Определение № 2861 от 04.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3816/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Е. Ж. П. срещу решение № 116 от 19.06.2024 г. по в. гр. дело № 56/2024 г. на Бургаски апелативен съд (БАС), с което е потвърдено решение № 1281 от 12.12.2023 г. по гр. дело № 897/2023 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу С. Г. Г. иск с правно основание чл. 240 ЗЗД за сумата 90 000 лв. – вземане по договор за заем от 29.06.2018 г., сключен между Й. П. като заемодател и ответника С. Г. като заемател, ведно с акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 22 775 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода: 02.12.2020 г. – 15.05.2023 г., както и предявеният от касатора срещу ответника С. Г. иск с правно основание чл. 240 ЗЗД за сумата 90 000 лв. - вземане по договор за заем от 29.06.2018 г., скючен между Т. П. като заемодател и ответника С. Г. като заемател, ведно с акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 22 775 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода: 02.12.2020 г. – 15.05.2023 г., които горепосочени парични вземания са цедирани на ищеца П. от заемодателите П. и П. с договори за цесия от 21.04. и 22.04.2022 г., както и са отхвърлени предявените при условията на евентуалност искове с правни основания чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горепосочените главници и лихви, първите получени от ответника Г. без основание. Жалбоподателят поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закoн и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът - ищец релевира основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните два въпроса: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да извърши собствена преценка на всички приети и относими доказателства, както и да обсъди всички доводи и възражения на страните, след което да изложи мотиви кои доказателства, доводи и възражения кредитира или намира за основателни и кои не, като се ръководи от основополагащите за съдопроизводството процесуални правила?“ (въпросът е обобщен вариант на първи и трети въпроси на ищеца), по който навежда противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК; ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК, решение № 246/28.12.2018 г. по гр. д. № 4719/2017 г. на IV г.о.; решение № 27/22.04.2019 г. по гр. д. № 1321/2018 г. на IV г.о.; решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на II т. о.; решение № 157 от 08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на II т. о.; решение № 324/22.04.2010 г. по гр. д. №1413/2009 г. на IV г. о.; решение № 120 от 04.04.2013 г. по гр. д. № 964/2012 г. на IV г. о.; решение № 443/25.10.2011 г. по гр. д. № 166/2011 г. на IV г. о.; решение № 43 от 04.06.2014 г. по т. д. №213/2012 г. на II т. о.; решение № 990/24.03.2010 г. по гр. д.№ 47/2009 г. на I г. о. и др., и 2. „Длъжен ли е съдът при решаването на въпроса за това дали една сделка е нищожна поради нейния привиден характер да установи характера на дисимулираната сделка и дали същата е действителна, и ако тя е действителна, да приложи правилата й съгласно чл. 17. ал. 1 ЗЗД? Длъжен ли е съдът в тези случаи да изследва действителната обща воля на страните за сключването на прикритата сделка, нейното предназначение и развитието на правоотношенията ?“, по който поддържа разрешаването му от въззивния съд в противоречие с решение № 256/30.04.2020г. на ВКС, III г.о.; решение № 204/21.09.2011 г. по гр. д. № 1212/2010 г. на ВКС, III г.о., решение № 172/02.03.2010 г. по гр. д. № 62/2009г. на ВКС, IV г.о.; решение № 420/21.12.2012 г. по гр. д. № 187/2012 г. на ВКС, III г.о. и др.. Релевира и основанието на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, изразяваща се в необоснованост на фактическите констатации, върху които въззивният съд е изградил правните си изводи в атакуваното решение, както и явното им противоречие с приетия доказателствен материал. Ответникът по касационната жалба - С. Г. Г. подава писмен отговор, в който оспорва нейната основателност, като моли обжалваното въззивно решение да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно. Претендира сторените съдебно- деловодни разноски пред ВКС. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, постановен по граждански спор, с цена на всеки иск над 5 000 лв., поради което тя е допустима. По наличието на основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, обуславящи селектиране на касационната жалба с оглед касационна проверка на обжалваното с нея решение, Върховният касационен съд, в настоящия си състав, приема следното: Предявените искове са с правни основания чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на дължими главници и лихви по договор за заем от 29.06.2018 г., вземанията по който са цедирани на ищеца (главни искове), с които са съединени при условията на евентуалност искове за същите парични суми с правни основания чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД (евентуални искове). Ищецът твърди в исковата молба, че на 29.06.2018 г. Й. П. и Т. П. са предоставили на ответника Г. сумите от по 90 000 лв. чрез превод по банкова сметка в "Общинска банка" АД. Средствата са предоставени са реализиране на инвестиционни намерения на ответника, като заемите е следвало да бъдат върнати в рамките на месец от получаване на покана за това. С нотариална покана, получена от Г. на 02.12.2020 г., последният е поканен да върне паричните заеми, което той не е сторил. На 21 и 22.04.2022 г. заемодателите П. и П. са прехвърлили възмездно с договори за цесия вземанията си по предоставените на ответника Г. заеми, за което на последния са изпратени уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Ищецът също е поканил ответника да плати процесните суми, но плащане не е извършено. В отговора на исковата молба, ответникът оспорвайки всички предявени искове, поддържа, че процесните суми от по 90 000 лв. не са му предоставени в заем от Й. П. и Т. П., няма договори за заем и той не е поемал задължение за връщане на процесните заемни суми, защото същите са платени по предварителен договор от 28.06.2018 г., сключен между ищеца, ответника и останалите собственици на недвижими имоти и "Контраст инвест С." ЕООД. На същата дата – 28.06.2018 г. е подписан втори договор за обезпечаване изпълнението на първия, в изпълнение на който е получена сумата от 180 000 лв., която е част от инвестиционните разходи на дружеството-инвеститор. Връщането на тези разходи е свързано с експлоатацията на имота в определен срок. Тази воля на страните е прикрита като продажна цена за 210 кв. м. от имот 425 и договор за заем. Причината за прикриването е уговореното вещно право на ползване като обезпечение, учредено с нотариален акт № 72 от 28.06.2018 г. на нотариус В. Д.. Действителната вола на страните е сделка за инвестиция, а привидните са обезпечение и заем. Сумата от 180 000 лв. е разходвана съобразно целите на договора в общ интерес на страните за изграждането на бъдещата сграда. Привидността счита за разкрита с нотариално заверена декларация на Т. П., единият от твърдените заемодатели. Ответникът предявява възражение за погасителна давност по отношение на исковете за мораторни лихви. Ищецът оспорва фактическите твърдения в отговора на исковата молба. Заявява, че договорът с инвеститора "Контраст инвест С." ЕООД касае само отношенията между дружеството и съсобствениците на съответните два поземлени имота, но по никакъв начин не урежда отношенията между самите съсобственици. По твърдението за привидност на предоставените заеми като прикриващи инвестиция, твърди необоснованост и липса на житейска логика. Поддържа, че липсва уговорена инвестиция от страна на собствениците на имотите. Ответникът е закупил общински дял (275. 6 кв. м. ид. ч.) в имот 425 със средства на инвеститора и с предоставените му от П. и П. общо 180 000 лв., като впоследствие е продал 210 кв. м. ид. ч. на инвеститора и е придобил останалите 65. 6 кв. м. ид. ч. с чужди средства, съответно на които ще може да претендира допълнително дял в построеното, без да е инвестирал каквито и да било средства. Като причина да не бъдат уредени заемите в писмен вид посочва близките семейни отношения, съществували тогава между страните – физически лица. Относно нотариалната декларация на П. заявява, че е съставена под натиск от страна на ответника. В последвало становище ответникът посочва, че превеждането на процесните суми е част от договорките по подписания с дружеството-инвеститор предварителен договор, който е сложен комплекс от правоотношения с крайна цел - застрояване на обединен имот, преминавайки през изкупуване на общинска ид. част, обединяване на съответните два имота, постигане на увеличени показатели за имота, застрояване по удовлетворяващ инвеститора начин, като всяка страна получава по-голям обем застроена площ, осигуряване на средства за постигане на целта. Въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че на 29.06.2018 г. Й. П. и Т. П. са превели по банков път, всеки един по 90 000 лв. на ответника, като са посочили като основание за преводите - "заем". С нотариална покана, получена от ответника на 02.12.2020 г., П. и П. са поканили Г. да върне дадените му в заем суми в седмодневен срок, което той не е сторил. По-късно П. и П. са сключили договори за цесия, с които са прехвърлили вземанията си към Г. на ищеца, както следва: П. - с договор от 21.04.2022 г. за цялото вземане от 90 000 лв. и П. - с договор от 21.04.2022 г. частично за сумата от 60 000 лв. и с договор от 22.04.2022 г. за останалата част от 30 000 лв., като длъжникът е уведомен за цесията. Цесионерът е поканил ответника да плати цедираните вземания, но плащане не е последвало. БАС е намерил за спорен въпроса за съществуването на цедираните вземания, като произтичащи от договори за паричен заем. Посочил е, че е установено предаването на процесните суми на ответника, но е спорно основанието, на което то е извършено. Приел е за установено, че с предварителен договор от 28.06.2018 г. за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на сграда, "Контраст инвест С." ЕООД, като собственик на 210 кв. м. ид. ч. от поземлен имот (ПИ) с идентификатор ........................ с адрес: [населено място], [улица], целият с площ от 416 кв. м., от една страна като инвеститор, и ответника С. Г. и съпругата му С. Г., като собственици на 206 кв. м. ид. ч. от същия поземлен имот, Й. П., С. Г., Е. П. и Т. П., съсобственици съответно на 4/12, 1/12, 1/12 и 6/12 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор .............................., от друга страна като учредители, са се съгласили да обединят собствените им два съседни УПИ на [улица] [улица] един УПИ, с цел построяване на нова сграда при по-добри показатели на застрояване, а съществуващите постройки да бъдат премахнати. Инвеститорът е обективирал в горепосочения договор инвестиционно намерение да финансира със свои средства построяването на сградата, но при следните условия: 1. Да се извърши обединяване на посочените ПИ; 2. Да бъдат одобрени проекти и издадено разрешение за строеж при параметри за застрояване според договора; 3. Между страните да се сключи нотариална сделка за учредяване на право на строеж в полза на инвеститора в описаната в договора част от бъдещата сграда. В договора е посочено, че дружеството е закупило от С. и С. Г. 210 кв. м. ид. ч. от ПИ 425 за сумата 540 000 лв. с цел реализиране на строителството. При нереализиране на инвестиционното намерение "Контраст инвест С." ЕООД има интерес, като компенсация за пропуснати ползи от нереализирани приходи от стопанска дейност в непостроената сграда и др., както и за сторените разходи по инвестиционно проучване и проектиране на сградата, да получи право на безвъзмездно ползване на част от ПИ 425 като градина към ресторанта, намиращ се в ПИ 213, върху който дружеството има учредено вещно право на ползване за 12 години. Учредителите са се задължили да учредят в полза на инвеститора право на строеж за срок от 15 години или по-дълго в зависимост от инвестиционните разходи на инвеститора върху обединения УПИ за построяването на сграда и придобиването в собственост от дружеството на ресторант с площ от 2 000 кв. м. на първите два етажа от сградата. Учредителите са си запазили правото на строеж и на собственост върху останалите обекти в бъдещата сграда, при бъдещо разпределение на обектите, пропорционално на идеалните части от площта на новия УПИ. Посочени са в договора от 28.06.2018 г. следните инвестиционни разходи: 540 000 лв. заплатена цена за 210 кв. м. ид. ч. от ПИ 425; 180 000 лв. – заплатена цена за придобиване на вещно право на ползване за срок от 12 г. върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор .................................., с площ от 37 кв. м. – за обществено хранене на [улица]; всички разходи за заплатени нотариални такси, местни данъци и такси, консултантски договори, адвокатски хонорари, такси за издаване разрешение за строеж, всякакви заплатени такси и хонорари в процедурата по обединяване на имотите, изготвяне и одобряване на планове и проекти, финансиране на строителството и др.. Въззивният съд е счел за установено от доказателствата в процеса, че на 28.06.2018 г. е сключен друг предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот между ответника Г. и съпругата му С. Г., като продавачи, и "Контраст инвест С." ЕООД, като купувач, в който е посочено, че продавачите са собственици на 139 кв. м. ид. ц. от ПИ .................................., целият с площ от 416 кв. м., като собственик на останалите части - 277 кв. м. ид. ч. е [община]. Със заповед на Кмета на общината от 04.10.2017 г. е разпоредено да се прекрати съсобствеността като продавачите следва да изкупят дела на общината за сумата от 56 6650 лв. без ДДС. Дружеството-купувач е заявило желание да закупи от продавачите 210 кв. м. от горния ПИ, като останалите 71 кв. м. ид. ч. от имота ще бъдат придобити от продавачите от общината. Дружеството е поело задължение да заплати за 210 кв. м. ид. ч. сумата от 540 000 лв., директно на [община], като част от дължимата продажна цена за изкупуване дела на общината. В едномесечен срок страните са се задължили да сключат договор за продажба в нотариална форма. Едновременно със сключване на окончателния договор, "Контраст инвест С." ЕООД се е задължило да подпише предварителен договор за обратно изкупуване на 210 кв. м. ид. ч. от имот 425 за сумата на придобиване и със срок на сключване на окончателен договор - момента на учредяване на право на строеж на сграда в съответното УПИ. На същата дата, 28.06.2018 г., е изповядан нотариален акт № ..... на нотариус В. Д., рег. № .... на НК, с който Й. П., С. Г., Е. П., Т. П. и Вяра П. са учредили в полза на "Контраст инвест С." ЕООД вещно право на ползване за срок от 12 години върху два недвижими имота, самостоятелен обект в сграда с иденетификатор .................. – за обществено хранене, с посочена в документа площ от 92. 25 кв. м. и сграда с идентификатор .................. на площ от 37 кв. м. – за обществено хранене, срещу заплащане на сумата от 180 000 лв., която сума учредителите са се съгласили да получат от ползвателя в срок до 29.06.2028 г., както следва: сумата от 90 000 лв. ще бъде заплатена на Й. П., С. Г. и Е. П. чрез банкова сметка на Й. П., а останалите 90 000 лв. – на Т. П. и Вяра П. по банкова сметка на Т. П.. В нотариалния акт е изразено съгласие на учредителите дружеството да ползва и площи от съседния имот 425 за градина към ресторанта. По-късно, с договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 30.07.2018 г., [община] е продала на С. и С. Г. недвижим имот, представляващ 275. 6/414. 5 кв. м. ид. ч. от УПИ XIV-1874 в кв. 39 по ПУП-ПРЗ на ЦГЧ, [населено място], ведно с подобренията в имота, целият с площ от 414 кв. м., отреден за жилищно строителство, съответен на ПИ с идентификатор 07079.610.425 с площ от 216 кв. м. по КККР на [населено място], за сумата от 566 650 лв. без ДДС. В договора е удостоверено плащане на цената, извършено с преводни нареждания от 29.06.2018 г., едното за сумата от 540 000 лв. и второто за сумата от 139 980 лв., с включен ДДС. Освен това са заплатени и сумите от 16 999. 50 лв. - местен данък по чл. 47 ЗМДТ, както и 11 333 лв. – общинска такса. Впоследствие, на 24.08.2018 г., пред нотариус В. Д. е оформен нотариален акт № 194 за продажба на недвижим имот, с който С. и С. Г. продават на "Контраст инвест С." ЕООД 210 ид. ч. от ПИ 425 за сумата от 540 000 лв., платена на продавачите на 29.06.2018 г. чрез плащане към [община], в изпълнение на чл. 2, ал. 1 от предварителния договор от 28.06.2018 г.. На горната дата - 24.08.2018 г., с нотариална заверка при същия нотариус, е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, с който "Контраст инвест С." ЕООД като продавач и С. Г. и С. Г. като купувачи, предвид предварителния договор от 28.06.2018 г. и нотариалния акт, с който дружеството е закупило от Г. 210 кв. м. ид. ч. от ПИ 425, с цел да реализира своето инвестиционно намерение, като при окончателното учредяване право на строеж за инвеститора ще е налице интерес да прехвърли обратно на Г. и тези 210 кв. м. ид. ч. срещу същата цена, а за Г. ще бъде налице интерес да закупят обратно въпросните ид. части, а при нереализиране на инвестиционните намерения на дружеството, пропуснатите ползи и сторените от него разходи ще се компенсират със запазване правото на собственост върху закупените 210 кв. м. ид. ч. и безвъзмездно ползване на част от имот 425 като градина към ресторанта в имот 213, върху който дружеството има учредено вещно право на ползване за 12 години, са се задължили да сключат окончателен договор за продажба на гореописания имот (обратна продажба). Въззивният съд е намерил за установено от споразумение от 16.05.2022 г. между Соян и С. Г., че след прекратяване на брака им бившите съпрузи са се договорили частта от процесните имоти, притежавани от тях в СИО, да останат в полза на Г.. От справка от Агенцията по вписвания е приел за установено, че с нотариален акт № ................. г. С. П. (преди развода Г.) е прехвърлила имотите на ответника Г.. С нотариален акт № ............. г., вписан на ..............г., Т. и Вяра П. са продали на ответника Г. собствеността си в терена и сградите в процесния ПИ 213. Т. П. е подписал декларация с нотариална заверка на подписа от 23.02.2023 г., в която е посочил, че платените на С. Г. на 29.06.2018 г. 180 000 лв. са преведени на привидно правно основание като договор за заем, при действително основание – предварителния договор от 28.06.2018 г. и втория договор от същата дата, който обезпечава изпълнението на първия. Посочено е също, че според действителния договор е получена сумата от 180 000 лв., която е част от инвестиционните разходи на дружеството-инвеститор, като действителната сделка е инвестиция, а привидните са обезпечение и заем. В горепосочената декларация е записано, че получените суми на основание подписания предварителен договор са разходвани съобразно целите на договора в общ интерес и че С. Г. не дължи връщането им. Въз основа на горепосочените писмени доказателества и показанията на свидетелите Т. П., Й. П. и Х. Х., решаващият съд е счел за доказани, сключени на 29.06.2018 г., два привидни договора за заем между ищците Т. и Й. П., поотделно, като заемодатели, и ответника Г., като заемател, за сумите от по 90 000 лв., предадени на посочената дата по банков път. Заключил е, че страните не са имали воля да бъдат обвързани със заемни правоотношения, а са сключили формално сделката, само за да създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не са желаели. Посочил е, че съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, привидните договори са нищожни. Намерил е, че в случая е налице изискуемия по чл. 165, ал. 2 ГПК писмен документ (обратно писмо) - декларация от заемодателя П., в която е заявено, че сумата от 180 000 лв. е преведена на привидно правно основание като договор за заем и С. Г. не дължи нейното връщане. Същата е дадена във връзка с предварителния договор с "Контраст инвест С." ЕООД от 28.06.2018 г. и втория договор от същата дата, обезпечаващ изпълнението на първия, и е част от инвестиционните разходи на дружеството-инвеститор. Инвестицията е действително желаната от страните, а привидни са обезпечението и заема. Твърдението на ищеца, че декларацията е дадена под натиск, е намерил за недоказано. БАС е посочил, че според съдебната практика, без значение за валидността на писмения документ по чл. 165, ал. 2 ГПК, е обстоятелството дали той е даден преди, едновременно или след сключването на привидната сделка. Затова е намерил, че с процесната декларация твърдяната от ответника симулация е ясно и категорично призната от заемодателя П. и този документ съставлява обратно писмо, с което привидността е разкрита по отношение на дадените от него 90 000 лв. под формата на заем. Като привиден, договорът за заем е нищожен и ответникът не дължи връщане на заетата сума. П. е прехвърлил на ищеца с договора за цесия от 21.04.2022 г. несъществуващо вземане от паричен заем в размер на 90 000 лв., поради което искът по чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД за заплащане на посочената сума, като дължима по цедирано вземане, основано на договор за заем, е отхвърлил като неоснователен. За втората заемодателка Й. П., БАС е счел, че е налице начало на писмено доказателство - предварителния договор от 28.06.2018 г. за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на сграда, в който П., заедно с останалите съсобственици на ПИ 213 са се договорили с инвеститора "Контраст инвест С." ЕООД да се извърши обединяване на съсобствените на учредителите съседни имоти в един УПИ за построяване на нова сграда при по-добри показатели, а съществуващите постройки да бъдат премахнати; дружеството да финансира строежа, ако се извърши обединяването; при одобрени проекти и строително разрешение и учредено право на строеж в негова полза за описаната част от бъдещата сграда. В договора, като инвестиционни разходи на изпълнителя е посочена и сумата от 180 000 лв., заплатена цена за придобиване от дружеството на вещно право на ползване за срок от 12 години върху съществуващи две сгради в ПИ 213, в какъвто смисъл е нотариален акт № 72 от същата дата, изповядан с участието и на Й. П.. В посочените предварителен договор и нотариален акт, носещи подписа на П., се съдържа изявление за инвестиция досежно сумата от 180 000 лв., както и описание на начина на заплащане на сумите от по 90 000 лв., в срок до 29.06.2018 г., чрез банков превод по сметки на Й. П. и Т. П.. Тази част от горепосочените писмени доказателства, заедно с банковите документи за извършените на 29.06.2018 г. преводи на процесните суми от П. и П. в полза на ответника, според въззивния съд, съставляват писмени доказателства, които правят вероятно твърдението на ответника за привидност на посоченото при банковите преводи основание "заем", както и за прикрити действителни отношения във връзка с инвестиции по предварителния договор за суперцфиция и строителство. Поради това, БОС е счел, че са налице основанията на чл. 165, ал. 2 ГПК за допустимост на свидетелските показания. Въззивният съд е намерил за установено от показанията на разпитаните свидетели, че процесните 180 000 лв. са именно договорените като инвестиция на "Контраст инвест С." ЕООД по предварителния договор от 28.06.2018 г., като С. Г., тогава зет на Й. П., е осъществявал връзка с дружеството. П. и П. са били уведомени, че ще получат, всеки по 90 000 лв., които суми те е трябвало да предадат на ответника за изкупуване на дела на общината в ПИ 425, притежаван в СИО от С. и С. Г.. Въз основа на това е извел извода за предаване на процесните 180 000 лв. като привиден заем, а основанието е било инвестиция на изпълнителя по предварителния договор от 28.06.2018 г., договорена за разходите по изкупуване на общинския дял в имота на съпрузите Г.. Заключил е, че всички участници като страни по предварителния договор и по предоставеното право на ползване са били наясно с основанието за предаване на исковите суми от по 90 000 лв. в изпълнение на целите по предварителния договор за изкупуване на общински дял, обединяване на двата съседни поземлени имота и застрояването им при най-благоприятни параметри, и всичко това финансирано изцяло от дружеството-инвеститор, срещу учредяване право на строеж за обект в новата сграда – ресторант на два етажа с разгърната застроена площ от около 2 000 кв. м.. Решаващият съд е счел, че и извършеният банков превод на сумата от 90 000 лв. от Й. П. на ответника съставлява привидна сделка, при която страните не са имали волята и съгласието да бъдат обвързани със заемно правоотношение, а са действали в изпълнение на съглашение за инвестиция по предварителен договор от 28.06.2018 г. за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на сграда, сключен с участието и на страните по привидния договор. По гореизложените съображения, предявените искове с правни основания чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни. За неоснователни са приети и предявените при условията на евентуалност искове с правни основания чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, доколкото от доказателствата по делото е прието за установено основанието, на което сумите от по 90 000 лв. са получени и веднага преведени по банкова сметка на ответника, а именно предварителният договор от 28.06.2018 г., по който общият им размер от 180 000 лв. е част от инвестициите на "Контраст инвест С." ЕООД за разходи по изкупуване на общински дял от собствен поземлен имот на С. и С. Г.. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи във въззивното решение, и спрямо който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Поставените от касатора горепосочени два въпроса удовлетворяват изискванията за общо основания за допускане на касационното обжалване, тъй като са от значение за крайния изход на конкретния спор. По първия процесуалноправен въпрос е формирана практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о., решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г. на ІV г.о., решение № 50239 от 18.01.2023 г. по гр. д. № 4528/2021 г. на IV г. о., вкл. цитираната от касатора, според която въззивната инстанция дължи излагането на собствени фактически и правни мотиви по съществото на спора като втора решаваща инстанция и извършването на самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции, доводи и възражения на страните в първоинстанционното и във въззивното производства в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. За да може съдът да даде защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да възстанови тяхното законосъобразно състояние, отчитайки и обективните ограничения (преклузии за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени средства – напр. чл. 164 ГПК), следва да се стреми да установи истината, което се постига именно чрез преценка на доказателствата, твърденията, възраженията и доводите на страните по вътрешно убеждение, което почива на приложимия закон, логическите и житейски правила (чл. 12 ГПК), като ясно и точно изложи съображенията си. Ако не го стори, той засяга принципа за установяване на истината, разписан като основен в чл. 10 ГПК. Въззивният съд не е обсъдил всички относими доказателства по делото, както и доводите на ищеца за независимото съществуване на действителни правоотношения по процесния договор за заем и по процесните предварителни договори и свързаните с тях договори за продажба и учредяване на вещно право на ползване, като е извел фактически констатации, част от които не почиват на приетите доказателства, а по отношение на гласните доказателства не е изложил съображения защо кредитира едни показания за сметка на други, при наличието на противоречи такива, не се е произнесъл по своевременно направено искане на ищеца за допускане на свидетеля Т. П. за установяване на целите и обстоятелстватата, при които е съставена декларацията от П., възприета като „обратно писмо“ в контекста на чл. 17 ЗЗД. При това положение не е извършена дължимата съвкупна преценка на целия относим доказателствен материал в процеса, поради което, както и поради неизлагането на съответни на доказателствения материал фактически мотиви по спора, които в едната си част са изведени произволно, без да са обосновани с приетите доказателства, а е налице и позоваване на писмен документ, представен в непълно заверено копие (приетата за „обратно писмо“ декларация на Т. П. с нотариална заверка на подписа, която е в препис без нотариалната заверка, удостоверяваща подписа и датата на декларатора), обусловил допустимостта на свидетелските показания за привидността на договора за заем, сключен с Т. П., при което въззивният съд е процедирал в противоречие с горепосочената практика на ВКС и не е сторил всичко необходимо за установявне на обективната истина. Следователно е осъществено релевираното допълънително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по този въпрос. При наличието на общото и допълнителното основания по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по първия процесуалноправен въпрос, следва да бъде допуснат искания касационен контрол по него. Вторият материалноправен въпрос също осъществява релевираните общо и допълнително основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, които не съответстват на относимата трайна практика на ВКС. Според последната, вкл. цитираната от касатора, по иск, с който се претендира право, произтичащо от сключен договор, ответникът, който отрича претендираното право, може да оспори иска с възражение, че сключеният договор е привиден. Ако договорът е привиден, той е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, независимо от това дали симулацията е абсолютна или относителна. И в двата случая страните не са обвързани от привидния договор. Ако договорът не прикрива друго съглашение, симулацията е абсолютна и страните не са обвързани въобще. Ако договорът прикрива друго съглашение, симулацията е относителна и ищецът може да се брани с реплика, че съществува прикрито съглашение между страните. Ако прикрито съглашение съществува и е действително, то урежда отношенията между страните съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Във всички случаи, съдът е длъжен да изследва намерението, действителната воля на страните за сключването на договора и неговото предназначение, динамиката на правоотношенията и да съобрази всички правнорелевантни факти към момента на приключване на съдебното дирене. Според решение № 243 от 30.10.2014 г. по гр. д. № 3412/2014 г. на ВКС, I г. о., разкриването на относителната симулация и установяването на действителните отношения между страните става чрез т. нар. обратно писмо (контр летр). Обратният документ се създава нарочно за случая и по съдържание трябва да разкрива точно вътрешните отношения между страните по привидната сделка. Той се подписва от същите страни, които участват в явната сделка, за разлика от документа с характер на начало на писмено доказателство, който има едностранен характер. Като писмен документ обратното писмо трябва да има автентичен характер, т.е. да изхожда от страните, посочени в него. Ако не е подписано от една от страните обратното писмо е неистинско, като средството за защита в този случай е оспорване на истинността на документа относно авторството, т.е. че документът е неавтентичен. Мотивите на въззивното решение не са съответни на горепосочената практика на ВКС както досежно действителната воля на страните по прикритата сделка, така и относно вида и съдържанието на последната, които са останали неизяснени от въззивния съд. Фактическите и правните аргументи в атакуваното решение досежно т.н. „обратно писмо“ и неговите правни последици, вкл. като писмен документ, също не са съобразени със съдебната практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поради гореизложеното и по този материалноправен въпрос следва да бъде допуснаато касационно обжалване на въззивния акт. Наведената очевидна неправилност, визирана от законодателя в чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК само като осъществени квалифицирани състави на неправилност, извън посочените основания по чл. 281, т. 3 ГПК, не е осъществена спрямо обжалваното решение. Съобразно гореизложеното, следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по горепосочените два правни въпроса, поради което, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение