Определение № 50425 от 12.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1825/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Юробанк България ” АД – [населено място] срещу определение № 1037 от 27.03.2018г. по ч. гр. д.1280/18г. на Софийски апелативен съд. С определение № 336/23.07.2018 г. по настоящото дело производството е спряно до постановяване на тълкувателно решение по т.д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Такова е постановено на 23.06.2022 г. Междувременно е постъпила молба вх. № 4773/27.05.2019 г. по вх. рег. на ВКС, с която ищецът И. Н. Й. на основание чл. 233 ГПК се отказва изцяло от всички предявени искове срещу частния касатор. По тази молба компетентен да се произнесе е съдът,разглеждащ материалноправния спор, доколкото същият е висящ. Настоящият състав се произнася по различен предмет. В изпълнение на дадени с разпореждане от 06.05.2019 г. указания частният касатор депозира молба вх. №5609/19.06.2019 г. по вх. рег. на ВКС, с която заявява, че поддържа частната касационна жалба, въпреки отказа си от иска. Следователно, налице са предпоставките за възобновяване на настоящото частно касационно производство. С Тълкувателно решение № 2/ 23.06.2022 г. по тълк.дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС бе прието, че определение на апелативен съд, постановено по чл.274, ал. 2, пр. второ ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд, като въззивна инстанция, не подлежи на обжалване, като изрично /параграф последен от мотивите/ бе отграничено, че разрешението не се отнася до разпорежданията на окръжен съд за връщане на касационна жалба, тъй като съгласно приетото в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК тези разпореждания са действие по администриране на касационната жалба, а не са произнасяне на окръжния съд по спора, с който е бил сезиран, в който смисъл следва да се разбира нормата на чл. 274, ал. 2, пр. второ ГПК, в частта й „като въззивна инстанция“. Тези разпореждания подлежат на директен контрол от касационна инстанция, кореспондиращо с обстоятелството, че тя е и адресат на касационната жалба. Следователно, Апелативен съд София не е бил компетентен да се произнесе по правилността на разпореждането за връщане на касационната жалба и определението му, на това основание, е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Частната жалба против разпореждане от 18.01.2018г. по гр.д. №16183/16г. на СГС е била надлежно администрирана от администриращият я съд, поради което същата редовно сезира компетентния съд, какъвто е настоящият, който следва да я разгледа по същество,след допускане на касационно обжалване. По същество частната жалба на „Юробанк България“АД срещу разпореждане от 18.01.2018г. по гр.д. №16183/16г. на СГС е неоснователна. С разпореждането 18.01.2018г. по гр.д. №16183/16г. на СГС, предмет на настоящето разглеждане, е върната касационната жалба на Юробанк България АД срещу решение от 08.06.2017г. по т.д. №16183/16г. на Софийски градски съд. За да постанови този резултат, администриращият жалбата съд е приел, че решението му не подлежи на касационно обжалване. Необжалваемостта на акта пред ВКС е изведена общо от разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК / в приложимата редакция ДВ бр.50/15г./. Изводите на администриращия съд относно необжалваемостта на постановеното от него решение, макар и не конкретно мотивирани като краен резултат са правилни по следните съображения: В случая, съдилищата са се произнесли по искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, всеки, от които е с цена под 20 000лв., което обосновава и приложимост на императивната разпоредба на чл.280,ал.3,т.1 ГПК, обосноваваща касационна необжалваемост на решенията по тези спорове. Няма съмнение, че делото е търговско, тъй като спорът е за връщане на суми, недължими поради твърдяна нищожност на клаузи по договор за банков кредит, който от своя страна съставлява абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1 т.7 ТЗ. Правно необосновано е разбирането на частният жалбоподател за това, че спорът се разглежда по гражданскоправен ред, поради което ограничението за касационна необжалваемост е с по-нисък праг, който е надхвърлен спрямо цената на исковете. С тълкувателно решение по тълк. дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че след изменението на чл.113 ГПК /ДВ бр.100/2019 г./ дело, с предмет правоотношения, възникнали от договор по чл. 258 ЗЗД за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице, притежаващо качеството потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, и търговец във връзка с упражняваното от него занятие, се разглежда като гражданско по реда на общия исков процес и прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение е като по гражданските дела. Постановките на тълкувателното решение, макар и постановени във връзка с правоотношения, възникнали по договор по чл. 258 ЗЗД, намират приложение към всички обективни търговски сделки, една от страните, по които е физическо лице-потребител по смисъла на ЗЗП. Но тези разяснения се прилагат само спрямо актове на въззивния съд, постановени след влизане в сила на изменението на чл. 113 ГПК на 20.12.2019 г., тъй като процесуалните норми дефинитивно нямат обратно действие,освен ако не им е придадено такова от законодателя, какъвто не е разглеждания случай. В тази връзка и с оглед датата на постановяване на обжалваното въззивно решение –08.06.2017г., правилен е изводът, че решението не подлежи на касационно обжалване, поради което обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение