Определение № 322 от 08.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 712/2022 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. С. – пълномощник на И. А. Ц. срещу въззивно решение № 509 от 04.11.2021 г., постановено по гр. д. № 1805/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от жалбоподателката срещу Е. К. А., Ц. А. П. и Г. З. П. искове с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределeние на реалното ползване върху недвижим имот, представляващ тавански етаж от жилищна сграда с идентификатор № ****, със застроена площ от 114 кв. м., брой етажи: 2, предназначение: друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], адрес: [населено място], [улица], с площ 376 кв. м., по чл. 109 ЗС за преустановяване на неоснователни действия, с които пречат на ищците И. А. Ц. и И. М. Д. да ползват процесния имот и по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане сумата от общо 500 лева (петстотин лева), представляваща обезщетение за ползата, от която са лишени поради невъзможността да ползват таванско помещение от жилищна сграда. В изложението към подадената касационна жалба жалбоподателката поддържа основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като е посочила, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и с актове на Съда на Европейския съюз. Не са формулирани конкретни правни въпроси, като се сочи съдебна практика, в противоречие с която е постановено обжалваното въззивно решение, а именно: тълкувателно решение № 34/15.08.1983 г. по гр. д. № 11/1983 г. на ОСГК; тълкувателно решение № 31/1984 г. на ОСГК; решение № 1132/14.04.1982 г. на І г. о. на BC. Постъпил е отговор в срок от Е. К. А., Ц. А. П. и Г. З. П., в който е изразено становище, че касационно обжалване не следва да се допуска. В касационната жалба се посочва, че въззивното решение се обжалва в частта касаеща предявените искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС. По жалбата срещу въззивното решение в частта относно исковете с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС. Същата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. В случая цената на иска се определя съобразно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и тя е под 5 000 лв., т.е. под минимума по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По жалбата срещу въззивното решение в частта относно исковете с правна квалификация чл. 109 ЗС същата е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните: По делото е установено, че през 1962 г. К. Г. К. /по време на брака си с В. Г./ е закупил дворното място, в което е построил двуетажна жилищна сграда. С нотариален акт № 463/29.12.1968 г. за покупко-продажба е прехвърлил на А. С. П. първия етаж от жилищната сграда, на [улица], състоящ се от четири стаи, баня и клозет, заедно с 46/320 ид. ч. от дворното място, а на И. Г. Б. – две стаи /западните/ от приземния етаж, заедно с 49/320 ид. ч. от дворното място. С нотариален акт № 575/02.12.1976 г. същият е дарил на Е. К. А. 62/320 ид. ч. от дворното място, заедно с 1/5 ид. ч. от втория жилищен етаж и от тавана на жилищната сграда. Видно от съдебна спогодба за делба, обективирана в протокол от 24.03.1977 г. по гр. д. № 174/1977 г. на Асеновградския районен съд, такава е постигната между съделителите К. и В. К., Е. А. и А. А. /съпруг/. По силата на тази спогодба делбеният втори жилищен етаж и целият таван на жилищната сграда, в която се намира жилищният етаж, са поставени в дял на Е. К. А.. Ищцата И. Д. е закупила с нотариален акт № 28/2006 г. 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, заедно със самостоятелен обект с идентификатор № *****, със застроена площ 52 кв. м., на първи /приземен/ жилищен етаж /на същия е разположен и самостоятелен обект с идентификатор № *****/. С констативен нотариален акт № 66/2018 г. И. А. Ц. /дъщеря на А. С. П., починал през 2002 г./ е призната за собственик на основание наследствено правоприемство и покупко-продажба /от И. Г. Б./ на 95/376 ид. ч. от дворното място. Същата се легитимира като собственик на жилище с идентификатор № ***** на първи /приземен/ жилищен етаж, на жилище с идентификатор № ***** /на първи жилищен етаж/ и на сграда с идентификатор № **** в дворното място, с предназначение „хангар, депо, гараж“. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че страните са етажни собственици, както и че в сградата - етажна собственост е налице подпокривно пространство, което е обща част по своето предназначение. Изложил е съображения, че етажната собственост е възникнала през 1968 г., когато К. К. е извършил разпоредителни сделки в полза на А. П. и на И. Б.. Вторият жилищен етаж заедно с тавана и прилежащите идеални части от дворното място били придобити от Е. А. на основание договор за дарение и делба. Ищцата И. Ц. е наследник на А. П. и М. П. /собствениците на първия жилищен етаж по сделката от 1968 г./. Същата се легитимира като собственик по наследство и покупко-продажба на следните обекти: 95/376 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****, ет. 1, с площ от 43,72 кв. м. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****, с площ от 102,80 кв. м. От събраните по делото свидетелски показания /А. Г., син на К. К. и Б. О., първи братовчед на Е. А./ въззивният съд установил, че жилищната сграда била с два входа, като достъп до таванското помещение имало само чрез входа за втория етаж. Свидетелят Г. посочил, че таванът бил предназначен за собственика на втория етаж, който го използвал за складово помещение, като за собственика на първия жилищен етаж и на приземното помещение нямало осигурен достъп и не бил използван от тях. Въз основа на събраните гласни доказателства и извършените разпоредителни сделки към момента на възникване на етажната собственост, е обосновал извод, че подпокривното пространство е обща по предназначението си част и е било предназначено за ползване единствено от собственика на втория етаж. Предвид това, били отхвърлени предявените от жалбоподателката искове. Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът не е формулирал конкретни въпроси, обосноваващи наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Посочено е противоречие с тълкувателно решение № 34/15.08.1983 г. по гр. д. № 11/1983 г., ОСГК на ВС, съгласно което подпокривното пространство е обща част на сградата и като такава не може да бъде обект на прехвърлителни сделки и съдебна делба, нито да се придобие по давностно владение докато не бъде променено предназначението (т. 1 и т. 4). Съгласно приетото с ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускането на касационно обжалване. В настоящия случай не е формулиран изрично въпрос по твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но дори да се приеме, че е поставен въпрос, касаещ характера на подпокривното пространство, същият е решен в съответствие със съдебната практика. Видно от мотивите на въззивния съд, той е приел, че таванът е обща част по предназначението си. В този смисъл са съобразени дадените разяснения в цитираното от касатора тълкувателно решение № 34/15.08.1983 г. по гр. д. № 11/1983 г., ОСГК на ВС, доколкото липсват данни същият да е бил обособен като самостоятелен обект. За да бъде постановено обжалваното решение съдът е приел, че още към момента на възникване на етажната собственост подпокривното пространство е било предназначено за ползване единствено от собственика на втория етаж. Такава възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗС, съгласно която частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, може да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват при уговорка между съсобствениците. Съгласно тълкувателно решение № 39/23.06.1986 г. по гр. д. № 8/1986 г. на ОСГК на ВС начина за изменение на предназначението на общите части е със съгласието на всички съсобственици, което може за бъде изразено изрично или мълчаливо, т.е. да следва от някой техен акт. В настоящия случай въззивният съд е съобразил цитираната практика, като е приел, че въз основа на начина на построяването на сградата /с два основни жилищни етажа, като само вторият има директен достъп до таванското помещение/, дадените свидетелски показания /установяващи, че таванското помещение било използвано само от собствениците на втория етаж/ и начина на извършване на разпоредителните сделки, довели до учредяване на етажната собственост /К. К. не е прехвърлял идеални части от собствеността върху таванското помещение/ може да бъде направен извода, че новите съсобственици мълчаливо са се съгласили да нямат достъп до стълбището за втория жилищен етаж, респ. до подпокривното пространство. Тези обстоятелства дават основание да се приеме, че към датата на учредяване на етажната собственост е съществувало съгласие между тогавашните етажни собственици, че подпокривното пространство е обща част, предназначено за ползване единствено от собственика на втория етаж съгласно чл. 38, ал. 2 ЗС. Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Не се сочи конкретен акт на Съда на Европейския съюз, в противоречие с който е постановено обжалваното решение. Изложеното обуславя отказ да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото касаторът дължи заплащане на ответниците Е. К. А. и Г. З. П. на направените разноски в касационното производство в размер на 600 лв. /за адвокатско възнаграждение/ в полза на всеки от тях. Ответницата Ц. А. П. не е представила доказателства за направени разноски в касационното производство, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение