Определение № 2613 от 10.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 2646/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Ж. Х. от [населено място] - чрез адв. Д. Л., против решение № 472 от 15.07.2024 г., постановено по в. т. д. № 970/2023 г. на Апелативен съд - София. Касационната жалба е насочена срещу частта от посоченото решение, с която е потвърдено решение № 260227 от 13.06.2023 г. по т. д. № 1632/2018 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-10 състав, в частта за осъждане на касатора, солидарно с „Бетонинтелект 94“ ЕООД, да заплати на „Арконт-А“ ООД по иск с правно основание чл.49 и чл.45 вр. чл.53 ЗЗД обезщетение за вреди в резултат на сключени 4 бр. привидни договори от 30.08.2013 г., представянето им пред органите на НАП в рамките на производството по издаване на РА № Р-2215-1404389-091-01/31.10.2014 г. на ДЗЗД „Бетонинтелект - Арконт“ с БУЛСТАТ[ЕИК], сключване на договорите от името на ДЗЗД „Бетонинтелект - Арконт“ без надлежна представителна власт, подаване на декларация по ЗДДС и ДДС - дневници по ЗДДС от името на ДЗЗД „Бетонинтелект - Арконт“ за данъчен период 01.08.2013 г. - 31.08.2013 г., в които са отразени несъществуващи сделки, които не са резултат от дейността на ДЗЗД, подаване на неверни данни към НАП под формата на декларации и други документи относно стопанските операции и относно субектите и предмета им, а също и относно осъществяването на дейност от ДЗЗД „Бетонинтелект - Арконт“, в размер на сумата 36 625.90 лв. - заплатени от „АРКОНТ-А” ООД данъчни задължения на ДЗЗД „Бетонинтелект - Арконт“, в т. ч. 24 959 лв. - внесен ДДС за м. 08.2013 г. по РА № Р-2215-1404389-091-01/31.10.2014 г. на ДЗЗД „Бетонинтелект - Арконт“, 10 571.13 лв. - лихва към 29.01.2018 г., 388.21 лв. - лихва към 30.06.2018 г., 388.21 лева - данък по ЗКПО съгл. ГДД за 2014 г., 164.46 лв. - лихва към 29.01.2018 година, 8.41 лв. - лихва към 30.06.2018 г., заедно със законната лихва от 31.07.2018 г. до окончателното плащане, а също и в частта за осъждане на касатора да заплати на „Арконт-А“ ООД по иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД обезщетение за вреди в размер на сумата 5 147.92 лв. - задължения по декларация образец 6 за периода м. 01.2013 г. - м. 04.2015 г., и лихви за забава в посочен размер, заплатени по изп. д. №[ЕИК]/2018 г. при ТД на НАП, настъпили в резултат на сключвани в периода м. 04.2013 г. - м. 04.2015 г. привидни граждански и трудови договори, във връзка с които за ДЗЗД „Бетонинтелект - Арконт“ са възникнали осигурителни задължения по декларация образец 6, заедно със законната лихва от 31.07.2018 г. до окончателното плащане. В частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в обжалваната пред въззивната инстанция част за уважаване на предявените от „Арконт-А“ ООД срещу „Бетонинтелект 94“ ЕООД искове, квалифицирани с правно основание чл.49 вр. чл.53 ЗЗД, решението на въззивния съд не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост на обжалваното решение като постановено в нарушение на принципа на диспозитивното начало - чл.6 ГПК, и за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се искане за отмяна на решението и за отхвърляне на предявените срещу касатора искове за пълния претендиран размер. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочена задължителна практика на ВС и ВКС и практика на ВКС в решения по чл.290 ГПК: „ 1. Обвързан ли е съдът при предявен иск по чл.45 от ЗЗД с твърденията за противоправност на поведението на ответника, заложени от ищеца, или може самостоятелно да го извлече от установените факти по делото; 2. В хипотезата на чл.45 от ЗЗД налице ли е причинна връзка между противоправното поведение и вредите, ако вредите биха настъпили и без това конкретното поведение; 3. Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите и да се произнесе по всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните“. Бланкетно е посочено и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, във връзка с което е поставен въпрос „Може ли в конкретния случай да бъде определено като противоправно поведение, което е вменено като задължение от закона, дори в случай, че е изпълнено от лице, което няма право да представлява адресата на задължението“. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се поддържа и вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо - чл.280, ал.2, предл.2 ГПК. Ответникът по касация „Арконт-А“ ООД със седалище в [населено място] - чрез адв. Е. П., оспорва искането на касатора за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК. Претендира разноски. Препис от касационната жалба е връчен и на „Бетонинтелект 94“ ЕООД - [населено място], но в срока по чл.287, ал.1 ГПК дружеството не е заявило становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да потвърди решението на Софийски градски съд в частта, с която е уважен предявеният срещу Х. Ж. Х. осъдителен иск, квалифициран с правно основание чл.45 ЗЗД, Апелативен съд - София е извършил анализ и преценка на фактите и доказателствата по делото и е достигнал до извод, съвпадащ с крайния решаващ извод на първоинстанционния съд - че Х. Х. е извършил действия и е допуснал бездействия, с които е причинил вреди на ищеца „Арконт-А“ ООД в размер на присъдената с обжалваното решение сума, за които дължи обезщетение по правилата на деликтната отговорност. Преди да разгледа спора по същество съобразно правомощията по чл.269 ГПК въззивният съд се е произнесъл по оплакванията във въззивната жалба на ответника Х. Х. за недопустимост на първоинстанционното решение поради постановяването му при нередовна искова молба, в която не е уточнено в какво се изразява неговото противоправно и вредоносно поведение и защо следва да бъде ангажирана солидарната му отговорност за причинени на дружеството - ищец вреди. Оплакванията са счетени за неоснователни, след като въз основа на исковата молба и на депозираните по указание на първоинстанционния съд молби за нейното уточняване, последната от които с дата 11.12.2018 г., въззивният съд е приел, че ищецът е посочил ясно в какво се изразяват вредоносните действия и бездействия на всеки един от ответниците, а именно: В периода 01.08.2013 г. - 31.08.2013 г. ответниците са сключвали сделки от името и за сметка на „Бетонинтелект - Арконт“ ДЗЗД без знанието, съгласието и участието на съдружника в ДЗЗД „Арконт-А“ ООД и дори без намерение на съдружниците за извършване на съвместна дейност в гражданското дружество, в резултат на което за дружеството и за „Арконт-А“ ООД е възникнало задължение за заплащане на ДДС в размер на 24 959.00 лв. за данъчен период 01.08.2013 г. - 31.08.2013 г., ведно с лихва за забава в размер на 11 078.31 лева за периода от 17.09.2013 г. до 29.01.2018 г.; С участие на ответниците са подадени до НАП декларация по ЗДДС и ДДС-дневници по ЗДДС от името на гражданското дружество за данъчен период 01.08.2013 г. - 31.08.2013 г. с отразени несъществуващи сделки, които не са част от съвместната дейност на „Бетонинтелект 94“ ЕООД и „Арконт-А“ ООД, както и неверни данни под формата на декларации и други документи относно стопанските операции, субектите и предмета им, в т. ч. осъществяването на дейност от гражданското дружество (въпреки преустановяването й преди повече от десет години); Неуведомяване на „Арконт-А“ ООД за сключените сделки и за подадените до НАП документи и декларации, както и за започването и развитието на ревизионно производство, приключило с ревизионен акт № Р- 2215-1404389-091- 01/16.09.2013 г. за наличие на непогасени данъчни и други публични задължения на гражданското дружество, а съответно и необжалване на акта; Непредприемане на действия за събиране на вземанията на гражданското дружество по сделките, предмет на ревизионния акт; Сключването на сделки от името на гражданското дружество в периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г., в резултат на които за гражданското дружество и за съдружника „Арконт-А“ ООД е възникнало задължение за заплащане на корпоративен данък в размер на 388.29 лв. за данъчен период 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г., ведно с лихва за забава в размер на 111.71 лв. за периода от 01.04.2015 г. до 29.01.2018 г.; Наемане без знанието и съгласието на „Арконт-А“ ООД в периода 01.01.2014 г. - 30.04.2015 г. на лица по трудови и/или граждански правоотношения и сключване на трудови и/или граждански договори, в резултат на което за гражданското дружество и за съдружника „Арконт-А“ ООД са възникнали задължения за заплащане на осигуровки и данък върху доходите на физическите лица (ФЛ) в размер на 5 147.92 лв., ведно с лихва за забава в размер на 1 729.03 лв. за периода от 01.04.2015 г. до 29.01.2018 г.; Във вреда на „Арконт-А“ ООД ответниците умишлено не са плащали данъци и осигуровки към държавата, за посочените периоди; Ответникът Х. Ж. Х. в качеството на управител на гражданското дружество не е вписал своевременно в регистър БУЛСТАТ настъпили нови обстоятелства в управлението на гражданското дружество в резултат на подписан анекс № 2/2007 г. към договора за учредяване на ДЗЗД (консорциум); С посочените действия/бездействия всеки от ответниците е създал привидност за осъществявана от ДЗЗД „Бетонинтелект - Арконт“ стопанска дейност, в резултат на която за дружеството и за ищеца - в качеството му на съдружник, са възникнали данъчни и осигурителни задължения; В хода на проведено от публичен изпълнител производство за принудително удовлетворяване на задълженията от имуществото на „Арконт-А“ ООД е събрана сума в размер на 44 076.19 лв. (1/2 от установените в ревизионното производство публични задължения на гражданското дружество), която представлява вреда, подлежаща на обезщетяване солидарно от „Бетонинтелект 94“ ЕООД и от управителя на ДЗЗД „Бетонинтелект - Арконт“ Х. Х.. Въззивният съд е преценил, че посредством направените уточнения ищецът е изяснил напълно фактите, от които произтичат претенциите му към всеки от ответниците, като е препратил и към постановеното от състав на ВКС, ІІ т. о., определение по ч. т. д. № 1161/19 г. С това определение е отменено определение на Апелативен съд - София по ч. гр. д. №560/2019 г., с което е потвърдено определение на Софийски градски съд за връщане на исковата молба на „Арконт-А“ ООД поради неотстраняване в срок на нередовностите в обстоятелствената й част (чл.127, ал.1, т.4 ГПК), и делото е върнато на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите към определението е прието, че недостатъците на исковата молба в частта относно фактите, на които се основава исковата претенция, са отстранени от ищеца с последната уточнителна молба от 11.12.2018 г. и не е съществувало основание за прилагане на разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК. От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че ответникът Х. Х. е бил управител на „Бетонинтелект 94“ ООД, впоследствие ЕООД, от м. февруари 2007 г. (до м. юли 2008 г. - съгл. данните в ТРРЮЛНЦ) и че по силата на анекс № 2/2007 г. към договор за учредяване на консорциум е управлявал и представлявал ДЗЗД „Бетонинтелект - Арконт“ със съдружници „Бетонинтелект 94“ ООД и „Арконт-А“ ООД. В рамките на образувано през 2013 г. ревизионно производство ответникът Х. е представлявал гражданското дружество, макар вече да не е бил управител на „Бетонинтелект 94“ ООД (доколкото съгласно чл.14 и чл.15 от договор за създаване на консорциум „Бетонинтелект 94“ ООД е водещ партньор, като неговият управител управлява и представлява гражданското дружество) и да не е бил упълномощен да представлява дружествата, е представял пред НАП привидни договори и фактури, от които за гражданското дружество, а съответно и за съдружника „Арконт-А“ ООД, са възникнали данъчни и осигурителни задължения. Въззивният съд е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, в които е прието, че като представляващ гражданското дружество ответникът Х. носи отговорност за действията на дружеството, изразяващи се в това, че при липса на действително осъществявана стопанска дейност е създадена привидност пред органите на НАП за нейното извършване; За създаването на привидност е допринесло съставянето и използването на пълномощни, подписани от Х., чрез които дружеството „е участвало“ в ревизионното производство, приключило с установяване на непогасени данъчни и осигурителни задължения, за които е ангажирана имуществената отговорност на ищеца. Изводът за привидност на сключените от ДЗЗД „Бетонинтелект - Арконт“ 4 бр. договори с дата 30.08.2013 г. е мотивиран от въззивния съд със заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебнографологична експертиза, според което договорите не са подписани от посочения в текста им представляващ гражданското дружество Р. М., с липсата на посочен в съдържанието им срок за изпълнение на поетите от гражданското дружество - изпълнител задължения и на срок за заплащане на уговорения аванс от възложителя „Бетонинтелект 94“ ЕООД, с обстоятелството, че към датата на подписване на договорите гражданското дружество не е имало открита банкова сметка, а такава е открита едва след започване на данъчна проверка на „Бетонинтелект 94“ ЕООД, с факта, че издадените въз основа на договорите фактури са включени в дневника за покупки на „Бетонинтелект 94“ ЕООД за м. август 2014 г., но плащанията по тях са осъществени на 07.04.2014 г., когато е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит, както и с установения чрез разпит на свидетели факт, че по време на сключване на договорите до започване на данъчна ревизия на „Бетонинтелект 94“ ЕООД на 03.04.2014 г., предприета с цел противодействие на измамата по нареждане на зам. директор на НАП от 24.10.2013 г. и съпътствана от насрещна проверка в ДЗЗД „Бетонинтелект - Арконт“, в гражданското дружество реално не е имало назначени лица на трудови/граждански договори, които да изпълняват поетите от името на дружеството задължения. Посредством препращане към мотивите на първоинстанционното решение въззивният съд е възприел и изводите на първата инстанция, че въпреки освобождаването му като управител на „Бетонинтелект 94“ ЕООД през м. юли 2008 г., ответникът Х. е подписал през 2014 г. от името на гражданското дружество 2 бр. анекси за продължаване на срока на договорите от 30.08.2013 г., а впоследствие през 2017 г. е предоставил пълномощни на трети лица да извършват действия от името на гражданското дружество в образуваното ревизионно производство; Изготвеният в хода на ревизионното производство данъчен ревизионен акт за установяване на данъчни задължения на гражданското дружество е издаден въз основа на преценявани от външна страна като редовни документи, въпреки, че поради привидността на сключените от името на гражданското дружество договори не са били налице материалноправни предпоставки за възникване на задължения за дружеството за внасяне на ДДС в бюджета, а самото представяне на привидните договори пред данъчните органи съставлява нарушение на данъчните закони, респ. противоправно деяние, от което за ищеца е възникнало задължение като съдружник в гражданското дружество да заплати ½ от установения като дължим от гражданското дружество ДДС за м. август 2013 г. По поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване: Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК се допуска по посочен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело - чл. 280, ал. 1 ГПК, ако по отношение на него са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В съобразителната част на решението е разяснено, че въпросите, които имат значение за обсъждането на доказателствата, за възприемането на фактическата обстановка по спора от въззивния съд и за правилността на въззивното решение, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Проведено е ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК, в зависимост от които Върховният касационен съд селектира касационните жалби в стадия на производството по чл. 288 ГПК, и основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които подлежат на проверка и преценка в стадия на производството по чл. 290 ГПК след допускане на касационно обжалване. С изменението на Гражданския процесуален кодекс от 2017 г. (ДВ бр.86/2017 г.) в ал.2 на чл.280 ГПК като самостоятелни основания за допускане на касационно обжалване са въведени вероятността въззивното решение да е нищожно или недопустимо и очевидна неправилност на решението. В касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът - ответник се е позовал на недопустимост на обжалваното решение, излагайки доводи за постановяване на решението при нередовна искова молба и за произнасяне на въззивния съд „свръхпетитум“ в нарушение на принципа на диспозитивното начало по чл.6 ГПК. В изпълнение на задължението да следи служебно за допустимостта на обжалваното решение и в стадия на производството по чл.288 ГПК (т.1 от цитираното тълкувателно решение) съставът на ВКС извърши необходимата проверка и в резултат на нея не констатира данни, от които може да се направи обосновано предположение за недопустимост на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. Исковата молба, с която са предявени осъдителните искове срещу касатора и срещу другите двама ответници, по отношение на които решенията на инстанциите по същество не са обжалвани и са влезли в сила, е била нередовна и това е наложило даване на указания от първоинстанционния съд за отстраняване на нередовностите в съдържанието й, в т. ч. за уточняване на обстоятелствата, на които се основава исковата претенция срещу всеки един от ответниците. В изпълнение на указанията ищецът е депозирал няколко молби, в които е конкретизирал обстоятелствената част на исковата молба чрез посочване на конкретни действия/бездействия на ответника - настоящ касатор, от които за него са възникнали вреди (погасяване на данъчни и осигурителни задължения на ДЗЗД „Бетонинтелект - Арконт“, в което е участвал като съдружник заедно с „Бетонинтелект 94“ ЕООД), чието обезщетяване претендира с предявения срещу Х. Х. иск. В последната уточнителна молба от 11.12.2018 г. ищецът е посочил последователно поредица от действия и бездействия, които според твърденията му са неправомерни, към които ответникът Х. е „съпричастен“ и в съвкупността си са допринесли за настъпване на вреди в размер на претендираната с исковете сума. Въззивният съд е преценил, че с молбата от 11.12.2018 г. ищецът е поправил недостатъците на исковата молба и е изяснил фактическите обстоятелства, на които е основал иска си срещу ответника Х.. Преценката на въззивния съд за редовност на исковата молба, по повод на която е постановено обжалваното с касационната жалба решение, кореспондира със становището на състава на ВКС, ІІ т. о., в определението по ч. т. д. № 1161/2019 г., с което след отмяна на определение за връщане на исковата молба по реда на чл.129, ал.3 ГПК делото е върнато на първоинстанционния съд с указания за разглеждане на спора по същество и за произнасяне по предявения осъдителен иск, основан на конкретизираните в молбата от 11.12.2018 г. фактически твърдения. При посоченото развитие на производството не може да се приеме, че с въззивното решение съдът се е произнесъл въз основа на искова молба, чиито нередовности не са били отстранени към момента на постановяване на решението. Не кореспондират с мотивите към въззивното решение, преценявани във връзка с мотивите на първата инстанция с оглед препращането по реда на чл.272 ГПК, доводите в изложението за разглеждане и уважаване на предявения срещу касатора иск извън пределите на сезиране с исковата молба. За да потвърди първоинстанционното решение в частта за уважаване на иска с правно основание чл.45 ЗЗД, въззивният съд е приел, че с действията и бездействията си касаторът има участие - пряко или косвено, в сключването на договорите от 30.08.2013 г. и в развилото се впоследствие ревизионно производство, за целите на което са съставяни и представяни привидни документи пред данъчните органи, като крайният резултат от поведението му (наред с действията и бездействията на дружеството - ответник) е възникването на данъчни и осигурителни задължения за гражданското дружество, с погасяването на които за ищеца е настъпила вреда. Действията и бездействията, квалифицирани като противоправно поведение, намиращо се в причинна връзка с вредата, са изведени от фактическите твърдения в исковата молба, уточнена с молбата от 11.12.2018 г., поради което настоящият състав на ВКС не споделя изразеното от касатора становище, че въззивният съд е уважил предявения срещу него осъдителен иск на основание, което не е въведено надлежно с исковата молба - първоначално или по реда на чл.129, ал.2 ГПК за нейното поправяне. Предвид изложеното, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за проверка на процесуалната му допустимост по реда на чл.290 ГПК. Неоснователно е искането на касатора за допускане на решението до касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по формулираните в т.1, т.2 и т.3 от изложението въпроси. Първият въпрос е свързан с допустимостта на обжалваното решение и отразява тезата на касатора, че при произнасяне по иска с правно основание чл.45 ЗЗД въззивният съд не се е придържал към въведените с исковата молба и уточненията към нея фактически твърдения за негово противоправно поведение, а е „извлякъл самостоятелно“ противоправното поведение от установените факти по делото. По начина, по който е зададен, въпросът не съответства на мотивите към обжалваното решение, в които въззивният съд е направил извод, че от събраните в хода на делото доказателства са установени твърдените от ищеца действия и бездействия, подробно посочени в молбата от 11.12.2018 г., чрез които ответникът е допринесъл (наред с другите ответници) за настъпване на вредите, предмет на търсеното с иска по чл.45 ЗЗД обезщетение. Правилността на извода, че установените по делото факти, релевантни за ангажиране на деликтната отговорност на касатора - ответник, осъществяват твърдените от ищеца противоправни действия/бездействия, от които са произлезли вредите, не подлежи на проверка в стадия на производството по чл.288 ГПК. С оглед мотивите на въззивния съд, изложени във връзка с предмета на правния спор и основанието на иска по чл.45 ЗЗД, не е налице твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика в ППВС № 1/1985 г. и в Тълкувателно решение № 2/29.02.2018 г. по тълк. д. № 2/2011 г., в която са изяснени критериите за недопустимост на съдебното решение, и с практиката в решение № 212/07.11.2019 г. по гр. д. № 3544/2018 г. на ВКС, ІV г. о., и решение № 69/07.07.2020 г. по гр. д. № 1545/2019 г. на ВКС, І т. о., според която при предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД противоправното поведение и вредата се определят от фактите, посочени от ищеца в исковата молба, а не от фактите по спора, приети за установени от съда, като произнасянето на съда следва да се основава на релевираното от ищеца; Произнасянето по иск с правно основание чл.45 ЗЗД въз основа на факти и обстоятелства, които са установени от доказателствата, но не са въведени от ищеца в предмета на спора, съставлява отклонение от диспозитивното начало. Вторият въпрос е от значение за правилността на обжалваното решение, тъй като е насочен към оспорване на извода на въззивния съд за наличие на причинно - следствена връзка между действията/бездействията на касатора - ответник като управляващ и представляващ ДЗЗД „Бетонинтелект - Арконт“ през релевантния за спора период от време и вредата, по повод на която е претендирано обезщетение с иска по чл.45 ЗЗД. При произнасяне по въззивната жалба на касатора въззивният съд не е възприел възражението на последния, че първопричината за възникване на вредата е сключването на четирите договора от 30.08.2013 г., за които не е установено „съпричастие“ от негова страна. В мотивите към решението съдът е приел наличие на принос, включително като е отчел потвърденото от самия касатор подписване на анексите от 2014 г. за продължаване на уговорените в договорите срокове за изпълнение на задълженията на възложителя и на изпълнителя (и то след като вече не е бил управител на водещия съдружник, а съответно и на гражданското дружество), както и последващото му участие в ревизионното производство, в което чрез упълномощени от него лица са представени договорите и свързаните с тях документи, въз основа на които са установени погасените от дружеството - ищец публични задължения. Поради относимостта на въпроса към правилността на въззивното решение същият не може да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване. Третият зададен в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпрос е предпоставен от твърдението на касатора, че в отклонение от задължителната съдебна практика в ППВС № 1/53 г., ППВС № 7/65 г., ППВС № 1/85 г. и Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд не е обсъдил в мотивите към решението си развитите в писмената защита на процесуалния му представител доводи за недопустимост на първоинстанционното решение и възражения за „несъпричастност към процесните договори“. Въпросът не отразява коректно мотивите към обжалваното решение, в които въззивният съд е изложил съображения както за неоснователност на поддържаните от ответника Х. оплаквания за недопустимост на първоинстанционното решение, така и за „съпричастност“ на ответника към сключването на договорите и последвалите по повод на тях вреди за дружеството - ищец. Несъответствието на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК не е изпълнено и по отношение на последния поставен в изложението въпрос, за който бланкетно се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Формулировката на въпроса „може ли в конкретния случай да бъде определено като противоправно поведение“ изключва възможността въпросът да бъде подведен под общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като неговият отговор изисква преценка на фактите и доказателствата, на които въззивният съд е основал изводите си по съществото на правния спор. В стадия на производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не проверява дали изводите на въззивния съд са правилни и поради това не може да допусне касационно обжалване по съображения, че анализът на фактите и доказателствата по делото води до извод, различен от този, до който е достигнал въззивният съд в обжалваното решение. Същевременно задаването на въпроса в контекста на конкретния казус означава, че разглеждането му от касационната инстанция би било от значение единствено за изхода по делото, не и за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изяснен от ОСГТК на ВКС в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. По изложените съображения решението по в. т. д. № 970/2023 г. на Апелативен съд - София не следва да се допуска до касационно обжалване и на поддържаните от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация „Арконт-А“ ООД, тъй като не са представени доказателства за реално извършени от дружеството разноски в производството по чл.288 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение