Определение № 2647 от 15.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 289/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Производството е образувано по касационна жалба на Г. С. К. срещу решение № 1015/11.10.2024 г. по в. т. д. № 263/2024 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 5757/10.11.2023 г. по гр. д. № 6579/2022 г. на Софийски градски съд за осъждане на касатора да върне в масата на несъстоятелността на „Еврокапитал България“ ЕАД /н./ 326 056, 24 лв., събрана по изп. д. № 20169200400028, образувано впоследствие като изп. д. № 20178600403645, обединени в изп. д. № 20209240400482 по описа на ЧСИ Г. К. и получена от него по спряно на основание чл. 629а, ал. 1, т. 3 ТЗ изпълнително производство преди вписване на решение № 93/25.03.2019 г. по т. д. № 354/2018 г. по описа на Окръжен съд Бургас за откриване на производство по несъстоятелност на „Еврокапитал България“ ЕАД /н. /.

Касаторът Г. К. оспорва въззивното решение с твърдения, че същото е недопустимо, евентуално страда от пороците, регламентирани в чл. 281, т. 3 ГПК. Съображенията са, че решението е недопустимо поради това, че в производството е участвала ненадлежна страна, евентуално, че съдът се е произнесъл по непредявено основание. Оспорват се изводите на въззивния съд относно правилността на определението, постановено от първоинстанционния съд, за отказ да бъде уважена молбата на касатора с правно основание чл. 224 ГПК и да бъдат привлечени по делото трети лица, които предявяват самостоятелни права върху претендираната от касатора сума, съответно до разрешаване на спора той да вложи тази сума. Аргументира се теза, че при преценка основателността на направеното искане съдът не е компетентен да изследва въпроса дали лицата, претендиращи самостоятелни права върху търсената сума, действително имат подобни права. Този въпрос следва да се разреши по същество и засяга основателността на предявения иск. Според касатора обектът на вземанията на взискателите и на ищеца е един и същ, с което е изпълнено изискването на чл. 224, ал. 1 ГПК. В жалбата се оспорва извода на въззивния съд, че процесната сума представлява част от масата на несъстоятелността на „Еврокапитал България“ ЕАД. Сочи се, че по изпълнителните дела „Еврокапитал България“ ЕАД се явява не длъжник, а ипотекарен длъжник за чужд дълг – този на „Нафтекс Трейд“ ЕООД. Средствата, платени от касатора по изпълнителното дело, се считат за средства на длъжника, поради което съдебният изпълнител може да ги използва за плащане на взискателя. Какви са вътрешните отношения между длъжника и третото лице платец и защо последното е платило е без всякакво значение за изпълнителното дело. Като не приема, че сумите по специалната сметка на ЧСИ са на длъжника, а не на третото лице, което ги е платило, въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 ЗЧСИ. Той не е обсъдил доводите във въззивната жалба в тази насока, с което е нарушил чл. 12, чл. 236, ал. 2 и чл. 269, изр. 2 ГПК.

В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се релевира хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. Отделно се заявяват твърдения, че е налице отклонение от практика на ВКС, евентуално, че достъпът до касационен контрол е от значение за точно прилагане на закона и развитие на правото. Поставят се следните въпроси:

1. „Намира ли приложение разпоредбата на чл. 224 ГПК при предявен срещу частен съдебен изпълнител иск от ипотекарен длъжник за връщане на сума, платена от него за предотвратяване на изнасянето на публична продан като след постъпването й по сметка на ЧСИ и след влязло в сила разпределение, предвиждащо че тя трябва да се плати на взискателя, но преди самото плащане, за платеца е открито производство по несъстоятелност и частният съдебен изпълнител е направил искане за привличане на взискателя и за даване на указания за влагане на въпросната сума?“

2. „В случая, когато ипотекарен длъжник е платил на частен съдебен изпълнител парична сума за предотвратяване на изнасянето на имота на публична продан кое лице е собственик на въпросната сума след постъпването й по специалната сметка на ЧСИ, но преди плащането на взискателя?“

По първия въпрос се твърди отклонение от разрешението, дадено с решение № 336/12.10.2015 г. по гр. д. № 4221/2014 г. на ВКС, IV г.о., по втория въпрос се твърди отклонение от решение № 99/2012 г. по т. д .№ 667/2011 г. на II т.о. и решение № 186/2014 г. по гр. д. № 5886/2013 г. на IV г.о., ВКС. С оглед изложените твърдения се претендира постановяване на решение, с което въззивното да бъде обезсилено, евентуално отменено и постановено друго такова, с което искът срещу касатора да бъде отхвърлен. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по касация „Еврокапитал България“ ЕАД /н./ чрез синдика оспорва да са налице основания за селектиране на въззивното решение с цел осъществяване на касационен контрол, евентуално оспорва основателността на касационната жалба. Счита въззивното решение за допустимо и правилно. Защитава тезата, че постъпилата по сметка на ЧСИ сума е собственост на ипотекарния длъжник, респективно част от масата на несъстоятелността, тъй като ипотекарният длъжник има процесуалното положение длъжник в изпълнителното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима.

Производството е образувано по претенция на синдика на „Еврокапитал България“ ЕАД за осъждане на ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител да върне в масата на несъстоятелността платената от ищеца в качеството му на ипотекарен длъжник сума - предмет на влязло в сила разпределение по спряно изпълнително производство на основание член 629а, ал. 1, т. 3 ТЗ и член 638, ал. 1 ТЗ, която се намира по специалната сметка на ответника съдебен изпълнител.

За да потвърди осъдителното решение на Софийски градски съд, състав на Апелативен съд София е преценил, че то не страда от порок, който да води до неговата недопустимост. Изложил е съображения, че макар дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска по чл. 638, ал. 2 ТЗ (в ред. преди изм. ДВ, бр. 66 от 2023 г.) да е неправилна, съдът е разгледал релевантните факти, заявени с исковата молба. Посочил е в мотивите, че изходът по гр.д. № 20221110108457 по описа на СРС, 43 състав, с предмет иск на един от взискателите срещу ответника за вреди от непредаването на припадащата му се по разпределението сума, няма значение за правилното решаване на делото, тъй като страните по двете дела са различни. Изложил е съображения за липса на материални правоотношения между ответника в качеството му на ЧСИ и взискателя или длъжниците по делото, в резултат на което е формирал извод за липса на предпоставки да бъде приложен чл. 224, ал. 1 ГПК. Приел е, че търсената от ищеца сума е част от масата на несъстоятелността, като се е позовал на чл. 614, ал. 1 ТЗ. Счел е за безспорно установени фактите по делото, а именно че: по изпълнително дело № 201692004000028 по описа на ЧСИ Й. М. е било провеждано принудително удовлетворяване на парични притезания на „Петрол“ АД и „Литекс“ АД срещу „Нафтекс Трейд“ ЕООД и други съдлъжници; притезанията на взискателите срещу „Нафтекс Трейд“ ЕООД са обезпечени с ипотека, учредена от „Еврокапитал България“ ЕАД; ипотекираният имот е бил изнесен на публична продан, която не е била извършена поради внасяне от ипотекарния длъжник на 31.03.2017 г. на сумата от 331 433, 62 лева ( молба на л.178 от делото на СГС ); съставено е било и влязло в сила разпределение; по силата на постановена предварителна обезпечителна мярка по чл. 629а, ал. 1, т. 3 ТЗ по искането за обявяване неплатежоспособността на „Еврокапитал България“ ЕАД изпълнителното производство е било спряно; постановено е било решение № 97 от 25.03.2019 г. за откриване производство по несъстоятелност на „Еврокапитал България“ ЕАД; претендираната сума не е било разпоредена от ЧСИ К. в полза на взискателите.

Въззивният съд се е позовал на чл. 429, ал. 3 ГПК и т.2 от ТР № 4/2017 г. на ОСГТК, ВКС и е приел, че при плащането по дълга на „Нафтекс Трейд“ ЕООД ипотекарният длъжник „Еврокапитал България“ ЕАД е придобил процесуалното положение на длъжник в изпълнителното производство. Постъпилата по сметката на ЧСИ сума е собственост на ипотекарния длъжник до плащането й на взискателя. Съобразил е, че доколкото разпределението е влязло в сила след спиране на изпълнителното производство на основание наложената предварителната обезпечителна мярка по член 629а, ал. 1, т. 3 ТЗ, то не е подлежало на изпълнение. При действието на спирането по чл. 638, ал. 1 ТЗ, реализирано с факта на откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ипотекарния длъжник, сумата е била заварена неразпоредена и налична по специалната сметка на ЧСИ. Като принадлежаща нему съдът е счел, че тя е част от масата на несъстоятелността съгласно член 614, ал.1 ТЗ и поради това е преценил иска за основателен при отчитане и на факта, че тази сума се задържа от съдебния изпълнител.

Не се явяват удовлетворени сочените от касатора критерии за достъп до касационен контрол.

Нито първоинстанционното, нито потвърждаващото го въззивно решение са недопустими, доколкото са разгледани твърдените от ищеца релевантни факти – неизпълнение на задължение от страна на ответника да предаде на синдика намиращата се по негова сметка сума, платена от ипотекарния длъжник, по отношение на когото е открито производство по несъстоятелност и впоследствие обявена несъстоятелност. Въззивният съд е процедирал съобразно задължителните постановки на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, с които е разяснено, че, когато въззивният съд прецени дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск за неправилна, обезпечава правилното приложение на материалния закон по спора, с оглед необходимостта съдебното решение по съществото на спора да кореспондира с приложимия за случая материален закон /чл. 5 ГПК/. Въззивният съд е съобразил и казуалната практика на ВКС – посоченото от касатора решение № 186/2014 г. по гр. д. № 5886/2013 г. на IV г.о., че изложените от ищеца фактически твърдения сочат на иск за реализиране отговорността на частния съдебен изпълнител с правно основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, вр. с чл. 45 ЗЗД. С оглед твърденията, че ответникът в качеството си на частен съдебен изпълнител отказва да предаде налична по неговата сметка сума на синдика на ищцовото дружество, с което нарушава своите задължения и причинява вреди, се явява пасивно процесуалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск. Дали в производството участват и други лица е без значение за допустимостта на заявената претенция срещу ЧСИ Г. К..

Първият въпрос не притежава характеристиката да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, доколкото с решението съставът на Апелативен съд София е приел, че достатъчно за уважаване на предявения иск е обстоятелството, че съдебният изпълнител задържа преведената по негова сметка сума и не я предава на синдика, въпреки че тя се явява част от масата на несъстоятелност на „Еврокапитал България“ ЕАД. Дали друго лице претендира ангажиране на отговорността на същия съдебен изпълнител за други негови действия въззивният съд е приел, че е без значение за решаване на спора. Освен това, въпросът е поставен с оглед на конкретни факти, което му отнема характеристиката да е полезен за разрешаване на общозначим материалноправен или процесуалноправен проблем, вън от казуистиката по конкретния спор. Като резултат от това, той на практика представлява оплакване за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила, което представлява касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Същото не може да бъде разглеждано в производството по селекция, а единствено във фазата след допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая съществено е дали при заявени претенции за ангажиране деликтната отговорност на съдебния изпълнител от насрещните по изпълнителното производство лица /взискател-длъжник/ за едно и също бездействие, те се явяват спорещи кредитори по смисъла на чл. 224 ГПК, но такъв въпрос не е зададен. Касационната инстанция няма задължение да извлича правния въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК или от оплакванията в касационната жалба, а може само да уточни формулиран въпрос, съобразно разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС. При липса на общия селективен критерий безпредметно се явява обсъждането дали постановеното от въззивния съд решение противоречи на разрешението, дадено от ВКС в решение № 336/2015 г. по гр. д. № 4221/2014 г. на IV г.о. В допълнение следва да бъде отбелязано и че, дори хипотетично да се приеме, че с въпроса е обоснован достъп до инстанционен контрол, изходът на спора не би бил различен, въпреки проявеното от страна на ЧСИ К. процесуално бездействие по гр. д. № 8457/2022 г. на СРС, довело до постановяване в негова тежест на неприсъствено решение по иска с правно основание чл. 441 ГПК, вр. с чл. 74 ЗЧСИ, вр. с чл. 45 ЗЗД, предявен от взискателя „Петрол“ АД.

Вторият въпрос е разрешен от въззивния съд в съгласие с практика на касационната инстанция – т. 2 от ТР № 4/2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК, решение № 60189/2021 г. по гр. д. № 1299/2021 г. на IV г.о., решение № 60253/2022 г. по гр. д. № 3299/2020 г. на III г.о., ВКС. Платената от ипотекарния длъжник сума, която ответникът задържа, е част от масата на несъстоятелността, респективно принадлежи на ипотекарния длъжник, и това директно произтича от разпоредбата на чл. 717н ТЗ. Активите, върху които са учредени обезпечения за задължения на трети лица са част от масата на несъстоятелността. Тя обхваща имуществените права на длъжника към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, както и новопридобитите от него такива след тази дата – чл. 614, ал. 1 ТЗ. Имущество, което е част от масата на несъстоятелността, може да бъде осребрено единствено от синдика в рамките на производството по несъстоятелност - чл. 717н и чл. 719 ТЗ. С постановяване на решението по чл. 630 ТЗ се спират индивидуалните изпълнителни производства срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на тези по чл. 193 ДОПК /чл. 638, ал. 1 ТЗ в действащата към казуса редакция/. Спират се както производства, образувани по молба на кредитори на длъжника, така и производства, които са образувани по молба на взискатели некредитори, но насочени срещу имущество, което длъжникът е заложил или ипотекирал като обезпечение за чужди задължения. От момента на откриване на производството по несъстоятелност съдебният изпълнител не може да осъществява действия по установяване, осребряване на имуществото на длъжника или да извършва разпределение на вече събрани суми между взискателите. Тези действия са от компетентността на синдика. За съдебния изпълнител възниква единствено задължение да преведе събраната по изпълнителното производство сума по сметка на синдика на неплатежоспособния длъжник по аргумент от чл. 638, ал. 4 ТЗ. Обжалваното въззивно решение не е в противоречие с решение № 99/2012 г. по т. д. № 667/2011 г. на II т.о., ВКС, тъй като и в двете се приема, че внесените по сметка на ЧСИ суми по изпълнението не принадлежат на взискателя, а на длъжника.

Наличието на практика по приложение на чл. 441 ГПК, чл. 74 ЗЧСИ, чл. 614 ТЗ, чл. 717н ТЗ и чл. 719 ТЗ изключват наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Изложеното мотивира съда на откаже достъп до касационен контрол на заявените от касатора основания – директно по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК и факултативни по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

С оглед горните съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС