Определение № 59 от 13.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1206/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. К. Л. и И. К. Л. и двамата от [населено място], В. обл., приподписана от адв. Цв. Н. срещу въззивно решение № 229 от 4.05.2011 г. по гр.д. № 242/2011 г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено решението на Врачанския районен съд от 10.12.2010 г., постановено по гр.д. № 2504/2010 г. в частта му, с която са осъдени солидарно да заплатят на П. Л. П. сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпяни от П. при причинена му средна телесна повреда от жалбоподателите на 29.06.2009 г. Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., намира, че жалбата е недопустима по следните съображения: Решението на въззивния съд е постановено по гражданско дело, образувано по предявен от П. Л. П. срещу жалбоподателите иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 5000 лв. То не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 ГПК /обнародвано в ДВ бр.100/21.12.2010 г./ са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за гражданските дела. Съгласно § 26 от ЗИД на ГПК, изменението е в сила от датата на обнародване на закона в ДВ бр.100/21.12.2010 г., като според § 25 по действащия до изменението процесуален ред се приключват само висящите пред съответната инстанция дела. В случая е неприложим § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК, тъй като касационната жалба е подадена на 10.06.2011 г. и не е налице заварено висящо производство пред касационната инстанция, към момента на влизане на този закон в сила. С оглед изложеното жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима и се прекрати производството по настоящото дело. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение