Определение № 301 от 11.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 325/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. А. М. от [населено място] срещу въззивното решение на Габровския окръжен съд, постановено на 21.12.2011г. по гр.д.№372/2011г.,с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд и производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявените искове. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи,че съдът се е произнесъл по въпроса доколко разпоредбата на чл.53,ал.2 ЗКИР представлява годно правно основание за разрешаване на спор за собственост при твърдения за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСОНИ и е обусловен от предварително проведена административна процедура по отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта; към кой предходен план следва да се отиде,за да се прецени дали е приложен с оглед указанията,дадени в ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС; може ли по реда на чл.53,ал.2 ЗКИР да се посегне на права,възстановени по реда на ЗВСОНИ. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба П. И. С. изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба И. Н. С.,Х. Н. П.,Н. Х. П. и Б. Х. П. изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. В писмен отговор в срока по чл.284,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Т. М. Т.,Д. М. Д., М. И. Б.,М. И. И.,П. Н. Г.,Г. И. П. и Д. Г. П. изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване и разглеждането й по същество,като съображенията за това са следните: В обжалваното решение е прието,че предявеният от Х. М. ревандикационен иск е недопустим,тъй като реституираният по реда на ЗВСОНИ имот не е нанесен в кадастралната карта и правата върху него не могат да бъдат защитени пряко с иск по чл.108 ЗС. Прието е,че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иск по чл.53,ал.2 ЗКИР,за да може с оглед приетото от съда да се извърши попълване на кадастралната карта с възстановения имот и едва след промяната на кадастралната карта може да се проведе искова защита по чл.108 ЗС за процесните части от вече нанесени в тази карта имоти. Прието е,че преди имотът да бъде юридически индивидуализиран искът по чл.108 ЗС е недопустим поради липса на годен обект на собственост и правен интерес от неговата защита. Според настоящия състав не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1 и 2 ГПК,тъй като в посочените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на съдилищата са разрешавани случаи,които се различават от настоящия. В настоящия случай съдът е сезиран със спор за принадлежността на правото на собственост и предаване на владението между лице,претендиращо права върху части от имоти,нанесени в кадастралната карта,с твърдението,че правото на собственост е възстановено в негова полза по реда на ЗВСОНИ и лица,претендиращи самостоятелни права върху нанесените в кадастралната карта имоти с твърдения,че собствеността е възстановена по реда на ЗСПЗЗ,като процесните реални части от имоти се намират извън регулация. Поради това според настоящия състав са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса /уточнен и конкретизиран в рамките на правомощието на ВКС според указанията,дадени в т.1 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/ допустимо ли е предявяване на иск по чл.108 ЗС за части от имот, нанесен в кадастралната карта с отбелязване в кадастралния регистър,че е собственост на ответника,при твърдения,че правото на собственост върху тези реални части е възстановено на ищеца по реда на ЗВСОНИ или първо следва да бъде извършено нанасянето на тези части като самостоятелен имот в кадстралната карта след разрешаване на спор за материално право по реда на чл.53,ал.2 ЗКИР,ако имотът се намира извън регулация и необходимо условие за допустимостта на ревандикационния иск ли е нанасянето на претендирания имот като самостоятелен в кадстралната карта, с оглед необходимостта на първо място да бъде дадено тълкуване на понятието “грешка в кадастралната карта” в конкретната хипотеза, т.е. налице ли е грешка в кадстралната карта по смисъла на чл.53,ал.2 ЗКИР ако възстановен по реда на ЗВСОНИ и намиращ се извън регулация имот не е бил нанесен като самостоятелен,а е включен в границите на други имоти, възстановени на други лица по реда на ЗСПЗЗ. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение