Определение № 44 от 07.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 83/2022 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК. Oбразувано е по частна жалба на „Арко Имоти“ ООД срещу определение № 60190 от 29.09.2021 г. по т.д. № 1892/2021 г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството срещу решение № 262041 от 26.03.2021 г. по в.т.д. № 479/2020 г. на Софийски градски съд, като недопустима. Частният жалбоподател поддържа неправилност и необоснованост на същото. Акцентира, че в двете долни инстации делото е образувано като „гражданско“, а не „търговско“, като излага съображения, че търговските дела се разглеждат по друг, специален процесуален ред с двойна размяна на книжа, различна компетентност и т.н. Твърди, че правата му на защита са засегнати отрицателно от своеволното, според страната, изменение на процесуалния ред за разглеждане на правния спор, преквалифициран от състава на ВКС, което е довело до преклудиране на правото му на касационно обжалване, в нарушение на чл. 9 ГПК и принципите на правовата държава. Ответната страна – Л. И. К. – чрез процесуален представител адв. Г. оспорва частната жалба, релевирайки аргумент за недопустимост, поради нередовност на същата с оглед нормата на чл. 274 ал. 3 ГПК вр. чл. 280 ал. 1 вр. чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК. По основателността на жалбата поддържа, че сигнатурата на делото в долните инстанции е ирелевантна за преценката на характера на делото. Аргументира се с практика на ВКС, че съдържанието на понятието „търговско дело“ обхваща и спорове, произтичащи от правоотношения, породени или отнасящи се до търговски сделки по смисъла на чл. 286 ТЗ. Приема за несъстоятелни доводите за нарушена родова подсъдност, водеща до недопустимост на цялото производство. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване, преграждащо развитието на делото определение на ВКС. За да прецени касационната жалба на „Арко Имоти“ ООД като недопустима съставът на II т.о. на ВКС е съобразил, че спорът между страните произтича от търговска сделка, на основание чл. 286 ал. 2 вр. чл. 1 ал. 1 т. 5 и т. 6 ТЗ и чл. 286 ал. 1 ТЗ, като цената на предявения иск е под 20 000 лв., поради което на основание чл. 280 ал. 3 т. 1 пр. второ ГПК решението по този спор не подлежи на касационно обжалване. Посочил още, че за обжалваемостта на въззивното решение е без значение дали то е неправилно или недопустимо, с оглед поддържаното от „Арко Имоти“ ООД оплакване, че първоинстанцинното решение е постановено от районен съд извън неговата родова компетентност. Частната жалба е основателна. С исковата молба жалбоподателят-търговец е предявил срещу физическо лице иск, с правно основание чл. 92 ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сума в размер на 3 294.95 евро /левова равностойност 6438.53 лв./, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение по договор от 01.06.2017 г., ведно със законната лихва. Правилни са изводите на предходния състав, че спорът между страните е спор по търговска сделка на посоченото основание чл. 286 ал. 2 вр. чл. 1 ал. 1 т. 5 и т. 6 ТЗ и чл. 286 ал. 1 ТЗ. При осъществяване на тази преценка обаче съставът не е съобразил, че в случая приложение следва да намери нормата на чл. 113 изр. 2 ГПК. С приемане на ЗИД ГПК – ДВ бр.100/2019 г. в разпоредбата на чл.113 изр. 2 ГПК са предвидени допълнителни процесуалноправни средства за ефикасна защита на правата на потребителите. Очевидно е, че смисълът, вложен във визираното допълнение, е независимо дали спорът, в който участва потребител, е породен от или отнасящ се до търговска сделка, или не, делата да се образуват и разглеждат като граждански, както с оглед процесуалния ред за разглеждане, така и с оглед разширяване на кръга дела, решенията по които подлежат на касационен контрол, предвид размера на цената на иска и минималния праг, предвиден в разпоредбата на чл. 280 ал. 3 ГПК. Преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. В настоящия случай правоотношението между търговското дружество – жалбоподател и физическото лице – ответник е възникнало въз основа договор / титулуван „протокол“ / от 01.06.2017 г., с който „Арко Имоти“ ЕООД се е задължило да представи на Л. К. за оглед, с цел покупко-продажба, посочения в договора недвижим имот / жилище /, като клиентът е поел задължение да плати неустойка, в размер на 5% от офертната цена, в случай че пряко или косвено придобие имота без посредничеството натова дружество. В своята практика, обективирана в решение № 115/03.12.2020 г. по т.д. № 559/2020 г. на II т.о. и решение № 60050/07.06.2021 г. по т.д. № 860/2020 г. на II т.о., ВКС еднозначно приема, че тези типови, бланкетни, договори за посредничество при покупка на недвижим имот, сключен между физическо лице и търговец, попадат в обхвата на защита на нормите на ЗЗП и физическото лице притежава качеството „потребител“ съгласно § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Предвид обстоятелството, че в конкретния случай физическото лице ползва услуга, която не е установено да е предназначена за извършване от него на търговска или професионална дейност, то приложение следва да намери нормата на чл. 113 изр. 2 ГПК, предпоставяща достъп до касационно обжалване съобразно цената на искове, предявени срещу потребител, надхвърляща минималния законодателен праг по граждански дела - от 5 000 лева. Тази норма е влязла в сила на 23.12.2019 г. преди датата на постановяване на въззивното решение – 26.03.2021 г., поради което са били налице всички предпоставки за съобразяването й. Цената на предявения иск, предмет на въззивното дело, е над прага от 5000 лв., поради което жалбата се явява допустима, а определението за оставянето й без разглеждане следва да бъде отменено. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение