Определение № 3685 от 14.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1397/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Д.-Х., чрез адв. М. Д. и по касационна жалба на Н. Ц. Н., чрез адв. П. и адв. Й. против решение № 1193/22.11.2024 г. по в.гр.д. № 3373/2023 г. на Апелативен съд София. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Касаторът – ответник А. Д.-Х. обжалва решението в частта, с която е уважен предявения от Н. Ц. Н. срещу нея иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, като е обявен за окончателен, сключеният на 8.08.2019 г. предварителен договор с предмет прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот, представляващ УПИ I -336, кв.55а по плана на [населено място], м. „в.з Горна баня“, находящ се [населено място], ул. „740-та“ № 21, с идентификатор 68134.4329.336 по КККР за [населено място], одобрени със заповед № РД-18-74/20.10.2009 г., целият с площ 920 кв.м., заедно с изградената вилна сграда, състояща се от приземен етаж, първи, втори и трети етаж, която сграда е нанесена в КККР за [населено място], одобрени със заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. с идентификатор 68134.4329.336.1, със застроена площ от 81 кв. и предназначение еднофамилна жилищна сграда, сграда с идентификатор 68134.4329.336.2, със застроена площ от 37 кв.м. и предназначение:хангар, депо, гараж и сграда с идентификатор 68134.4329.336.3, със застроена площ от 26 кв.м. и предназначение на постройка за допълващо застрояване, заедно с всички останали подобрения в УПИ, като купувачът Н. Ц. Н. е осъдена да заплати остатъка от продажната цена в размер на 466 200 лв. Касаторът – ответник поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, тъй като необосновано съдът е приел за доказан факта на влизане в сила на заповедта за изменение на ПУП. Поддържа се, че доказването на този факт е възложен на ищцата с доклада по делото и че последната не го е установила по делото. От страна на ищцата не бил установен и факта, че й е предоставен банков кредит в размер на продажната цена по договора за продажба на процесния имот, което било условие за сключването на окончателния договор. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК следните въпроси: 1/ Задължен ли е съдът да укаже конкретно на всяка от страните, ако не сочи доказателства, щом носи доказателствената тежест за установяването им; 2/ Допустима ли е промяна в извода на въззивния съд относно установеността на факта, ако той за първи път приеме, че релевантен за спора факт не е безспорен и трябва да бъде установен и 3/ Длъжен ли е въззивният съд, при оплакване за нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, да даде указание до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Поддържа се, че по тези въпроси въззивният съд е процедирал в противоречие със задължителната и казуална практика на ВКС, а именно – с решение № 41 от 9.07.2020 г. по гр.д.№ 1607/2019 г. II г.о. по първи въпрос, с решение № 60214 от 7.10.2021 г. по гр.д. № 3782/2020 г. на III г.о. по втори въпрос и с ТР№1/9.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК по третия въпрос. Без надлежна обосновка, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК е повдигнат въпроса подлежат ли на доказване спорните факти. Твърди се и наличието на основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на решението с доводи за допуснато нарушение на процесуалния закон, които се припокриват с основанието за касационно обжалване по чл.281, т.3, предл.2 ГПК, заявено в касационната жалба. Насрещната страна по касационната жалба на касатора-ответник, чрез своите процесуални представители, е депозирала отговор, в който е изложено становище, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на изложените в жалбата доводи за неправилност на въззивното решение. Касаторът-ищец Н. Ц. Н. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявения от нея срещу В. Г. Х. иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД Поддържа се, че изводът на съда, че възбраната върху процесния имот е вписана след сключване на рабпоредителната сделка е абсолютно произволен и не почива на събраните по делото писмени доказателства. От последните безспорно се установява, че възбраната върху имота, допусната като обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД е вписана на 12.01.2023 г., а разпоредителната сделка – замяна на идеални части от недвижими имоти между продавачите по предварителния договор А. Д.-Х. и В. Г. Х., е сключена на 1.02.2023 г., поради което се явява недействителна по отношение на ищцата-купувач по предварителния договор на основание чл. 452 ГПК, поради което искът по чл.19, ал.3 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен срещу двамата ответници. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че в обжалваната част, въззивното решение е очевидно неправилно поради явна необоснованост на решаващия извод на съда за отхвърляне на иска по отношение на ответника В. Г. Х.. Ответната страна – Д. П. Я., чрез адв. А. Т. в отговор на касационната жалба излага становище, че не са налице сочените от касатора основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като цитираните решения на ВКС нямат отношения към поставения въпрос, а вторият въпрос е неотносим към спора, доколкото с твърденията за ниска цена на сделката, касаторът обосновава симулативност на последната, която сама по себе си изключва основателността на П. иск. Изложени са и съображения за неоснователност на доводите за неправилност на въззивното решение. Насрещните страни по касационната жалба на касатора-ищец, чрез адв. Д., са депозирали отговор, в който поддържат становище, че в действителност съдът е допуснал грешка относно датата, на която е извършена разпоредителната сделка, но тази му грешка следвала да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК. За да уважи предявения иск срещу ответницата А. Д.-Х. иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че само тя е материалноправно легитимирана да отговаря по иска, тъй като след сключване на предварителния договор обещателят В. Х. се е разпоредил със притежаваната от него Ѕ ид.ч. от имота. Приел е, че обезпечителната възбрана върху имота е наложена след извършване на разпоредителна сделка, поради което последната не е относително недействителна спрямо купувача по предварителния договор. Доколкото А. Х. е станала едноличен собственик на целия имота и не е изпълнила задължението си по предварителния договор –да прехвърли правото на собственост върху него на ищцата, предявеният иск се явява основателен само по отношение на нея, а не и по отношение на обещателя В. Х.. Във връзка с оплакванията на ответниците, заявени във въззивната им жалба, съдът е приел, че отлагателното условие по чл.3 от предварителния договор се е сбъднало – издадената № РОК21-РА50-59 от 3.09.2021 г. на гл.архитект на СО, район “О. купел“ за изменение на плана за регулация съгласно действащата кадастрална карта, е влязла в сила, като е съобразил приетата по делото спогодба от 15.06.2022 г., обективирана в нот.акт № 92, том V, рег. № 5750, дело №666/2022 г. на нотариус И. И., според която ответниците са изключителни собственици, при режим на обикновена съсобственост, на УПИ I-336, кв. 55а по плана на [населено място], м. „в.з.Горна баня“ с площ от 920 кв.м., в съответствие с изменението на устройствения план, одобрено със заповед № РОК21-РА50-59 от 3.09.2021 г. на гл.архитект на СО, район “О. купел“ както и приетата по делото скица на ПИ от 31.01.2023 г., издадена от АГКК, от която се установява, че имот с 68134.4329.336 е с площ от 920 кв.м.. Наред с това е съобразил и факта, че с отговора на исковата молба ответниците не са навели защитно възражение, че заповедта не е влязла в сила и заявеното такова една във въззивната жалба е несвоевременно. Пак въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел за установено, че в процесното УПИ са изградени еднофамилна жилищна сграда, гараж и постройка на допълващо застрояване, нанесени в кадастралната карта. На следващо място, във връзка с уговореното между страните в чл.4.3 от предварителния договор, въззивният съд е приел, че ищцата - купувач е изправна страна по договора, тъй като с ангажираните от нея доказателства е установила, че чрез сключен на 28.10.2022 г. договор за банков кредит, е осигурила финансиране за остатъка от продажната цена, която следва да бъде преведена след вписване на нот.акт за покупко-продажба в С.. Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че при така изложените от въззивния съд решаващи мотиви по спора, повдигнатите от касатора-ответник въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл.3 ГПК, като съображенията за това са следните: Съгласно задължителните постановки на т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл.280, ал.1 ГПК– доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т.е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, и по този въпрос въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Повдигнатите процесуалноправни въпроси нямат характер на правни въпроси, тъй като те са без значение за формиране на решаващата воля на въззивният съд за изхода на спора. Обосновката на въпросите е свързана с твърдения за допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада на делото, каквито не се разкриват по делото, а и видно от въззивната жалба на ответниците подобно оплакване не е релевирано. Напротив, заявено е, че доказателствената тежест е правилно разпределена, но в решението си съдът я е игнорирал и неправилно е приел, че ищцата е доказала твърденията си в исковата молба, че е налице влязло в сила изменение в ПУП и съществуването в имота на постройките, описани в предварителния договор, т.е. оплакването е за необоснованост на изводите на първата инстанция, а не за допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада по делото. Ето защо, за въззивния съд не е възникнало и задължение да дава указания на страните, че имат възможност да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Изводите на въззивния съд, че се сбъднало отлагателното условие, обективирано в предварителния договор и относно съществуващите в имота постройки е направен при съобразяване на събраните по делото писмени доказателства, установяващи тези релевантни факти. Несъгласието на касатора с възприетата от въззивния съд фактическа обстановка и преценката на събраните по делото доказателства, не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК. Въпросът подлежат ли на доказване спорните факти, също не покрива общото основание на чл.280, ал.1 ГПК, т.е. няма характер на правен въпрос, тъй като е без значение за изхода по конкретното дело. В конкретния случай, изводът на въззивния съд, че предвиденото в чл.3 от предварителния договор отлагателно условие се е сбъднало, е направен въз основа на приетите по делото писмени доказателства и по-конкретно приетата по делото спогодба от 15.06.2022 г., обективирана в нот.акт № 92, том V, рег. № 5750, дело №666/2022 г. на нотариус И. И., според която ответниците са изключителни собственици, при режим на обикновена съсобственост, на УПИ I-336, кв. 55а по плана на [населено място], м. „в.з.Горна баня“ с площ от 920 кв.м., в съответствие с изменението на устройствения план, одобрено със заповед № РОК21-РА50-59 от 3.09.2021 г. на гл.архитект на СО, район “О. купел“, с която е одобрено изменението на плана за регулация за УПИ I-336 и УПИ II-340 в км.55а, в съответствие с действащата кадастрална карта. Отделно от това, по въпроса не е налице и заявения допълнителен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, разрешен в обжалвано въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. В случая подобна обосновка на въпроса не е изложена. Въззивното решение не е и очевидно неправилно. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В настоящия случай доводът за допуснато нарушение на процесуалния закон, който се припокрива с този за касационно обжалване по чл.281, т.3, предл.2 ГПК, освен че не може сам по себе си да обуслови допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е и неоснователен. Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че при така изложените от въззивния съд решаващи мотиви за отхвърляне на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД по отношение на ответника В. Х., решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК по касационната жалба на касатора-ищеца, поради явна необоснованост на извода на съда относно момента на извършване на разпоредителната сделка между продавачите по предварителния договор, а именно, че договорът за замяна на недвижими имоти, обективиран в нот.акт № 37, том I, рег. № 1000, дело №34/2023 г., вписан в СВ, рег. № 5342 от 1.02.2023 г. е сключен преди вписване на обезпечителната възбрана върху имота, предмет на предварителния договор. За касационното обжалване, касаторът-ищец дължи държавна такса в размер на 246,83 лв. на основание чл.18, ал.2, т.2 Т., които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,