Определение № 2515 от 23.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4295/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. А. С. и П. Й. П., чрез пълномощника им адв. Д. против решение № 114/12.06.2023 г. по в.гр.д. № 24/2023 г. на Апелативен съд В., с което е обезсилено решение № 240/11.11.2022 г. по гр.д. № 199/2022 г. по описа на Окръжен съд Шумен и производството по делото е прекратено. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторите обжалват решението на въззивния съд като поддържат неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се повтарят доводите за допуснато нарушение на процесуалните правила, като се поддържа, че при нередовна искова молба, въззивният съд няма правомощия да дава указания на ищците да отстраняват нередовностите й, а следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция за даване на указания в тези насока. Противното би означавало лишаване на страните от една инстанция и съответно нарушение на правото им да получат справедлив съдебен процес. В изложението касаторите не са формулирали материалноправни или процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът по жалбата - „ОТП Факторинг България“ ЕАД е подал отговор, в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – неоснователност на доводите за неправилност на обжалваното решение. За да обезсили решението на първата инстанция, въззивният съд е приел, че исковата молба е нередовна, тъй като в същата се съдържа противоречие между обстоятелствената й част и петитума. В обстоятелствената част ищците поддържат, че в рамките на образуваното изпълнително производство са били проведени четири публични търга за продажба на техни недвижими имоти, като последното извършено изпълнително действие е от 2014 г., след който момент не са извършвани никакви изпълнителни действия от страна на взискателя, а в петитума на исковата молба са поискали съдът да приеме за установено, на основание чл.439 ГПК спрямо взискателя – ответник по делото, че ищците не дължат сумите, за които е бил издаден изпълнителен лист от 25.07.2011 г. по ч. гр.д. № 2754/2011 г. по описа на Районен съд Шумен. Като е констатирал, че исковата молба е нередовна, въззивният съд с определение от 15.02.2023 г. е дал указания на ищците за поправянето й. Изрично им е указано, че ако се твърди, че всички парични суми по издадения изпълнителен лист от 25.07.2011 г. са погасени по давност, следва да бъде посочено и уточнено дали извършените до 2014 г. изпълнителни действия и частични погасявания на суми, също са покрити от петгодишната погасителна давност, като при твърдения в този смисъл следва да се формулира петитум с конкретни суми, за които се претендира да се установи, че не се дължат като погасени по давност. В случай, че се поддържа, че са погасени по давност само вземанията на взискателя, които са съществували след извършените до 2014 г. принудителни събирания на парични суми, то следва да се уточни какви са отделните размери на останалите след 2014 г. парични задължения по изпълнителния лист – главници, лихви и разноски, както и да се формулира петитум с посочване на конкретните суми, за които се иска да бъде установено, че не се дължат поради погасяването им по давност. Съдът е предупредил ищците, че при неизпълнение на указанията в срок, ще обезсили първоинстанционното решение и ще прекрати производството по делото. Препис от определението е връчено на ищците чрез процесуалния им представител адв. Д. на 17.03.2023 г., като по молба на последния даденият срок за отстраняване нередовността на исковата молба е продължен на основание чл.63 ГПК до 21.04.2023 г. вкл., като е издадено и поисканото съдебно удостоверение, което да послужи пред ЧСИ. В продължения срок – до 21.04.2023 г. ищците не са отстранили нередовността на исковата молба, поради което въззивният съд е приел, че постановеното от първата инстанция по нередовна искова молба решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, а производството по делото следва да бъде прекратено. Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че в случая не са налице основания по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните: Приложното поле на касационното обжалване на въззивните решения е очертано в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който, съгласно мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, следва да е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Трябва да е също така от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор да е от естество да допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Съобразно задължителните постановки на т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато едно въззивно решение до касационен контрол, е необходимо в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът да е формулирал правен въпрос, който е от значение за формиране на волята на въззивната инстанция и който извежда материалноправен или процесуалноправен проблем, включен в предмета на делото. В приложение на принципа за диспозитивното начало задължение на касатора, а не на настоящата инстанция, е да изведе правния проблем и да го постави за отговор. Касационната инстанция може само да уточни и преформулира правния въпрос, но не и служебно да го формулира. В конкретния случай касаторите не са формулирали правен въпрос, а непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Независимо от горното, следва да се посочи, че въззивният съд е процедирал съобразно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които при нередовност на исковата молба, изразяваща се в противоречие между обстоятелствена част и петитум на иска, постановките на ТР №1/17.07.2001 г. по т.д. № 1/2001 г.на ОСГК на ВКС продължават да се актуални и при действащия ГПК, тъй като въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати, както е постъпил в конкретния случай въззивният съд. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,