Определение № 50309 от 31.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1278/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез служител Р. И. (с юридическо образование) срещу въззивно решение № 123/24.11.2021г. на Бургаски апелативен съд, постановено по в.г.д.№350/2021г. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което исковете да бъдат уважени така, както са предявени. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. Насрещната страна Е. Л. К., редовно призован, не е депозирал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: С обжалваното решение Апелативен съд Бургас е потвърдил решението на първостепенния Бургаски окръжен съд, с което е са отхвърлени предявените от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ искове за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество от Е. Л. К., на обща стойност от 152 887.07лв., както следва: 1/ на основание чл. 142, ал.2, т. 1 вр. с чл.141 ЗПКОНПИ сумата от 2 500лв., представляваща равностойността на придобитите от него 250 дружествени дяла от капитала на „Аполон Груп“ ЕООД, ЕИК147122236; на основание чл.151 вр. чл.142 ал.2 т.1 вр. чл.141 ЗПКОНПИ сума в общ размер на 150 387.07 лева, а именно: - сумата от 40 741.30 лева, представляващи вноски на каса по разплащателна сметка в лева, открита в „Централна кооперативна банка“АД с титуляр ответника; - сумата от 64 255.07лв., представляваща получени средства от трети лица по разплащателна сметка открита в „Централна кооперативна банка“АД с титуляр ответника; - сумата от 5.77 лева, представляваща изплатени лихви по разплащателна сметка, открита в „Централна кооперативна банка“АД с титуляр ответника; - сумата от 480.70 лева, представляваща вноски на каса за погасяване на кредитен лимит по разплащателна сметка в лева, открита в „Централна кооперативна банка“АД с титуляр ответника; - сумата от 2050.45 лева, представляваща получени средства от трети лица по разплащателна сметка в лева, открита в „Централна кооперативна банка“АД с титуляр ответника; - сумата от 120 лева, представляваща трансферирани вноски от трети лица по сметка, открита в „Централна кооперативна банка“АД с титуляр ответника; - сумата от 19 434.76 евро с левова равностойност 38 011.09 лева, представляваща получени средства от трети лица по разплащателна сметка в евро [банкова сметка], открита в „Централна кооперативна банка“АД с титуляр ответника; - сумата от 4 130.31 лева, представляваща вноска на каса по разплащателна сметка в лева, открита в „Обединена българска банка“АД, с титуляр ответника; - сумата от 420 лева, представляваща получени средства от трети лица по разплащателна сметка в лева, открита в „Обединена българска банка“АД, с титуляр ответника; - сумата от 172.38 лева, представляваща погасителни вноски по кредитна карта в EUROLINE, открита в „Юробанк България“, с титуляр ответника. Във въззивното решение Бургаският апелативен съд е посочил, че в исковата молба се твърди, че в ТД на КОНПИ е постъпило уведомление от Окръжна прокуратура Бургас, с вх.№ УВКП1287/17.10.2018г., за образувано срещу Е. Л. К. следствено дело, по което е привлечен като обвиняем за извършване на престъпления по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, предл.1 и предл.2, т.2, пр.1, т.6, предл.1 и 2, алт.2 и алт.3, вр. с чл.26, ал.1 НК. Посочил е, че с факта на повдигнатото обвинение е осъществено е условието по чл.108, ал.1, т.18 ЗПКОНПИ, поради което е налице законен повод за образуване на проверки. Такива са извършени за периодите 17.10.2008г. до 17.10.2018г. и 26.10.2008г. до 26.10.2018г. Приел е за установено, че контролираните от ответника Е. К. юридически лица са: „ГЛОК 2010“ ЕООД, ЕИК201186353, „АБСЕ ГРУП“ ЕООД, ЕИК203496281, „АПОЛОН ГРУП“ ЕООД, ЕИК147122236 и ЕТ „АПОЛОН – Евтим Костадинов“ ЕИК102247648, всички със статус – действащ търговец. Посочил, че на тези дружества са били извършени проверки от комисията, които са приключили с констатации, че не е установено незаконно придобито имущество от същите. Констатирал, че ответникът Е. К. е придобил по наследяване 2/60 ид.ч. от шест недвижими имота, находящи се в землището на [населено място], [община], от които направил дарение на 1/60 ид.ч. на трето лице, а останалите 3/60 ид.ч., притежавани в съсобственост с брат му, продал на същото /надарено/ лице. Съдът кредитирал заключението по допуснатата оценителната експертиза, от което е установил че предназначението на имотите било за земеделско ползване, с обща пазарна стойност за притежаваните от проверяваното лице идеални части от 683лв. Посочил, че по делото не е установено ответникът К. да е придобил друго недвижимо имущество или моторни превозни средства за проверяваните периоди, но е придобил дялове в три дружества, за които е заплатил общо сумата от 2 531лв. През 2009г. е направил допълнителна парична вноска в „Аполон Груп“ ЕООД в размер на 50 500лв. Въз основа на така установеното и като е съобразил твърденията на комисията, че по активните банкови сметки на ответника няма налични парични средства, а останалите разкрити сметки са закрити преди края на проверяваните периоди; че ответникът не е придобивал моторни превозни средства, а придобитите недвижими имоти са отчуждени с пазарна стойност под 1000лв., въззивният съд е споделил правните изводи на Окръжен съд – Бургас, че по делото не е установено наличие на придобито имущество на стойност над 150 000лв. Въз основа на изложеното съдът е направил извод, че не са налице законовите предпоставки за постановяване на исканото отнемане по отношение на ответника, поради което е намерил предявените искове за неосновтелни. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Представляват ли „имущество“ по смисъла на пар.1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на пар.1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в края на проверявания период? 2/ Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобито и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество? Твърди се, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с най-новата практика на ВКС, обективирана в решение №29/12.04.2021г. по г.д.№1021/2019г. на ІІІ г.о, както и с посочената в изложението практика на съдилищата в страната. Допускането на касационното обжалване се основана на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. В изложението е поставен и въпросът: Дължи ли КПКОНПИ държавна такса при отхвърляне на жалба, подадена от Комисията срещу решение по предявен иск с правно основание чл.153, ал.1 или ал.2 от ЗПКОНПИ? Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с решение №76/11.10.2019г. по в.г.д.№224/2019г. на Апелативен съд – Бургас и решение №41/17.07.2020г. по в.г.д.№106/2020г. на Апелативен съд – Бургас. Допускането на касационното обжалване се претендира и в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Касационното обжалване се претендира да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.2 от ГПК поради очевидна неправилност и необоснованост на въззиното решение. Настоящият състав на ВКС констатира, че с разпореждане от 15.10.2021г. на Председателя на ВКС е образувано Тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС по правните въпроси: 1. Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период? и 2. Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество? С оглед предметните предели на настоящото производство и обстоятелството, че отговорите на поставените въпроси са обуславящи за изхода на спора, съдът намира че на основание чл.229, ал.1, т.7 във вр. чл.292 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение