Определение № 703 от 05.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 925/2011 г.

Образувано е по касационни жалби на Зърнени храни” АД и [фирма] срещу въззивно решение № 81 от 29.03.2011 г. по в.гр.д.№ 45/2011 г. на Великотърновския апелативен съд. Касаторът [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 145 от 06.08.2010 г. по гр.д.№ 130/2009 г. на Великотърновския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените в обективно и субективно съединение искове по чл.124, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС срещу Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” /ДА „Д.”/ и Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството за признаване за установено по отношение на ответниците, че е носител на правото на собственост върху недвижим имот „З. Крушето”, находящ се в [населено място] и за осъждането им да му бъде предадено владението върху процесния недвижим имот. Касаторът [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд, постановено по същото дело по предявените по реда на чл.225 ГПК искове срещу ищеца [фирма] и ответниците ДА „Д.” и Държавата обективно съединени искове за признаване за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК спрямо ответниците на самостоятелното му право на собственост върху процесния недвижим имот, придобито по реда на чл.15 ТЗ от ищеца по делото [фирма] и за осъждане на ДА „Д.” да му предаде владението върху ползваната без основание „З. Крушето” в [населено място]. Касаторите [фирма] и [фирма] са депозирали касационни жалби и изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК с идентично съдържание, като поддържат, че направеният от въззивния съд извод за намаляване на капитала на [фирма] „чрез изваждане” на процесния недвижим имот е направен в нарушение на императивната разпоредба на чл.200 ТЗ, като е застъпено становището, че решението на принципала за обезсилване на акциите със стойността на извадения имот няма вещно правни последици, то нито води до изгубване на правото на собственост на търговското дружество върху „З. Крушето”, нито съставлява основание за едноличния собственик на капитала „обратно” да го придобие в собственост. Считат, че за фактическият състав на прехвърляне на собствеността освен решение на общото събрание по чл.221 ТЗ, респ.чл.15 ПРУПСДП (отм.), включва и договор (сделка) между дружеството и държавата – чл.77 ЗС във вр. с чл.43 и чл.48 ЗДС, какъвто в случая не е бил сключен, а същевременно разпореждането на принципала нямал характера на едностранна правна сделка по смисъла на чл.44 ЗЗД. В изложението на касаторите по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е аргументирана с наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като поддържат, че обусловилите правните изводи на съда материанопрвани въпроси за правното действие на невписано в търговския регистър решение на принципала за намаляване на капитала на дружеството чрез обезсилване на акции със стойността на извадени от имуществото му имоти и ползва ли се това решение с вещноправно действие са разрешени от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, като се позовава на множество съдебни актове на съдилищата и на различни състави на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК, както и на постановеното в обратен смисъл решение на Врачанския окръжен съд № 1096/23.07.2008 год. по в.гр.д.№ 427/2008 год. по аналогично дело отнасящо се за „З. К.”, водено между същите страни, с което е уважен ревандикационният иск на [фирма]. Ответниците по касация ДА „Д.” и Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството излагат становище за недопустимост на касационното обжалване по съображения, подробно изложени в писмените им отговори, депозирани по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни в процеса срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното: Предмет на делото са предявени от [фирма] и от главно встъпилото по реда на чл.225 ГПК лице [фирма] установителни и ревандикационни искове, обосновани с твърдението, че Р. № 10 от 23.03.1999 г. и Заповед № РД 09-814 от 02.06.1999 г. на Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, в изпълнение на които „З. Крушево” е предадена от [фирма] на ДА „Д.” с предишно наименование ГУ „Д.” не са годни правни основания за прехвърляне на собствеността върху имота, тъй като Р. № 10/1999 г. не притежава реквизити на административен акт, годен да породи или прехвърли права или задължения до адресатите и в този смисъл не отговаря на формалните изисквания на закона. Освен това е поддържано, че обявяването на процесния недвижим имот за публична държавна собственост с посоченото разпореждане е извършено в нарушение на чл.2, ал.4 ЗДС. С твърдението, че „З. Крушето” не е напускала патримониума на [фирма], главно встъпилото лице обосновава правата си на собственост върху недвижимия имот с качеството си на негов правоприемник, придобито по силата на договор за продажба на търговското предприятие на [фирма] (в ликвидация), сключен на основание чл.15 ТЗ на 07.04.2004 г. С обжалваното решение въззивният съд, след хронологично проследяване на преминаване на правото на собственост върху „З. Крушето” чрез извършваните по реда на Търговския закон преобразувания на първоначалния му собственик [фирма], [населено място] е приел за установено, че процесният недвижим имот е част от капитала на [фирма] към датата на приемане на Р. № 10/1999 г. Изложено е, че в качеството си на негов принципал държавата упражнява правото си на собственост по отношение на включеното в него имущество в съответствие с ТЗ и ПРУПСДП чрез органите, посочени в Правилника, които съгласно чл.15, т.2 имат правата на Общото събрание на акционерите, вкл. правото да увеличава или намалява капитала на дружеството. Счетено е, че с разпореденото с Р. № 10/1999 г. на Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа да намали капитала на [фирма] чрез обезсилване на акции на дружеството, съответстващи на стойността на разпоредените за изваждане от капитала му шест зърнобази и за обявяването им за публична държавна собственост, сред които и „З. Крушето”, МС е упражнил правомощията си по чл.11 от ПРУПСДП (отм.). Доводите на ищеца по главния иск и на главно встъпилото лице, че Р. № 10/99 г. не е породило правно действие, тъй като между дружеството и държавата не е сключена правна сделка, а намалението на капитала не е вписано в търговския регистър, са счетени за неоснователни, като съдът се позовал на чл.16, ал.1, т.2 от ПРУПСДП (отм.), според който едноличният собстветник на капитала може да взема решения за придобиване или разпореждане с недвижими имоти или с вещни права върху тях, освен ако в уставите на търговските дружества не е предвидено друг ред, за наличието на какъвто доказателства не са представени. От това е направен извод, че Р. № 10/99 г. и издадената за изпълнението му Заповед на Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа имат характера на едностранна сделка по смисъла на чл.44 ЗЗД, като решението за намаляване на капитала чрез обезсилване на акциите на [фирма] имат вещноправен ефект и съгласно чл.31, ал.2 ТЗ това решение влиза незабавно в отношенията между последното и Държавата като едноличен собственик на капитала му, без да е необходимо неговото вписване в търговския регистър. Фактът, че не е било извършено вписване на намалението на капитала според съда не означава, че не е извършено валидно изваждане на процесния имот от капитала на [фирма] и че собствеността му не е прехвърлена обратно на държавата, поради което е заключено, че правилно този имот е актуван като публична държавна собственост. Въз основа на изложеното въззивният съд споделил направените с обжалваното решение изводи, че ищецът [фирма] не е установил, че праводателят му [фирма] е бил собственик на „З. Крушето”, с оглед на което са приети за неоснователни предявените от него искове по чл.124, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС, както и тези на главно встъпилата по чл.225 ГПК страна. Претендираните от [фирма] са отречени по съображения, извлечени от валидно извършеното според съда разпореждане от принципала на [фирма] с процесния недвижим имот, предхождащо преобразуването му в [фирма], респ. прехвърлянето на предприятието му по реда на чл.15 ТЗ с договора от 07.04.2004 г. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС-ТК счита следното: Въззивното решение съдържа произнасяне по материалноправен въпрос касаещ приложението на чл.231 ал. 3 /в редакцията преди изменението в Д.в.бр.84/2000 год./ на Търговския закон относно правните последици на вписването в търговския регистър и по-конкретно: поражда ли правно действие решението на принципала за намаляване капитала на еднолично АД с държавно имущество чрез обезсилване на акции, ако това обстоятелство не е вписано в търговския регистър. Отговорът на този въпрос е от съществено значение за делото и обуславя изхода на спора относно правото на собственост върху процесния недвижим имот и материалноправната легитимация на ищеца по предявените искове. Даденият в решението отговор на този въпрос е в противоречие със сочените и приложени съдебни актове: Решение № 1352 от 27.10.1999 г. на ВКС по гр.д.№ 674/1999 г., І г.о. и Решение № 68 от 07.02.2005 г. на ВКС по гр.д.№ 680/2004 г., ТК, в които е прието, че вписването има конститутивно, а не само оповестително действие. В същия смисъл е и решението на Врачанския окръжен съд № 1096/23.07.2008 г. по в.гр.д.№ 427/2008 год. по аналогичен спор между същите страни отнасящ се за зърнобазата в [населено място], според което решението на едноличния собственик за намаляване капитала на ЕАД с държавно имущество е само елемент от сложен фактически състав, при осъществяването на който в неговата цялост би могло да се говори за транслативен ефект на разпореждането. До вписването му, решението за намаляване на капитала не поражда правно действие. Основателни са доводите на касаторите за наличие на противоречива съдебна практика и по отношение на втория релевантен за изхода на делото въпрос: има ли пряко отчуждително действие и води ли до промяна на собствеността последвалото разпореждане на МС № 10/23.03.1999 год., с което включения в капитала на ЕАД процесен имот е обявен за публична държавна собственост и предаден за ползване и управление на ДА „Д.”. В приложените към касационната жалба Решение № 1873 от 04.12.2003 г. на ВКС по гр.д.№ 1855/2002 г., ІV г.о. и Решение № 1096/23.07.2008 год. по в.гр.д.№ 427/2008 г. на Врачанския окръжен съд е прието, че с преобразуването на държавното предприятие в еднолично търговско дружество, внесеното в капитала държавно имущество става собственост на новообразуваното търговско дружество - т.е. държавната собственост се трансформира в дружествена, чийто титуляр вече не е държавата а търговското дружество. Държавата е едноличен собственик на дяловете или акциите, които образуват капитала на Е., но не и на имуществото като съвкупност от права и задължения. По изложените съображения настоящият състав намира, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТСС по ГПК всеки от касаторите следва да внесе държавна такса в размер на 3 951 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение