Определение № 946 от 27.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 519/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Обжалвано е определение № 14/10.01.2025г. по ч.гр.д. № 571/2024г., с което Апелативен съд – Варна e отменил определение № 676/30.10.2024г. по гр. д. № 184/2024г. на Окръжен съд - Силистра и е допълнил решение № 157/19.09.2024г. по същото дело в частта по разноските, като е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на К. И. В. на основание чл. 338, ал. 4, изр. 2 ГПК сумата 1000 лв. Определението се обжалва от Прокуратурата на Република България с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по въпроси, отнасящи се до критериите, при които съдът определя адвокатското възнаграждение за оказана по делото безплатна правна помощ - чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗА, за действието на Наредба № 1/2004г. на ВАдвС след решение C-438/22г. на СЕС и за необходимостта от представяне на доказателства за извършените разноски по делото с оглед тяхното репариране. Ответникът по частната касационна жалба К. И. В. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и че определението е правилно. Претендира разноски. Делото пред Окръжен съд – Силистра е образувано по иск по чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, предявен от прокурор за поставяне под пълно запрещение на ответника/сега касатор К. И. В.. С определение на съда ответникът е допуснат до системата за правна помощ чрез процесуално представителство, като му е назначен служебен защитник. Впоследствие ответникът се отказва от служебния защитник и упълномощава адв. М. М. за свой представител по делото. Прилага договорът за правна защита и съдействие, по който уговореното и изплатено възнаграждение е за сумата 1000 лв. В последното съдебно заседание е представен списък на разноските (чл. 80 ГПК). С решение № 157/19.09.2024г. първостепенният съд отхвърля иска, без да се произнесе по искане за разноски. В срока и при условията по чл. 248 ГПК ответникът иска изменение на решението в частта по разноските. Молбата е отхвърлена с мотиви, че преди подаването й искане за разноски не е правено и ответникът доброволно се е отказал от предоставената му безплатна правна помощ. За да отмени определението по чл. 248 ГПК, въззивният съд приема, че съгласно чл. 338, ал. 4, изр. 2 ГПК, ако искът в производството за поставяне под запрещение бъде отхвърлен, ищецът дължи на ответника направените от него разноски във връзка с делото, като разпоредбата не предвижда изключение за случая, в който искът е предявявен от прокурор. Обстоятелството, че е била предоставена правна помощ, от която ответникът се е отказал, не го лишава от правото по чл. 338, ал. 4, изр. 2 ГПК. Прието е също, че списъкът по чл. 80 ГПК инкорпорира искане за присъждане на разноските, направени в първоинстанционното производство, като в случая те се изразяват в уговореното и изплатено възнаграждение на адв. М. М.. Въззивният съд отменя определението по чл. 248 ГПК и по молбата от ответника допълва решението в частта по разноските с осъдителен диспозитив. Настоящият състав приема, че първата група въпроси са въведени в контекста на твърдение за оказана безплатно адвокатска помощ - чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗА, а втората са относими само при възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение – чл. 78, ал. 5 ГПК. В случая обаче според обжалваното определение оказаното процесуално представителство на ответника от адвокат М. М. е възмездно, а възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК не е разгледано. Следователно въпросите не обуславят определението, а по тях е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Последният повдигнат въпрос е за необходимостта от представяне на доказателства за извършването на разноски по делото, за да възникне и задължението на насрещната страна, причинила неоснователния или недопустим спор, да ги репарира. Въпросът макар и обуславящ определението не противоречи, а съответства на т. 1 ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съдът е съобразил представения договор за правна защита и съдействие, приемайки, че удостоверява и извършеното плащане на уговореното адвокатско възнаграждение, т.е. че има съдържание на разписка. Следователно по този въпрос е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. При този изход ответникът има право на репариране на сторените разноски и пред касационната инстанция. Те се изразяват в уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение. При тези мотиви съдът