Определение № 2632 от 30.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4081/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез юрк. Ан. С., против въззивно решение № 229/16.06.2023 г., постановено по в. т. д. № 210/2023 г. на Апелативен съд - Пловдив в частта, с която, като е отменено частично решение № 424/20.12.2022 г. по т. д. № 87/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на М. В. Х. сумата 70 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на пътно-транспортно произшествие, осъществило се на 18.05.2021 г. около 17,50 часа в [населено място], [улица]срещу № 4, причинено виновно и противоправно от И. Д. И., при управление на лек автомобил марка „Киа“, модел „Соренто“ с рег. [рег.номер на МПС], ведно със законната лихва, считано от 02.12.2021 г. до окончателното плащане и са присъдени разноски. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска за неимуществени вреди за горницата над присъдените 15 000 лв.,като прекомерен. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните правни въпроси: 1. „Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос за определен период от време в резултат от причинените му телесни увреждания при ПТП?“; 2. „При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?“ и 3. „Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с ППВС № 4/1968 г., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 на ВКС, I т. о., решение № 179/29.01.2016 г. по т. д. № 2143/2014 г. на ВКС, I т. о., решение № 93/23.06.2011 г. по т д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 104/25.07.2014 г. по т д. № 2998/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 73/27.05.2014 г. по т. д. № 3334/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 114/03.11.2014 г. по т. д. № 1053/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 101/03.07.2014 г. по т. д. № 4391/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 158/17.10.2014 г. по т. д. № 3594/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 4/03.08.2015 г. по т. д. № 40/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о. и решение № 223/13.04.2017 г. по т. д. № 2273/2015 г. на ВКС, II т. о., както и, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация М. В. Х., в който излага становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната част, а по същество в тази част решението е правилно и законосъобразно. Претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановеното решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. По делото е установено наличието на всички елементи обуславящи отговорността на деликвента, респективно на неговия застраховател с оглед разпоредбите на чл. 432 КЗ. Пред въззивния съд спорни са били въпросите за обема, продължителността и интензитета на претърпените негативни изживявания и болки от тези травми, размерът на дължимото обезщетение съобразно същите и икономическата обстановка в страната и дали или не е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Прието е, че ищцата е получило закрито счупване на костите на лявата подбедрица в горния край, засягащо външния израстък на лявата голямопищялна кост в областта на коляното с елевация на фрагмента и счупване на главичката на малкопищялната кост. Съгласно СМЕ този тип счупвания водят до трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за период от повече от 30 дни, т. е. причиняват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 НК. Във връзка със същите ищцата е претърпяла две оперативни интервенции. Първата е на 18.05.2021 г., когато по спешност е извършено открито наместване и поставяне на метална плака с винтове. Втората е на 13.08.2021 г. и е направено поради получаването на локална инфекция на кожа, подкожие и наличие на флегмон, поради изтичане на гноевидна секреция от оперативната рана. При операцията е извършено изчистване на увредените меки тъкани, а след същата е проведено антибиотично лечение. В заключението си, експертът по СМЕ сочи, че при нормално развитие на оздравителния процес този вид увреда се възстановява за около шест месеца, но в случая същото е удължено с още 40-60 дни поради споменатите усложнения. Първите 45 дни са свързани със спазване на постелен режим, след това до третия месец се налага ползване на инвалидна количка,а предвижването след третия месец е възможно с проходилка, а в последствие с патерици тип канадка и бастун. Този тип травми от медицинска гледна точка водят до силно изразени болеви усещания, като интензивността на болката е най-силно изразена непосредствено след травмата и след оперативните интервенции. Констатирана е при извършения преглед липсата на трайни увреждания и деформации, с изключение на оперативния цикатрикс. Пояснено е обаче, че при увреждания засягащи става на долните крайници се засягат и хрущялните повърхности, което води до различен по продължителност период на затруднения при движението и ползване на различни по вид помощни средства. При зарастването се получава „ръбец“, който довежда до ранни артрозни изменения в тази става /ошипяване/ и поради тази причина не може да се говори за пълно възстановяване от травмата. В тази връзка се споменава, че ищцата ходи с леко накуцваща, клатеща походка, обременяваща левия крак. Има затруднения при слизане и качване по стълби и невъзможно клякане. За да определи справедливия размер на обезщетението,съдът е взел предвид,че към датата на ПТП ищцата е била на 59 години, т. е. в работоспособна възраст е получила травми, които са ограничили живота й за период от около 8 месеца. Това ограничение е било съпътствано с претърпяване на две тежки оперативни интервенции, болков синдром, необходимост от спазване на леглови режим почти 3 месеца, нужда от чужда помощ по време същия за задоволяване на елементарни човешки нужди, придвижване с помощни средства и действия по постепенно раздвижване. Всичко това е било съпътствано и с психическо разстройство, както от самия инцидент, така и от физическото състояние след него и обездвижването за дълъг период от време. Съобразявайки и икономическата обстановка в страна е определил размера на дължимото обезщетение.Приел е възражението за съпричиняване за неоснователно, независимо, че ищцата е пресичала пътното платно в нарушение на изискванията на чл. 113 ЗДП, защото, преди започване на маневрата от водача на МПС, ищцата вече е била стъпила на пътното платно и се е явявала участник в движението, с който застрахованият водач е следвало да се съобрази. Тя е пресичала бързо и на място, където не е имало ограничения във видимостта,поради което до ПТП не би се достигнало, ако застрахованият водач се бе съобразил с всички участници в движението при предприемане на маневрата, включително и с ищцата. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Изложените от касатора съображения, че въззивното решение е постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и липса на обоснованост на правните изводи на съда не могат да обусловят очевидна неправилност. Поставените от касатора в изложението въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Същите са принципно значими за изхода на делото, но по тях не е налице претендираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно постоянната практика на ВКС, обективирана в т. II от Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., като от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Други значими обстоятелства, макар и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа за справедливост са обществено- икономическата конюктура в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент, които съдът е длъжен да обсъди заедно с всички установени обстоятелства и въз основа на оценката им да определи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди. В случая въззивният съд е взел предвид, обсъдил е и е съобразил посочените критерии, поради което не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС. Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, защото касаторът не е обосновал самото основание, т. е. не е посочил какво е значението на „поставените“ правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Предвид изложените съображения не следва да се допуска касационна проверка на решението. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответната страна по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6250 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.