Определение № 4776 от 23.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2084/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Д. П. и Д. Н. П., подадена чрез назначения от съда по реда на ЗПрП адв.С. Д., против решение № 81 от 05.03.2025г., постановено по въззивно гр.дело № 30/2025г. на Окръжен съд-Пазарджик. С атакуваното решение е потвърдено решение № 260013/02.09.2024г. по гр.дело № 821/2020г. на РС-Панагюрище за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка при нужда, сключен с нот.акт № 160, том ІІ, нот.дело № 690/1994г., с който ищцата С. А. Р. е продала на Т. Д. П. и Д. Н. П. срещу задължението на купувача да я гледа при болест и старост и да я подпомага в издръжката й при нужда, докато е жива, собствения си недвижим имот: Дворно място от 1200 кв.м, за което е отреден УПИ *-*, с площ 700 кв.м и УПИ *-*, с площ 500 кв.м, и двата в квартал * по плана на [населено място], община С., ведно със застроените в УПИ *-*- жилищна сграда с площ 40 кв.м и стопанска постройка с площ 50 кв.м, при съседи на цялото дворно място: И. И., И. Р., З. С. и от две страни - улици, с административен адрес: [населено място], община С., ул. „*.“ №5. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени основания за допускането му до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК и по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по касация С. А. Р., подаден чрез адв. Л. П., в който се поддържа отсъствие на основанията за допускане до касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО намира същата за недопустима по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 предл. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. Цената на исковете за нищожност, унищожаемост или разваляне на основанието за придобиване на правото на собственост върху недвижими имот се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 69, ал.1, т.2 ГПК- от данъчната оценка на недвижимия имот. В първоинстанционното производство е представено (на л.56) удостоверение за данъчна оценка с изх.№6311000324 от 25.01.2021г. на Община Стрелча, според което данъчната оценка на процесния имот заедно с построените в него сгради, предмет на договора за покупко-продажба срещу задължение за гледане и издръжка от 04.11.1994г., е 2 869,90 лева. Това обстоятелство не е било спорно между страните. В кориците на делото не се съдържат данни така определената цена на иска пред първоинстанционния съд да е била променяна в хода на съдебното производство. След като цената на предявения иск е под 5000 лева, решението на Пазарджишкия окръжен съд е окончателно и не подлежи на обжалване. Погрешното посочване от въззивния съд, че решението му подлежи на касационно обжалване не създава права за страните. Затова подадената срещу решението касационна жалба трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО