Определение № 320 от 09.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 202/2012 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. З. И. от [населено място] срещу определение от 11.01.2011 год., постановено по гр.д. №2877/2011 год. на Софийски градски съд, ВК, ІІ Б отд., с което частната жалбоподателка е осъдена да заплати на [фирма], чрез адв. П. П. сумата 355,13 лв. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че молбата за неговото постановяване е подадена сред срока по чл. 248,ал.1 ГПК, че процесуалния представител на [фирма], не е участвал в открито съдебно заседание по делото, поради което разноски за процесуално представителство не се следват, че по делото няма доказателства цитираният от молителя списък на разноските да е постъпвал преди приключването на устните състезания. Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът по частната жалба [фирма] чрез адв. П. П. оспорва частната жалба в писмен отговор по делото. Моли същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение въззивният съд допълнително се е произнесъл по разноските, поискани от [фирма], [населено място], като ги е присъдил на осн. чл. 248,ал.1 ГПК. Решението, което е допълнено в частта за разноските, е необжалваемо, съгласно чл. 280,ал.2 ГПК. С оглед на това молбата за допълване на решението в частта за разноските следва да бъде подадена в едномесечен срок от постановяването му /чл.248,ал.1 ГПК/. В случая решението е постановено на 19.10.2011 год. и едномесечния срок изтича на 19.11.2011 год. Видно от представените по делото писмени доказателства / копие от разписка №00967/18.11.2011 год. и касова бележка / касов бон/ от същата дата, молбата по чл. 248,ал.1 ГПК е подадена на 18.11.2011 год. – тест в рамките на законоустановения срок, поради което същата е била процесуално допустима. С оглед на това правилно е била разгледана по същество. Видно от представеното пълномощно и договор за правна помощ от 22.10.2010 год., [фирма], [населено място] е направила разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 355,13 лв. Доказателства за тези разноски са представени в хода на въззивното производство преди приключване на делото с решение. Договорът за правна помощ е представен заедно с отговора на подадената от Р. З. И. въззивна жалба. Процесуално представителство е осъществено, доколкото по делото е представен писмен отговор от адв. П. П.. Последното обаче има значение само в отношенията между упълномощител и упълномощен и няма значение за дължимостта на договореното адвокатско възнаграждение като направени по делото разноски. Делото е приключило като съдът е потвърдил решението на първата инстанция, с което предявеният срещу частната жалбоподателка иск е бил уважен, поради което въззивният съд правилно е приел, че с оглед изхода от делото, разноските се дължат. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о