Определение № 96 от 12.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2371/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, представлявано от юрисконсулт Щ. Р., срещу определение № 332 от 09.10.2020г. по в.ч.т.д. № 516/2020г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено определение № 1373 от 07.07.2020г. по т.д. № 943/2019г. на Пловдивски окръжен съд. С потвърденото първоинстанционно определение е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по ахд № 3661/2019г. на АССГ, 71 състав. Частният жалбоподател поддържа, че изводът на въззивния съд за наличие на преюдициалност на производството по административното дело е неправилен, тъй като противоречи на практиката на ВКС. Поддържа, че отмяната на решението, с което се определя нетно специфично производство /НСП/ няма ретроактивно действие, тъй като има само декларативен характер, но не и конститутивно действие. Сочи, че предвид действието на оспорения административен акт и претендираните права на ищеца, осъществени в определен период от време, следва да се приеме, че липсва връзка на преюдициалност на административното производство и по-точно на факта на отмяна на решение СП-2/06.03.2019г. на КЕВР от съда по реда на АПК. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС, обективирана в определение № 597 от 30.09.2019г. по ч.т.д. № 1628/2019г. на ВКС, ТК, II т.о. по въпроса: „Дали е налице преюдициалност между изхода на административното дело, по което се обжалва решение на КЕВР, с което се определя НСП за определен вид обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, и делото /било то гражданско или търговско/, в производството по което се претендира заплащане на произведена електрическа енергия над НСП по преференциална цена?” Ответникът „МАКС СОЛВЕСТ” ЕООД, представляван от адв. И. Д., оспорва частната касационна жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като формулираният в изложението въпрос не е такъв, който да е бил включен в предмета на спора по делото, а се отнася до правилността на атакуваното въззивно определение. Сочи, че от друга страна, този въпрос е решен в съответствие с практиката на ВКС, създадена с определение по ч.гр.д. № 795/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение по ч.т.д. № 2586/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 410 от 27.09.2019г. по ч.т.д. № 1813/2019г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 340 от 22.07.2019г. по ч.т.д. № 1250/2019г. на ВКС, ТК, I т.о. Поддържа, че определение № 597 от 30.09.2019г. по ч.т.д. № 1628/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., на което се позовава частният жалбоподател, е постановено при различна фактическа обстановка – атакувано като незаконосъобразно решение на КЕВР, докато в настоящия случай в административното производство решението на КЕВР е атакувано с оплаквания за нищожност, евентуално – за незаконосъобразност, с произтичащите от това правни последици. Излага съображения за неоснователност на частната жалба. Третото лице – помагач „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД не представя отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното определение, е съобразил, че с решението на КЕВР, чиято валидност е предмет на неприключилото производство по ахд № 3661/2019 г. на АССГ, според твърденията на ищеца, съдържащи се в допълнителната искова молба, се определяло нетното специфично производство /НСП/ на електрическа енергия като максимална граница, до която ще се изкупува енергията от възобновяемите източници, а в заявеното от ответника възражение против предявения иск като основен въпрос също е изведен този за цената, по която следва да се заплати произведената от ищеца електрическа енергия – дали изцяло по преференциална цена или пък количествата, надвишаващи НСП за обекта, да се заплащат по цена за излишък. Посочил е, че в отговора на исковата молба ответното дружество също се позовава на Решение № СП – 2 от 06.03.2019 г. на КЕВР като релевантно за определяне на дължимата цена на електроенергията след 31.07.2015 г.. Поради това въззивният съд е приел, че един от основните спорни въпроси, с оглед както на релевираните в подкрепа на иска твърдения, така и на заявените от ответника възражения, е дали се дължи изкупуване по преференциални цени на цялото количество електрическа енергия, произведено от ФЕЦ на ищеца, или само на количествата до НСП. Заключил е, че доколкото породилият настоящия спор отказ на ответника да изкупува произведена от възобновяеми източници електроенергия над НСП се основава на обжалваното в административния съд Решение № СП – 2 от 06.03.2019 г. на КЕВР, решаването на този спор е поставен в зависимост от изхода по образуваното по жалба срещу това решение ахд № 3661/2019 г. на АССГ с влязъл в сила акт. Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Формулираният от касатора въпрос, отнасящ се до наличие на предвиденото в чл.229, ал.1, т.4 ГПК основание за спиране на производството по гражданско дело поради висящо административно дело, образувано по оспорване на индивидуален административен акт, подлежащ на предварително изпълнение по силата на закона, е релевантен, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. По въпроса е формирана постоянна практика на ВКС, която настоящият състав споделя, обективирана в определение № 25/10.01.2013г. по ч. гр. дело № 795/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 410/27.09.2019г. по ч. т. дело № 1813/2019г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 340/22.07.2019г. по ч. т. дело № 1250/2019г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 456/03.08.2015г. по ч. т. дело № 1826/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 514 от 21.12.2020г. по ч.т.д. № 2303/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., според която спирането на производството по гражданско дело за защита на субективни материални права поради висящ административен процес не зависи от това кои лица са конституирани като страни в двете производства, а законът поставя като достатъчно условие за спирането решението по административното дело да има значение за правилното решаване на гражданскоправния спор. Връзка на преюдициалност между делата ще е налице, доколкото валидността и законосъобразността на административния акт, оспорен пред съда, има значение за възникването /изменението/ погасяването на субективните права, предявени за защита с искова молба, по която е образувано гражданско производство. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство /Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 по тълк. д. № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019г. по тълк. д. № 2/2019г. на ОСГТК на ВКС/. Съгласно константната практика на ВКС /решение № 212/23.12.2015г. по т. д. № 2956/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 155/11.01.2016г. по т. д. № 2611/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/11.01.2016г. по т. д. № 3018/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 7/26.04.2016г. по т. д. № 3196/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 28/28.04.2016г. по т. д. № 353/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./ постановеното от ВАС и влязло в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, има обратно действие. Изводът на въззивния съд, че в настоящия случай административното производство се явява преюдициално по отношение на разглежданото търговско дело и поради това са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на делото, не противоречи на формираната практика, тъй като съдът е съобразил формулираните в същата критерии, относими към преценката за наличие на преюдициалност на висящия административен процес. С оглед на това не е осъществена сочената от частния жалбоподател допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение