Определение № 60275 от 24.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2768/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. К. Д., чрез пълномощника й адв. Б. К. против определение № 1377/27.05.2021 г. на Апелативен съд София, постановено по в.ч.гр.д. № 1302/2021 г., с което е потвърдено определение № 264671/11.03.2021 г. по гр.д. № 260/2020 г. по описа на Софийския градски съд за прекратяване на производството по делото. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение, с което е потвърдено определението на първата инстанция за прекратяване на производството поради липса на първоначална процесуална легитимация на ответника - починал преди предявяване на иска, е неправилно. Излага се становище, че разрешението, дадено в ТР № 1/2017 г. по тълк.дело 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, не се отнася до настоящата хипотеза - сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по който договор обаче продавачът е починал преди да изпълни задължението си за прехвърляне правото на собственост по нотариален ред. В изложението на касационните основания не е формулиран правен въпрос, по който въззивния съд да се е произнесъл и за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена от процесуално легитимирана страна и е допустима по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 и на ал.4 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК приема, не е налице основание за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните: Съгласно разясненията по т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Това следва от обстоятелството, че с посочването от касатора на правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, се определят рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. В конкретния случай правен въпрос изобщо не е формулиран, поради което не следва да се обсъжда налице ли е сочения от жалбоподателката допълнителен селективен критерий на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,