Определение № 1843 от 15.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4129/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Т. И. и В. М. И., чрез адв. П. К., против въззивно решение № 44/22.03.2023 г., постановено по в. т. д. № 3/2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което е отменено частично решение № 56/11.08.2022 г. по т. д. № 75/ 2021 г. на Окръжен съд - Ловеч, поправено с решение № 66/21.11.2022 г. по същото дело и вместо него е постановено следното: ЗК „Лев Инс“АД е осъдено да заплати на С. Т. И. законната лихва върху присъденото й обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от смъртта на сина й П. В. И. при ПТП настъпило на 06.06.2021 г., в размер на 80 000 лв., за периода от 21.06.2021 г. до 12.09.2022 г. и за периода от 23.01.2023 г. до окончателното изплащане, както и законната лихва върху присъденото й обезщетение над 80 000 лв. до 150 000 лв. /върху сумата 70 000 лв./, считано от 21.06.2021 г. до окончателното изплащане; ЗК „Лев Инс“АД е осъдено да заплати на В. М. И. законната лихва върху присъденото му обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от смъртта на сина му П. В. И. при ПТП настъпило на 06.06.2021 г., в размер на 80 000 лв., за периода от 21.06.2021 г. до 12.09.2022 г. и за периода от 23.01.2023 г. до окончателното изплащане, както и законната лихва върху присъденото му обезщетение над 80 000 лв. до 150 000 лв. /върху сумата 70 000 лв./, считано от 21.06.2021 г. до окончателното изплащане. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на законна лихва върху сумите и за периода 13.09.2021 г. до 21.01.2013 г. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси: 1. „Налице ли е забавата на кредитора по чл. 95, ал. 1 ЗЗД в хипотеза, в която поведението на кредитора не е в причинна връзка с неизпълнението на длъжника?“ и 2. „Ако неплащането на обезщетението не се дължи единствено и само на непосочване от увредения на банкова сметка, явяващо се дължимо по чл. 380, ал.1 вр. ал. 3 КЗ и ако след представяне на банкова сметка липсва изпълнение от страна на длъжника, налице ли са основание за отчитане и прилагане на забава на кредитора по чл. 380, ал. 3 КЗ?“. Сочат, че въпросите са решени в противоречие с решение № 164/03.02.2016 г. по т. д. № 1890/2014 г. на ВКС, I т. о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация ЗД „Лев Инс“ АД, в който излага становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната от С. Т. Илиева и В. М. И. част, а по същество в тази част решението е правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрискосултско възнаграждение. Срещу решението е подадена и насрещна касационна жалба от ЗД „Лев Инс“ АД, в частта, в която са присъдени законни лихви върху сумите до 20.02.2023 г. Релевират се доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Приложено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответните страни по касация С. Т. И. и В. М. И., в който оспорват жалбата. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Въззивният съд,отчитайки обстоятелството,че първоинстанционното решение е влязло в сила за присъденото обезщетение на ищците от по 80 000 лв. за всеки от тях, е приел за частично основателна жалбата им досежно дължимостта на лихвата.Посочил е, че не споделя извода на първоинстанционния съд за недължимост на законната лихва върху определеното обезщетение ,поради непосочване на банковите сметки от пострадалите, по които то да им бъде преведено и е приел,че е налице кредиторова забава,а не забава на дружеството/длъжник. Посочил, че застрахователят изпада в забава, когато не определи и изплати обезщетение в срока по чл. 497, ал. 1 КЗ – от по-ранната от двете дати: изтичането на срок от 15 работни дни от представянето на всички доказателства, изискани съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, или изтичането на определения в чл. 496, ал. 1 КЗ максимален срок от 3-месеца за окончателно произнасяне по претенцията на увреденото лице. До този времеви момент обаче, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ застрахователят покрива лихвата за забава, дължима на увредения от застрахования деликвент, отговорността на който пряко обуславя отговорността на застрахователя. Тази лихва е дължима не от датата на непозволеното увреждане, както предвижда общата разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, а считано от по-ранната от двете дати на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие – от самия застрахован или от пострадалия и само доколкото не надхвърля застрахователния лимит. В настоящия случай - от 21.06.2021 г., когато пострадалите лица са уведомили ЗК „Лев Инс“ АД за настъпилото застрахователно събитие, до 21.09.2021 г., когато е изтекъл тримесечният срок за окончателно произнасяне на застрахователя, последният дължи лихва за забавата на деликвента. От 22.09.2021 г. вече е налице забава на самия застраховател и само от тази дата насетне може да се коментира наличие на забава на кредитора, водеща до отпадане на забавата на застрахователя. Съгласно чл. 380, ал. 3 КЗ непредставянето на данни за банковата сметка от страна на пострадалия има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ. Тази разпоредба не намира приложение в хипотезата на оспорване от застрахователя на основателността на претенцията на увреденото лице, както е в случая, защото непосочването на банкова сметка касае единствено изплащането на обезщетението, а не неговата дължимост. Цитираната норма освобождава застрахователя от забавата само тогава, когато той е определил обезщетение и е бил готов да го изплати, но кредиторът не е оказал дължимото съдействие да посочи банкова сметка и това е единствената причина за неизпълнение на задължението на застрахователя. Застрахователят се освобождава от отговорност за забава и тогава, когато банкова сметка не е посочена и след влязло в сила решение, с което е осъден да заплати застрахователно обезщетение, защото решението има изпълнителна сила и непосочването на банкова сметка препятства възможността му да плати доброволно присъдената сума. В настоящия казус застрахователното дружество не е предлагало плащане нито преди завеждането на делото, нито в хода на съдебното производство пред окръжния съд, в което е поддържало становището си за недължимост на обезщетение. Същевременно, на 12.08.2022 г. решението на Окръжен съд - Ловеч е влязло в сила, в частта за присъдено на ищците обезщетение от по 80 000 лв. на всеки, поради необжалването му от застрахователя до тези размери. Отчитайки обстоятелството,че на ищците многократно са давани указания от Окръжен съд - Ловеч за посочване на банкови сметки, каквото е и изискването на чл. 129, ал. 4 ГПК, както и отказа на процесуалният им представител да предостави такива, както и ,че ГПК не предвижда санкция за неизпълнение на задължението за посочване на банкова сметка,е приел за недобросъвестно процесуалното им поведение.Непосочването на сметки е довело до забава на кредитора за периода от 13.08.2022 г. до 23.01.2023 г., когато по поредно указание, този път на Апелативен съд - Велико Търново, адв. К. е посочила банкови сметки. Въз основа на изложеното,е приел,че върху обезщетенията от по 80 000 лв. е дължима законна лихва за периода от 21.06.2021 г. до 12.09.2022 г. и за периода от 23.01.2023 г. до окончателното изплащане. Върху останалата част от присъдените на страните обезщетения – над 80 000 лв. до 150 000 лв. /върху сумата 70 000 лв./ законната лихва е дължима от 21.06.2021 г. до окончателното изплащане. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице претендираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените от касаторите С. Т. И. и В. М. И. въпроси, които са общо формулирани и обобщено се свеждат до основанията за забава на длъжника.По въпросите е формирана задължителна практика на ВКС,включително и цитираната от касаторите,според която разпоредбата на чл. 380, ал. 3 КЗ не намира приложение при дължимо застрахователно обезщетение по чл. 432 КЗ, по отношение на което застрахователят е в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, в хипотеза на оспорване от застрахователя изцяло на основателността на предявения от увреденото лице пряк иск до приключване на въззивното производство, при представяне от ищеца във въззивната инстанция на данните за банковата му сметка, по която да се извърши плащането на обезщетението. Непосочването на банковата сметка, видно от самата разпоредба на чл. 380, ал. 3 КЗ, не касае дължимостта на обезщетението и не може да бъде основание за отказ за образуване на щета по застрахователната претенция и за определяне на размера на застрахователното обезщетение. Непосочването на банковата сметка от увреденото лице като кредитор възпрепятства единствено изплащането на застрахователното обезщетение и то в хипотезата, когато то е определено по размер от застрахователя или с влязло в сила съдебно решение. Когато произнасянето по застрахователната претенция по чл. 498, ал. 1 КЗ е отказ на застрахователя да заплати обезщетение, мотивирано с недължимост или недоказаност на същото по основание или размер, въпреки представяне на изисканите от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ доказателства или в хипотеза на неизискани от застрахователя доказателства по реда и условията на чл. 106, ал. 3 КЗ, неизпълнението на длъжника не е поради непосочване на банкова сметка от увреденото лице. В този случай не е налице причинна връзка между неизпълнение на задължението за посочването й и неизплащането на застрахователното обезщетение. Забавата на кредитора по чл. 95, ал. 1 ЗЗД е хипотеза, в която поведението на кредитора е в причинна връзка с неизпълнението на длъжника. Забава на кредитора по чл. 380, ал. 3 КЗ е налице само, ако неплащането на обезщетението се дължи единствено и само на непосочване от увредения на банкова сметка, явяващо се дължимо по чл. 380, ал. 1 вр. ал. 3 КЗ съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението на застрахователя за плащане на обезщетението. Когато длъжникът отказва изпълнение, защото счита същото за недължимо, не може да се приеме, че причина за неизпълнението е неоказано от кредитора съдействие, като в този случай е неоправдано за длъжника да отпадат негативните последици на собствената му забава./ решение № 194 от 03.02.2016 г. по т. д. № 1890/2014 г. на I т. о. на ВКС/ В настоящия казус обаче не е налице сочената от касаторите хипотеза,тъй като част от вземането им е било съдебно установено в размер на по 80 000 лв.за всеки от тях/ чл.296,ал.1,т.2 ГПК/,като обезщетението е било спорно за горницата над 80 000 лв. до пълния предявен по частичните искове размер от 150 000 лв. Противно тезата на касаторите не е налице допълнителният селективен критерий за допускане на касационна проверка на решението. При липса на основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба и на основание чл. 287, ал. 4 ГПК не следва да се разглежда насрещната касационна жалба. При този изход на спора по касационната жалба на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК се дължат на ответното дружество ЗД „Лев Инс“ АД, претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба – в размер на 100 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.