Определение № 611 от 10.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3901/2024 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Феникс - ЗПЗ“ ЕООД, против решение № 608 от 06 юни 2024 г. по гр. дело № 503/2024 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение с уважен от „Калипсо ДВ“ ЕООД против дружеството иск по чл. 108 ЗС. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Аргументира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с разглеждане на ненаведени от ищцовото дружество твърдения за невнасяне на цена, необсъждане на всички доводи и събрани доказателства за липсата на предпоставките на исковата претенция поради несамостоятелния характер на процесната сграда за енергопроизводство и владението на последната, необоснованост на изводите относно характера на същата, за която неправилно е приложено разрешението на ТР № 5 от 18.05.2017 г. по тълк. дело № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС при постановлението за възлагане и е нарушен материалният закон (чл. 92 ЗС). Иска отмяна на въззивното решение. Претендира разноски. По искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване навежда в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК специалните предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, при формулиране на следните въпроси: 1. Допустимо ли е съдът да се произнесе по иск с правно основание чл. 496, ал. 3 ГПК, при положение, че ищецът не е предявявал такъв иск и не е навеждал твърдение за невнасяне на цената, посочена в постановлението за възлагане, като изрично е заявил, че не оспорва публичната продан на което и да е от основанията, посочени в чл. 496, ал. 3 ГПК. Поддържа постановяването на посоченото решение в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 50007 от 09.02.2023 г. по гр. дело № 2263/2022 г. на ВКС, IV г.о., определение № 60308 от 08.07.2021 г. по гр. дело № 1564/2021 г. на ВКС, и решение № 31 от 04.03.2021 г. по гр. дело № 1919/2020 г. на ВКС, I г.о.; 2. Подлежи ли на съдебен контрол фактът на плащане на посочената в постановлението за възлагане цена и нейния размер, при положение, че заинтересуваното лице – ищец, не е оспорило плащането, не е въвело твърдения за неплащане и по делото липсва спор относно недействителността на постановлението за възлагане на това основание. Разрешаване на този въпрос се излага, че е направено от въззивния съд в противоречие с решение № 190 от 04.11.2016 г. по гр. дело № 2085/2016 г. на ВКС, III г.о., и ТР № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС; 3. Допустимо ли е съдът, сезиран с иск по 108 ЗС и чл. 496, ал. 3, пр. 1 ГПК, да се произнесе с решение, с което се обявява недействителността на изпълнителното дело и допуснати грешки при извършване на публичната продан, вместо да се произнесе по недействителността само на постановлението по възлагане на недвижим имот. Поддържа, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 153 от 12.07.2013 г. по гр. дело № 1317/2013 г. по описа на ВКС, II г.о.; решение № 92 от 18.08.2010 г. по т. дело № 645/2009 г. на ВКС, II т.о., и решение № 365 от 22.10.2012 г. по гр. дело № 17/2012 г. на ВКС, I г.о.; 4. Допустимо ли е съдът да се произнесе дали една конкретна сграда за енергопроизводство представлява самостоятелен обект на правото на собственост, а не приращение към поземления имот, върху който е построена, без да е събрал достатъчно данни за функционалното й предназначение, характеристики и данни за това какво е било предназначението й към момента на построяването. Посочва, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 45 от 01.04.2021 г. по гр. дело № 2151/2020 г. на ВКС, I г.о., и решение № 32 от 10.03.2021 г. по гр. дело № 2443/2020 г. на ВКС; 5. Въводът във владение като правно-техническо средство за установяване правомерността и противопоставимостта на владението върху недвижим имот на купувач по публична продан достатъчно доказателство ли е за изискуемия по чл. 108 ЗС факт на установено владение или държане върху имота и липсата на правно основание за същото, и 6. Допустимо ли е нормата на чл. 496, ал. 3 ГПК и по-конкретно хипотезата „неплащане на цената“ да се тълкува разширително и да се разпростре върху случаите, когато купувачът по публична продан е изпълнил точно задължението за плащане, посочено в постановлението за възлагане, но размерът на покупната цена е определен погрешно поради незаконосъобразни действия или бездействия от страна на съдебния изпълнител. Последните два въпроса касаторът поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по касация „Калипсо ДВ“ ООД в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подал писмен отговор, в който е изложил съображения за липса на основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване, поддържани в изложението към нея, констатира следното: Обжалваното въззивно решение е постановено по исково производство, образувано по предявен от „Калипсо ДВ“ ООД против „Феникс – ЗПЗ“ ЕООД (сега касатор) ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за установяване право на собственост на 3/4 ид. ч. от сграда за енергопроизводство с идентификатор № 10135.4510.783.1 по кадастралната карта на гр. Варна, разположена в поземлен имот с идентификатор № 10135.4510.783, с адрес гр. Варна, общ. Варна, район „Владислав Варненчик“, „Западна промишлена зона“, бул. "Владислав Варненчик" № 281 и за осъждане на ответника да предаде владението им. Искането е обосновано с твърдения, наведени в исковата молба и уточняващи молби, за придобиване на собствеността върху спорните идеални части от сградата по приращение и покупко-продажба, която представлява самостоятелен обект на право на собственост и като такъв не е предмет на осъществената от частния съдебен изпълнител публична продан по принудителното изпълнение, тъй като по отношение на сградата не е извършен опис и оценка, не е включена в обявлението за проданта, не фигурира в наддавателното предложение на купувача и в протокола за отваряне на наддавателните предложения и обявяване на купувача, респ. за нея не е определяна и заплащана цена от купувача, поради което дружеството „Феникс – ЗПЗ“ ЕООД (купувач) не е придобило собствеността върху процесните 3/4 ид. ч. от същата, в които е въведен във владение въз основа на постановлението за възлагане, в което сградата е описана за пръв път. При липсата на вещно-прехвърлително действие на постановлението за възлагане относно процесната сграда, която не е била предмет на проведената публична продан, липсва основание за владението й от ответника. В отговора по чл. 131 ГПК ответникът „Феникс – ЗПЗ“ ЕООД е навел възражения за недопустимост на иска поради липса на правен интерес, а при евентуалност за неоснователността на същия с възражения, че процесната сграда – трафопост, не представлява самостоятелен обект на собственост, а обект на допълващо застрояване в поземления имот, респ. подобрение и приращение на имота, имащо обслужващо предназначение, поради което той е единствен собственик, включително и въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане, а и понастоящем не упражнява фактическа власт върху същата. С обжалваното въззивно решение, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Варненски РС, с което искът по чл. 108 ЗС е уважен. За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 109 от 29.03.2006 г. „Калипсо ДВ“ ЕООД, „Одисейстрой" ООД, „Одисейстил“ ООД и „Одисейтранс“ ООД са закупили при равни квоти или по 1/4 ид. ч. от недвижим имот в гр. Варна, представляващ поземлен имот с идентификатор № 10135.4510.783 по кадастралната карта и кадастрални регистри на града, с площ от 16 636 кв. м, трайно предназначение на територията - урбанизирана, и начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов обект, и с номер по предходен план – кв. 16, парцел XXVI-1725. Тези дружества е установено, че са учредили в полза на „Юробанк България“ АД договорни ипотеки с нотариални актове № 13 от 14.03.2008 г., № 180 от 23.07.2008 г. и № 181 от 23.07.2008 г. върху поземления имот, заедно с правото на строеж за битова административна сграда на два етажа с РЗП 276 кв.м, склад за метални изделия с РЗП 934.80 кв.м и склад за строителни материали с РЗП 934.80 кв.м., за обезпечаване вземания на банката по договори за кредит от 11.03.2008 г. и 22.07.2008 г. Установено е също и че въз основа на издадено разрешение за строеж № 48/ГИ от 28.02.2008 г. същите са изградили в поземления имот процесната сграда за енергопроизводство - трафопост тип БКТП (бетонно-комплексна трансформаторна подстанция) 2х800 КVA, 20/0.4 кV, от която всеки съсобственик е придобил 1/4 ид. ч. и която с разрешение за ползване № ДК-07-292 от 20.08.2009 г. е въведена в експлоатация, като с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 51 от 15.10.2010 г., „Одисейстил“ ООД и „Одисейтранс“ ООД са прехвърлили на „Калипсо ДВ“ ЕООД своите идеални части от правото на собственост върху сградата за енергопроизводство – 2/4 ид. ч., и така последното дружество е придобило общо 3/4 ид. ч. от сградата. Прието е за установено, че по искане на взискателя З. Д. е образувано изпълнително производство по изп. дело № 569/2016 г. по описа на ЧСИ Н. Д. срещу длъжника „Одисейстил“ ООД, вземането срещу което взискателят е цедирал на „Кейрос“ ЕООД. По молба последното дружество при същия съдебен изпълнител е образувано и друго изпълнително производство по изп. дело № 340/2017 г. срещу „Калипсо ДВ“ ЕООД. Установено е от въззивния съд, че по последното изпълнително производство на 28.12.2017 г. взискателят е отправил искане за извършване на опис, оценка и публична продан на 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор 10135.4510.783 – собственост на длъжника „Калипсо ДВ“ ЕООД, заедно с всички подобрения и приращения в имота, включващи и построените в имота сгради, при съответната за всяка сграда степен на завършеност – 1/2 ид. ч. от склад за строителни материали със застроен площ от 934.80 кв.м, 1/2 ид. ч. от склад за метални изделия със застроена площ от 934.80 кв.м, 1/2 ид. ч. от административно-деловодна сграда с идентификатор №10135.4510.783.2 с площ 144 кв.м на два етажа и 1/2 ид. ч. от открит склад за инертни материали (с изграден само подобект бетонов възел). Междувременно, на 20.12.2017 г., с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот синдикът на „Одисейстрой“ ООД - в несъстоятелност е продал по реда на чл. 718, ал. 1 ТЗ на „Феникс - ЗПЗ“ ЕООД 1/4 ид. ч. от поземления имот с идентификатор 10135.4510.783, заедно с всички подобрения и приращения в имота. Тези две изпълнителни производство въззивният съд е приел за установено, че са съединени въз основа на разпореждане от 15.01.2018 г. на съдебния изпълнител, който е пристъпил към изпълнение чрез опис и оценка на притежаваните общо от „Одисейстил“ ООД и „Калипсо ДВ“ ООД 3/4 идеални части от ПИ с идентификатор 10135.4510.783, заедно с построените в имота сгради при степен на завършеност: „груб строеж“ - 3/4 ид. ч. от склад за строителни материали, 3/4 ид.ч. от склад за метални изделия, 3/4 ид. ч. от административно-деловодна сграда на 2 етажа и 3/4 ид.ч. от открит склад за инертни материали с изграден само подобект – бетонов възел, и всички трайно изградени подобрения и приращения в имота. За тях с протокол по чл. 485, ал. 2 ГПК от 05.02.2018 г., въз основа на изготвени от вещите лица четири броя оценки, е определена средна пазарна цена от 1 156 460 лева и начална цена на публична продан от 925 168 лева, за който въззивният съд е посочил, че не са описвани подобрения и приращения, отделно от посочените сгради, и липсва оценка на сграда за енергопроизводство, за които е вписана възбраната на 06.02.2018 г. и изготвено обявлението за провеждането на публичната продан от 07.02.2018 г. до 07.03.2018 г. След отваряне на наддавателни предложения и изготвяне на протокол от 08.03.2018 г. за купувач е обявен „Феникс - ЗПЗ“ ООД, който по договор с взискателя „Кейрос“ ЕООД е закупил вземанията му от длъжника „Одисейстил“ ООД. Изложено е от въззивния съд, че на взискателя „Феникс - ЗПЗ“ ООД, обявен за купувач на публичната продан при тръжна цена от 928 000 лева срещу вземане, на основание чл. 496 във вр. с чл. 495 ГПК, така посочените имоти са му възложени от съдебния изпълнител с постановление от 11.09.2020 г., в което се появява описана и процесната сграда за енергопроизводство. При вписването на постановлението за възлагане процесната сграда не е описана в писмото до АВп, но към него заедно с приложените скица на поземления имот и схема административно-битовата сграда с идентификатор 10135.4510.783.2 е приложена и схема за процесната сграда за енергопроизводство с идентификатор 10135.4510.783.1. Прието е за установено от въззивния съд, че въводът във владение на имота, включително и на процесната сграда, е извършен от съдебния изпълнител на основание на чл. 498 ГПК на 20.07.2022 г. При така установенитe фактически данни, въззивният съд е приел, че искът за собственост по чл. 108 ЗС е допустим и основателен. Позовал се е на тълкувателните разяснения, дадени в ТР № 5 от 18.05.2017 г. по тълк. дело № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата не е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, а същата представлява самостоятелен обект на правото на собственост, не намира приложение правилото на чл. 92 ЗС, за да се приеме, че по силата на постановлението за възлагане е придобита собствеността и върху сградата. Същите е намерил за приложими в случая поради съществуването на процесната сграда, за която са издадени разрешение за строеж и разрешение за ползване, като самостоятелен обект на собственост преди съставянето на постановлението за възлагане от съдебния изпълнител, в което същата се появява описана от съдебния изпълнител при възлагане на придобито от проведената публична продан, респ. за неприложимо спрямо нея на правилото на чл. 92 ЗС при проведена продан на поземления имот. Въз основа на така приетото относно характера на сградата и липсата на установени данни за насочено върху същата принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, извършване на опис и оценка и провеждане на публична продан, купувачът по която придобива само правата, предмет на публичната продан (като специфичен способ за придобиване на собственост по чл. 77 ЗС), но не и самостоятелните вещни права, които не са предмет на изрично уреденото в закона производство по принудително изпълнение върху недвижим имот, въззивният съд е приел, че постановлението за възлагане не е основание за прехвърляне на собствеността върху процесната сграда. Посочено е от въззивния съд, че този извод би бил различен, само ако сградата няма самостоятелно предназначение, т..е. ако тя е построена и предназначена предимно да обслужва недвижимия имот, предмет на публичната продан, като тя на общо основание следва собствеността на земята, респ. сградата към която е прикрепена или е предназначена да обслужва и за нея е приложим чл. 92 ЗС, съответно чл. 98 ЗС. При тези съображения и по арг. от чл. 496, ал. 2, изр. 1 въззивният съд е приел, че няма вещно-транслативен ефект постановление за възлагане, в което е посочен имот или права върху имот, върху които не е насочено принудително изпълнение чрез провеждане на публична продан като способ за изпълнение. Така е приел искът за основателен и макар по други мотиви е потвърдил първоинстанционното решение като правилно. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ г. о., намира следното: Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаване на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени специалните предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение – арг. от чл. 280, ал. 2 ГПК. Първите три поставени от касатора въпроса в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, свързани с произнасяне по непредявен по производството иск по чл. 496, ал. 3 ГПК и въз основа на ненаведени фактически твърдения за невнасяне на цената, не водят до извод за вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение поради произнасяне по непредявен иск, респ. по тях не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В съответствие с диспозитивното начало по чл. 6 ГПК и в рамките на въведените от ищеца фактически твърдения, въззивният съд е приел, че е сезиран с предявен иск за собственост по чл. 108 ЗС относно принадлежността на сграда за енергопроизводство, обоснован с твърдения за придобиването й въз основа на приращение и продажба и в предмета на делото по който влиза и въпросът за ненастъпило вещнопрехвърлително действие на постановлението за възлагане поради съществуването на процесната сграда като самостоятелен обект на собственост и непроведено спрямо нея принудително изпълнение, на който въпрос ищцовото дружество се е позовало при предявяването на иска. Въпроси за недействителността на продажбата, включително и поради невнасяне на цената, която може да се релевира и при иск за собственост (т. 4 ТР № 4 от 11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС), и за „недействителност на изпълнително дело“ не са и разрешавани в обжалваното решение, поради което с включването им в поставените в изложението към касационната жалба първи три въпроса, същите не осъществяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Правните изводи по предмета на спора, обусловили решаващата воля на въззивния съд, са свързани с характера на сградата като самостоятелен обект на право на собственост и липсата на проведено спрямо нея принудително изпълнение чрез публична продан като придобивен способ по чл. 77 ЗС, които изключват приложението на чл. 92 и чл. 98 ЗС и съответно настъпването на вещнопрехвърлителен ефект на постановлението за възлагане за процесната сграда. Тези изводи не са обосновали и последния (шести) въпрос, поставен в изложението към касационната жалба и свързан с хипотезата „неплащане на цената“ и възможното й разширително тълкуване, поради което той също не удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. След като не е налице общата предпоставка по тези въпроси на касатора, то безпредметно се явява обсъждането на релевираните от него допълнителни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по петия въпрос, свързан с въвода във владение и осъществяването на фактическа власт. По този въпрос не само не е обосновано нито една от формите на основанието, разяснени в мотивите към т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, но е налице и установена практика на ВКС (ТР № 5 от 18.05.2017 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 50027/28.02.2023 г. по гр.д. № 2353/2022 г. на ВКС, I г.о.). Изпълнителният способ, чрез който се изпълняват всички притезания за предаване на владението или държането на недвижим имот, независимо дали притезанието произтича от вещно или облигационно правоотношение, е въводът във владение. При извършването му съдебният изпълнител отстранява длъжника, а също така членовете на неговото семейство, неговите работници и служители от имота, и въвежда взискателя във владение на същия. Извършването на въвод във владение от съдебния изпълнител е равнозначно на предаване на имота, т.е. от този момент той придобива фактическата власт върху имота и взискателят се конституира като владелец чрез официалната констатация на съдебния изпълнител. При изложените от въззивния съд съображения за извода му относно характера на процесната сграда, като самостоятелен обект на правото на собственост, поради построяването и въвеждането й в експлоатация преди постановлението за възлагане, формирал решаващата му воля за основателност на иска по чл. 108 ЗС, се обосновава наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по поставения в изложението към касационната жалба четвърти въпрос, свързан с белезите за определяне на сградата като самостоятелен обект на право на собственост, а не като приращение, респ. принадлежност, включително и с тези, изведени от нейното характеристики и предназначение към момента на построяването. Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по уточнения от съда (т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК) въпрос за белезите за определяне на сграда, респ. на сграда за енергопроизводство, като самостоятелен обект на право собственост, а не като приращение или принадлежност към основния обект – поземлен имот или сграда, и значението на други конкретни обстоятелства, като характеристики и предназначение на сградата към момента на нейното построяване, за извода относно статута й. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по този въпрос по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за преценка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с решение № 80 от 27.07.2018 г. по гр. д. № 3114/2017 г. на ВКС, II г.о., решение № 32 от 10.03.2021 г. по гр. д. № 2443/2020 г. на ВКС, I г.о., решение № 45 от 1.04.2021 г. по гр. д. № 2151/2020 г. на ВКС, I г.о., и други. Тъй като обжалваното въззивното решение се допуска до касационен контрол, държавна такса за разглеждане на касационната жалба се дължи и следва се внесе от касатора, която възлиза на 25 лева - арг. от чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.