороци при свикването и провеждането / вкл. кворума / на събранието на колективния орган на вероизповеданието.Това е и същината на зададените четвърти и пети въпроси, спрямо който отговор следва да получат разрешение и останалите подвъпроси в същите, вкл. досежно допустимостта на иск за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство, основано на твърдение за нищожност на решения на колективния орган на вероизповедание, като предпоставена от пороци при свикването и провеждането / кворума / на събранието на съответния колективен орган, извън хипотезите на липсващо / невзето / решение или взето от некомпетентен за това орган, както и досежно наличието или не на самостоятелни, обективно съединени искове, при кумулативно твърдение на обстоятелства за пороци при свикването и провеждането на форума на съответната религиозна общност, от една страна, а от друга - и на твърдение за вземането на решенията от некомпетентен за това орган - липсващи /невзети/ решения.С обстоятелствената част на изложението е обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, предвид липса на задължителна съдебна практика ,вкл. при действието на новия Закон за вероизповеданията по така поставения въпрос, в съотносимост към дадени в съдебната практика по отменения Закон за изповеданията, цитирана от касатора, разрешения относно допустимостта на искова съдебна защита спрямо актовете на корпоративни по характер общности, различни от търговци, в аналогични хипотези - когато такава защита не е изрично уредена в закона. Шестият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Отказът на съда да приеме допустимо свикване на върховния орган на изповеданието, чрез подписка – какъвто е настоящия случай, не е предпоставен от извод за ирелевантност на бездействието на ВМДС,в чието правомощие е свикването на форума,а от липсата на уредена в устава друга възможност и в частност – по инициатива на определена квота от членове на общността.Неясен е смисъла на въпроса и в частта му досежно правомощието за държавна намеса,чрез съда, в организацията на общността, т.е. в какъв аспект ,с оглед предмета на спора,се твърди или отрича допустимостта на такава намеса и съдържанието й, при това като съдържаща се в решаващ мотив на въззивното решение.По начало,въпросът би бил относим само при положителен отговор на въпроси 4 и 5, по които касационното обжалване е допуснато, а именно - в случай, че се приеме допустимо атакуването чрез установителен иск на решения на колективни органи на вероизповедания, опорочени предвид нарушения на закона и устава при свикване и провеждане на форумите,на които са взети, доколкото въпросът е относим именно към редовността на свикването чрез подписка,от членове на религиозната общност. Отделно е необоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, в съответствие със задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 по тълк.дело № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Седмият от въпросите е формулиран в несъответствие с твърдяната от самия ищец процесуална активна легитимация за предявяване на иска: като член на „М. ”, вкл. представляващ същото, в качеството на председател на единствено легитимния колективен орган за управление на изповеданието – ВМДС,вписан в регистъра на изповеданията при СГС. Като относим към вероятна недопустимост на решението,въпросът не е нужно да е обоснован с допълнителен селективен критерий. Доколкото липсва основание единствено от факта на принадлежност към различни религиозни общности да се обоснове извод за невъзможно, с оглед изповядваните от всяка от тях различни идеи и ценности, кумулиране на принадлежност, нито законът въвежда ограничение за принадлежност към една единствена религиозна институция, настоящият състав не споделя възможност за вероятна недопустимост на решението на това основание. Осмият от формулираните въпроси е със съдържание противоречащо на предпоставките, обуславящи липса на правен интерес, като основание за недопустимост на иска, а оттук и на постановено решение по същия, вкл. съобразно твърдението на ищеца относно активната му процесуална легитимация по спора.От бездействие на ищеца, в упражняване на определени правомощия по отношение на ответника / при това същото не е било предмет на преценка и установяване от съда /, не следва извод за липса на защитимо, като принадлежащ към съответната религиозна общност, негово право.Липсва конекситет между правата на ищеца, като член на религиозната общност и задълженията му като нейн представляващ, с оглед което неупражняването на последните да го лишава от първите. Въпросът е правно неиздържан, а и необоснован с допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Както се посочи – липсва правна норма, уреждаща визирания във въпроса конекситет, с приложима последица - отпадане на правен интерес от предявяване на иск в защита на конституционно гарантирано право. Деветият от въпросите е несъответен на действителното съдържание на релевантната клауза от устава на „М. изповедание” – чл.63, на която се е позовал въззивния съд. Определяйки кои лица формират Върховната мюсюлманска шура, оторизирана да взема решения от името на религиозната общност, разпоредбата никъде не визира задължително участие на всички тях, като предпоставка за действителност на взетите решения,извън формирането на необходим,съгласно устава,кворум за вземане на решенията.Съждението на въззивния съд в противен смисъл не е от естество да предпостави характеристика на правен на въпроса, доколкото касае възприемането му на конкретна клауза от конкретен устав и не предпоставя еднозначен и общоважим отговор, във всеки случай на взето от колективен орган на вероизповедание решение.В този смисъл, въпросът е и фактологичен, достатъчно да се изключи характеристиката му на правен,съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение