Определение № 11 от 10.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1695/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на «Тримпекс мениджмънт» ЕООД чрез адв. Г.Ж. от АК Варна, срещу решение №263 от 20.02.2020г по в.гр.д № 335/2020 г на Варненски окръжен съд, с което след отмяната на решение №5576 от 10.12.2019г на ВРС, трудовият спор е разрешешен с отмяна на уволнение ,възстановяване на работа и присъждане на обезщетение. Ищецът К. Д. Д. е бил съкратен на основание чл. 328, ал.1 т.2 КТ от длъжността «суперинтендант» поради закриване на част от предприятието .Решаващи съображения на въззивния съд са изложени по спорния въпрос кога е налице закриване на част от предприятието, вътрешна реорганизация и съкращаване на щата и е прието ,че закриване реално не е налице,независимо от премахването на обособеното звено. Прието е също така ,че посредством допустими от закона средства,работодателят постига окончателно прекратяване на ТПО с двама конкретни служители, а останалите е преназначил,така презумпцията по чл. 8, ал.2 КТ е оборена Изложени са и други съображения за уважаване на исковете ,при посчени с иска основания ,свързани с нарушаване на по чл.333, ал.1 т.2 КТ при уволнение,които се свеждат до съдържанието на даденото положително разрешение от инспекцията по труда което е за случай на цялостно преустановяване да дейността и уволняване на всички служители в предприятието, докато при прекратяване на трудовия договор ответникът е изтъкнал друго основание. Решението се оспорва като материално и процесуално незаконосъобразно. В изложение касаторът е поставил на първо място въпрос кога е налице закриване част от предприятието, вътрешна реорганизация и съкращаване на щата ,който въпрос е с обуславящо значение.Изводът на съда за злоупотреба с право се оспорва от касатора с довод, че назначаванто на другите освободени поради закриването служители на «Тримпекс мениджмънт» ЕООД в друго дружество- «Тримпеск юнион» ООД на сходни длъжности не е недобросъвестност, а проява на загриженост. Оспорваният извод се изключва от и причината за закриване част от предприятието, а именно пракратяване на договорите с търговски контрагенти, осигуряващи работа за заетите лица при първия работодател и сключването им с втория работодател. В тази връзка свързано са формулирани седем въпроса: какво е от значение за преценката на съда за добросъвествост на работодател в хипотеза на чл. 328, ал.1 т.2 КТ ;какво означава „злоупотреба с право на уволнение“,възможна ли е въбоще при строго съблядаване на нормите ;прекратяването на един вид дейност от едно тълговско дружество и назначавенето на освободените служители в друго ,с различен собственик на капитала, но свързано лице по ТЗ ,представлява ли „вътрешно реорганизиране“,възможно ли е съдебно възстановяване на конкретната длъжност при установеното преминамане на дейност от едно търг. дружество към друго. При факт ,че работодателят е прекратил договори с търговски контрагенти ,доказва ли преминаването на дейността катко обусловен резултат,при липса на споразумение по 123 КТ Посочено е, че по първия въпрос има противоречие в практиката на ВКС, както е посочил и въззивния съд, Образувано е т.д №5/2019г ОСГК,поради което касаторът изтъква основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. По останалите въпроси се изтъква основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Същото основание се изтъква и по въпрос допустимо ли е въззивният съд да се произнася по оспорване на доказателство ,направено за пръв път във втора инстанция ,свързано със съдържание на доказателство ,представено пред първа инстанция .Касае се за разрешението на Инспекцията по труда ,като по съдържанието му ищецът не е навеждал твърдения в исковата молба, навел ги е едва с въззивнвата жалба. Отговор е постъпил от К. Д. Д. ,чрез адв Л. Ш. .Оспорват се основанията за допускане до касационно обжалване Противоречива практика е посочена в определение №350/2019г на ІV г.о на ВКС по реда на чл. 292 ГПК и тя е формирана за случаи, различен от настоящия. Твърдението на ищеца по иска е, че е липсвало изобщо обособено звено ,единица която да представлява част от предприятието,липсвала е относително самостоятелна структура.Има категорични изводи на съда за продължаваща дейност,с възприето основание за недобросъвестност ,по които въпроси също не е налице основание за допускане до касационно обжалване,тъй като решението е съобразено с установената практика на ВКС .Има категоричен извод за липса на предварително разрешение по чл. 333 КТ, след като от ищеца е било поддържано,че разрешението е за друго правно основание ,а не за изтъкнатото от работодателя при уволнението. С определение №309 от 03.11.2020г производството по гр.д №1695/2020г по описа на Върховния касационен съд, ІІІ гражданско отделение е спряно до приключване на тълкувателно дело № 5/2019г. на Общото събрание на ГК на ВКС понастоящем приключило с постановаване на ТР №5 от 26.10.2021г на ОСГК.Производството по делото следва да бъде възобновено. Върховния касационен съд, ІІІ гражданско отделение намира, че не е налице основание за допускане на въззивото решение до касационно обжалване Въззивният съд е изтъкнал три основания за отмяна на уволението, всяко от които само по себе си е достатъчно да обосонове крайния резултат.По първия формулиран въпрос разрешението на въззивната инстанция е в съгласие с указанията по ТР №5 от 26.10.2021г по т.д № 5/2019г на ОСГК ,на които указания е съответен извода,че изтъкнатото при уволнението основание чл.328, ал.1, предл първо КТ „закриване на част от предприятието“ не е реализирано. Дейността на дванадесетте служители в отдела не е прустановена, Особеност е ,че реоганизацията формално няма признаците на вътрешна, служителите са преназначени в друго дружество, свързано лице по смисъла на Търговския закон.Селектирано от едни и същи представителни за двете дружества ,упражняващи работодателската власт,без да е извършван подбор, десет от служителите веднага са преназначени в другото търговско дружество,за да изпълняват същата работа.Това обстоятелство,за което е установено, че е обичайна практика при дружествата - свързани лица по смисъла на §1 от ДР на ТЗ,които са с общ офис и органно представителство,осъществяващи различни аспикти на една и съща дейност,както и доказаната от ищеца причина да не бъде между преназначените служители (двукратно и непосредствено преди уволнението отказал предложение на работодателя за намаляване на тудовото му възнаграждение),са довели съда до извод за оборена презумпция за добросъвестност по чл.8, ал.2 КТ - чрез допустими от закона средства (закриване част от предпиятие) работодателят постигнал окончателно прекратяване на правоотношението с двама от служителите по облекчен за него начин, като в случая с ищеца така се преодоляват и трудовоправни гаранции при защита правото на труд,което съставлява злоупотреба с право. Всички свързано поставени от касатора въпроси, с които се оспорва решаващите съображения на съда за нарушение на чл. 8, ал.1 КТ поради проява на недобросъвествост, имат отговор в ясно установени в практиката на ВКС предпоставки кога е налице нарушение на принципа. При изведени в пракиката на ВКС критерии,свързани с целта ,недобросъвеството управжяване на права от работодателя в трудовото правоотношение засяга, при това най-често,правото да се прекати трудовото правоотношение с работника или служителя ,едностранно и при облекчени за работодателя условия.В тази своя проявна форма, недобросъвестнотта е изводима от една противоправна цел,а обстоятелствата които я прикриват могат да бъдат най-разнообразни, включително действия от естеството на предприетите и обсъдени от въззивния съд в решението,част от които избирателно посочени като условия във въпросите. Основанието по чл. 280,ал.1 т.3 ГПК не предпоставя в отговор на правен въпрос да се дават,или изключват конкретни премери за злоупотреба с право,след като в установената практика на ВКС са указани признаците на квалификацията.Въззивният съд е постановил решението си в съгласие с практиката на ВКС по чл. 8 ал.1, ал.2 от КТ,формирана с реш. № 71 от 2013г по гр.д №284/2013г ІV. г.о, решение № 232 от 2011г по гр.д № 781/2010ІV г.о ,реш.№ 239 от 2012г гр.д №799/2011 ІV г.о и реш.№231/2011г на ІІІ г.о,поради което основание по чл. 280 ,ал.1 т.3 ГПК не е налице.Изследвана е целта,с която работодателят е предприел оспорваното уволнение ,в който смисъл са указанията по решение№ 71 от 2013г по гр.д №284/2013г ІV г.о, реш.№192 от 2013г на ІV г.о на ВКС и много други. Не е налице основание за допускане до касационно обжалване и по последия от реда формулирани въпроси ,който се поставя неотносимо и некоректно, след като не само наличието,но и съдържанието на предварително даденото от Инспекцията по труда -гр. Варна предварителното разрешение за случаи на закрила по чл. 333 ,ал.1 г.2 КТ е било включено в предмета на трудовия спор (ТР № 3от 16.01.2012г по т.д№3/2011г ОСГК),както е изводимо от направеното от ищеца оспорване при завеждане на иска и от писменото му становище при представянето на документа ,с отговора на исковата молба.Своевременно и изрично е изтъкнато,че разрешението на инспекцията за уволнение в случая е дадено за друго правно основание,а не на посоченото от работодателя при уволнението.Както доказателствта,така и доводът са обсъдени от въззивния съд в рамките на спорния предмет и в изпълнение за задълженията му като съд по съществото на спора. Ответникът в производството е установил разноски в размер на 2050 лева за адвокатска защита ,които следва да се присъдят. Предвид гореизложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.