Определение № 2980 от 10.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3534/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. С. К.-П. и Г. П. П., чрез адв. Г., срещу решение № 709 от 14.06.2024г., постановено по в. гр. дело № 2616/2022г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 261 779 от 27.05.2022 г., постановено по гр.д. № 13949/2020 г. на Софийски градски съд, с което е прогласено за нищожно по предявен от Т. С. Л. /заместен в хода на съдебното производство по реда на чл. 227 от ГПК от неговата низходяща Й. Г./ против В. С. К. - П. и Г. П. П. иск с правно основание чл.42, б. „б“, пр.1 във вр. с чл. 24, ал. 2 от Закона за наследството на нотариално завещание № 5, том I, рег. № 8324, д. № 34/2017 г. по описа на нотариус, вписан под № 065 в регистъра на Нотариалната камара, район на действие - Софийски районен съд СРС, с което Н. П. К. е завещала цялото си недвижимо и движимо имущество на В. С. К. - П. и Г. П. П. поради неспазена форма на нотариалното завещание.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. На основание Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал.2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са формулирали следните правни въпроси:

1.Полагането на отпечатък от палец (десния палец) представлява ли равностойно действие на полагането на саморъчен подпис, в процедура по съставяне на нотариално завещание?

2. Липсата на изявление, за невъзможност за полагане на подпис и изтъкване на причина за това от самия завещател, опорочава ли процедурата по съставяне на нотариално завещание, което да води до неговата нищожност, ако самата невъзможност, както и причината за това са констатирани и възприети от нотариуса и са отразени в текста на нотариалното завещание?

3.В хипотезата на предходния въпрос, ако завещателят е положил отпечатък от палеца си, под текста на нотариалното завещание, представлява ли това мълчаливо съгласие (конклудентно действие) за признаване на верността на констатацията на нотариуса, за съществуващата пречка?

4.В същата хипотеза и по отношение на подписването от свидетелите - представлява ли това, независимо от нотариуса, констатиране на причината за невъзможността за подписване от завещателя?

5.Кой е същественият момент, за действителността на едно нотариално завещание: изявление на завещателя, че не може да подпише, с посочване на причината за това и отразяването на това изявление от нотариуса в текста на завещанието, без полагане на подпис от самия завещател, или констатация на нотариуса за наличие на такава невъзможност, посочване на причината за това, но с полагане на отпечатък от палеца на завещателя? Сочи се противоречиие с определение № 973/01.08.2011г., по гр.д. 256/2011г. на III г.о.; решение №719/25.07.2000г., по гр.д. 1436/1999 г. на II г.о.; решение № 316/23.01.2014 г. по гр. д. № 2371/2013 г., на III г.о.; решение №75/15.06.2017г. по гр. д. № 2750/2016г., на IV г.о.; решение №33/09.09.2020г. по гр. д. №2902/2019г., на II г.о., решение № 313 от 22.06.2011г. по гр. д.N9 1409/2010г., IV г.о. и решение № 50071/13.12.202 по гр.д. 4077/2021 г. на II г.о.

6. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи във въззивната жалба, включително и тези, основани на разрешения на задължителната, каузална практика на ВКС, която е и цитирана по правни въпроси, съществени за делото?

7. Може ли съдът да формира извод от едностранчиво и изолирано тълкуване на доказателство по делото, без съвкупната преценка на всички доказателства, по изследвания факт?

В срок не е постъпил отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

Производството по делото е образувано по предявен от Т. С. Л. против В. С. К. - П. и Г. П. П. иск главен иск по чл. 42, б. „б“ във вр. с чл. 24, ал. 2 ЗН за нищожност на нотариално завещание, с което Н. П. К. е завещала цялото си недвижимо и движимо имущество на В. С. К.– П. и Г. П. П.. В условията на евентуалност е предявен иск по чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН за унищожаване на завещанието като направено от лице, което не е било способно да завещава.

Първоинстанционният съд е уважил предявения главен иск.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд на основание чл. 272 от ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че на 13.07.2017 г. нотариус Стилиян Тютюнджиев е съставил нотариално завещание, с което Н. П. К. е завещала цялото си недвижимо и движимо имущество на В. С. К. – П. и Г. П. П..Вместо подпис на завещателя е положен пръстов отпечатък, като е направено отбелязване, че след изпълнение на процедурата по прочитането му „молителят постави отпечатък от палеца на дясната си ръка поради старост и немощ“.

Съдът е посочил, че към датата на съставяне на нотариалното завещание завещателката е била с навършени 99 години, като е представен нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот от 2012 г., в който Н. П. К. като купувач е положила своя подпис и саморъчно е изписала трите имена.

Въз основа заключението на вещото лице д-р Л. К., в което са обсъдени приложените по делото писмени доказателства, датиращи един месец преди съставянето на процесното завещание, е прието за установено, че завещателката е била приета по спешност с придружители на 06.06.2017 г. в Клиниката по неврохирургия при ВМА - гр. София, където е престояла до 09.06.2017 г. Статусът при приемането за лечение и при изписването е отразен в медицинската документация, където е констатирано, че не са установени сетивен или двигателен неврологичен дефицит; не се установяват патологични рефлекси, координацията е ненарушена. Съдът е посочил, че вещото лице е основало заключението си за способността на Н. К. да разбира свойството и значението на извършеното от нея завещание и за отсъствието на манипулативност или зависимост от необходима подкрепа с психологическо изследване от 30.06.2017 г. с консултант в Център по психология и психотерапия. Съдът е отбелязал, че посоченото психологическо изследване не е представено по делото.

При приетата за установена фактическа обстановка въззивният съд е направил извод за основателност на предявения иск по чл. 42, б. „б“ във вр. с чл. 24, ал. 2 ЗН.

Изложени са мотиви, че разпоредбата на чл. 24 от ЗН регламентира формата на нотариалното завещание, което се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели, като при съставянето му нотариусът се ръководи от разпоредбите на чл. 578, ал. 1 и 2 от ГПК, установяващи императивните изисквания за формата на нотариалния акт. Въззивният съд е изложил мотиви, че ЗН уреждайки предпоставките за нищожност на нотариалното завещание не препраща към други разпоредби на ГПК, като чл. 579, ал. 2 от ГПК, приложима само при извършването на нотариалните актове, която разпоредба препраща към чл. 189, ал.2 ГПК, предвиждаща, че частен документ, издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък на десния му палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Ако отпечатъкът на десния палец не може да бъде сложен, в документа трябва да се отбележи причината за това, както и с кой друг пръст е сложен отпечатъкът.

Съдът е приел, че завещателката Н. К. е грамотно и пълнолетно физическо лице, което е участвало в други нотариални производства и не е полагала отпечатък от десния си палец. Епикризата от ВМА, предхождаща по време с един месец съставянето на нотариалното завещание, не установява сетивен и двигателен неврологичен дефицит, а координацията на К. при изписването не е нарушена, т.е.отсъства недъгавост.Отразеното в нотариалното завещание, че „молителката постави отпечатък на палеца на дясната си ръка, поради старост и немощ“ е личната оценка на нотариуса, която не се подкрепя от приложените по делото документи за здравословното състояние на завещателката. Старостта и липсата на мощ при посоченото в епикризата от ВМА не са равнозначни на недъгавост по смисъла чл. 579 от ГПК и не са обстоятелства, обосноваващи необходимостта вместо саморъчен подпис да се положи отпечатък от палец на дясната ръка.

Прието е също, че не е спазена процедурата по чл. 24, ал. 3 от Закона за наследството. В случая от съдържанието на нотариалното завещание не се установява завещателката да е посочила причината, поради която не може да положи подпис и това изявление да е материализирано в писмения текст на нотариалното завещание преди неговото прочитане.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по втория правен въпрос, който Върховният касационен съд, съобразно разясненията на ТР 1/2010 г. на ВКС, ОСГК и ТК, доуточнява по следния начин: Приложима ли е разпоредбата на чл.24, ал.3 от Закона за наследството, когато нотариалното завещание е подписано от завещателя чрез полагане на пръстов отпечатък по реда на чл. 579, ал.2 ГПК? Този въпрос е разгледан от въззивния съд и е от обуславящо значение за решаващите му изводи, като по него няма формирана съдебна практика по чл. 290 ГПК.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение