Определение № 131 от 29.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 33/2010 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “ Б. ”О. – гр. С. против определение от 23.09.2009г. по ч.т.д. №6207/2009г. на Софийски градски съд. Ответниците по частната жалба не са заявили становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски градски съд е оставил в сила определение от 20.03.2009г. по гр. д. №32496/08г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя по чл. 219, ал.1 ГПК- за привличане на “ Т. 2001”Е“МЛ- М. Л. ” като трети лица- помагачи на негова страна. Жалбоподателят, след проведено производство по чл.285 ГПК, е представил изложение по 274, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК, като е поддържал, че обжалваното определение подлежало на касационен контрол, тъй като с него съдът се произнесъл по “ съществен материалноправен въпрос”, а именно – “иск с правна квалификация чл.237, ал.2 ЗЗД, вр. чл. 238 ЗЗД във връзка с освобождаване на процесния магазин”. Посочил е, че било необходимо “ правилно и непротиворечиво решаване на спора между страните”, което налагало разглеждането му от ВКС, като това щяло да допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложени са оплаквания свързани с основателността на жалбата, квалифицирани от страната по чл.281, ал.3 ГПК. Поддържано е наличие на различие в практиката относно необсъждане от съдилищата на събраните доказателства по спора- Постановление № 7/65г. на Пленум на ВС и решение на ВКС, ІV г-.о. във връзка с приетото в него, че съгл. чл.188 ГПК / отм./съдът преценявал всички доказателства по делото в тяхната връзка и значение за спорния предмет. Други доводи не са изложени. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК. Формулираният от него въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като посочването на правната квалификация на иска няма относимост към обсъжданата норма и е без правно значение за повдигнатия процесуалноправен спор. Релевантният въпрос следва да бъде изведен от решаващият извод на въззивния съд, обусловил постановения правен резултат. С определението, предмет на обжалване, съставът на Софийски градски съд, за да постанови обжалваният резултат е приел, че разпоредбата на чл.310, т.2 ГПК определя реда за разглеждане на искове за опразване на заети помещения – какъвто е разглеждания иск, а по реда на бързото производство е недопустимо привличане на трети лица- помагачи с оглед императивната норма на чл.314, ал.2 ГПК. Следователно, с оглед този решаващ мотив, касаторът не е формулирал релевантен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка и посочените решение на ВКС и ППВС №7/65г., свързани със задължението на съда да обсъди всички относими към спора доказателства не обосновават приложно поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Изложените доводи свързани с неправилност на определението, са относими към разрешаването на процесуалноправния спор, но ирелевантни към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на обжалвания акт, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. С оглед разгледаното правно съдържание на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, както и не е формулирала релевантен процесуалноправен респ. материалноправен въпрос, което има за правна последица недопускане до разглеждане на подадената частна касационна жалба. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение