Определение № 60218 от 15.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 567/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. К. Ц., чрез адв. Р. П. П., срещу въззивно определение № 260332/20.10.2020 г., постановено от Пловдивски окръжен съд по ч.гр.д. № 1530/2020 г.. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение - постановено в нарушение на чл. 322, ал. 2 ГПК, в противоречие със събраните по делото доказателства, без да са обсъдени всички наведени от страните възражения. Обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. Насрещната страна П. С. С., чрез адв. С. С. И., отговаря, че жалбоподателят основава наличието на очевидна неправилност на въззивното определение с нарушение на процесуална норма и необоснованост на съдебния акт, което се дължало на несъответствие на изводите на съда със събраните по делото писмени доказателства и необсъждане на всички възражения и твърдения на страните. Това не попада в обхвата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и няма основания за допускане на касационно обжалване. Развива и съображения за неоснователност по същество на частната жалба. Особените правила на брачния процес не важат за предявените в същото производство небрачни искове, които могат да се предявят, а следователно и разгледат, както заедно, така и отделно от брачния иск съобразно конкретните обстоятелства от значение за определянето на компетентния съд и при съблюдаване на висшия интерес на детето. В случаите, когато е приложима Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата (по-нататък Конвенцията), компетентният съд по въпросите относно упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца и мерките на лични отношения, се уреждат според предвиденото в нея. Излага съображения, че обичайното местопребиваване на децата е в Швейцария, определено според мястото, където те фактически пребивават и отразява известна степен на интеграция в социалната и семейната среда. Компетентни по исковете за издръжка са също съдебните органи на държавата, в която е обичайното местопребиваване на търсещия издръжка с изключенията, посочени в Кодекса на международното частно право (КМЧП). Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: А. К. Ц. е предявил против П. С. С. иск за прекратяване на брака с развод поради дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения, като е поискал на него да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата С. А. Ц., [дата на раждане] и С. А. Ц., [дата на раждане], като на майката бъде определен режим на лични отношения и тя бъде осъдена да плаща месечна издръжка на всяко от децата в размер на 145 лв. Поискал е на него да бъде предоставено за ползване семейното жилище, находящо се в [населено място], собственост на родителите му. П. С. е направила възражение, че българският съд не е компетентен по делото, защото съпрузите и децата от 26.09.2013 г. живеят легално, със статут на временно пребиваващи, в Конфедерация Швейцария. Децата посещават учебни заведения по местопребиваване и са установили социални и приятелски контакти в [населено място]. Съгласно чл. 5 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, компетентен да се произнесе относно родителските права и мерките за лични отношения, е съда в Конфедерация Швейцария. Тази компетентност е абсолютна и се изключва само в изрично посочените изключения в чл. 9 и чл. 10, като дерогира действието на чл. 7 КМПЧ. Първостепенният Пловдивски районен съд, с определение № 4983/22.05.2020 г. е отхвърлил възражението на ответника П. С. за липса на международна компетентност на българския съд по предявените искове. Съдът се е мотивирал с чл. 4 КМЧП, според който брачните искове са подведомствени на българските съдилища, ако един от съпрузите е български гражданин, а в настоящия случай и двамата съпрузи са български граждани. Съгласно чл. 11 КМПЧ българският съд е компетентен да разгледа и иска за издръжка, тъй като ищците – децата на страните, са български граждани. Исковете за родителски права и лични отношения също е от компетентността на българския съд, тай като ищецът е български гражданин – чл. 4, ал. 2 КМПЧ. С определение № 260332/20.10.2020 г. Пловдивският окръжен съд по частно гр.д. № 1530/2020 г. е приел, че липсва международна компетентност на българския съд по отношение на исковете за упражняване на родителски права спрямо родените от брака деца, режима на лични отношения с децата и издръжката, която им дължат родителите. В тази част прекратил производството по делото. Намерил, че българският съд е компетентен и следва да се произнесе по иска за развод. Предвид характера на спора и необходимостта да се извърши преценка в интерес на непълнолетни лица, съставът на Върховния касационен съд е длъжен да прецени служебно, както валидността и допустимостта на въззивното определение, но още и изцяло правилността му. Съдът съобрази следното: Швейцарската конфедераця не е държава – членка по смисъла на Регламент /ЕО/ 2201/2013г. и по дела относно упражняване на родителските права спрямо ненавършили пълнолетие деца и личните отношения на родителите с тях, приложение намира Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на деца. Република България и Швейцарска конфедерация са страни по Конвенцията и този международен акт има предимство пред българското законодателство и по-специално пред КМЧП (арг.чл. 3). Една от целите на Конвенцията е да определи държавата, чиито органи имат компетентност да вземат мерки, насочени към закрила на личността или имуществото на детето. В случая мерките за закрила се отнасят до предоставяне и упражняване на родителска отговорност по смисъла на чл. 3, б.“а“ и б.“б“ от Конвенцията. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Конвенцията компетентни да вземат мерки за закрила на детето имат съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване. Под обичайното местопребиваване на детето следва да се разбира мястото, в което то е интегрирано в социална и семейна среда. Конвенция, за разлика от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. на Съвета на Европа, не предвижда възможност компетентността на съдилищата да бъде изрично или по недвусмислен начин приета от носителите на родителска отговорност, така както е посочено в чл. 12 „Пророгация на компетентност“, поради което за съда не съществува задължение да предостави такава, като размени книжата. Няма значение, че родителите и децата са български граждани. Съгласно чл. 59 СК, при предявен иск за прекратяване на брака, съдът е длъжен да се произнесе по въпросите: при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на лични отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца съдът се произнася служебно и относно ползването на семейното жилище (чл. 56, ал. 1, изр. 2 СК). Производството по брачни дела е уредено като особено исково производство в ГПК. По силата на чл. 322, ал. 2 ГПК с брачните искове задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Според съдебната практика на Върховния касационен съд, споделена напълно и от настоящия състав, компетентността относно родителките права по Конвенцията е абсолютна и не може да бъде дерогирана от националното законодателство. Това значи, че уредбата на брачния процес в ГПК и задължението на съда по чл. 59 СК няма как да имат приоритет пред нея в определяне на компетентния съд. В случая няма основания за допускане на касационно обжалване относно изводът на въззивния съд, че предвидената в чл. 5 от Конвенцията международна компетентност по местопребиваването на детето изключва международната компетентност на българските съдилища по брачни искове и по чл. 7 от КМЧП. В редица съдебни актове, състави на Върховния касационен съд приемат, че дори, когато в едно производство следва да се разрешат едновременно въпросите за родителските права и за издръжката, последният изключен от приложното поле на Конвенцията, международната компетентност и по двата спора се определя по чл. 5 от същата, т.е. водеща е абсолютната компетентност относно родителските права. В случая швейцарски съд също е одобрил споразумение между А. Ц. и П. С. за съвместно упражняване на родителски права, с предоставено попечителство спрямо децата на майката и определяне на режим на лични отношения, още и за издръжката за децата и предоставяне ползването на семейното жилище. След като, според българското процесуално право разглеждането на въпроса за родителските права е задължителен елемент от решението на съда, който въпрос обаче е в изключителната компетентност на съдебните органи на държавата по местопребиваването на детето, стои въпросът за това дали компетентността по въпроса за родителските права предопределя и компетентния съд по иска за развод. Последният обаче не е предмет на настоящото произнасяне. Относно приетото от въззивния съд, че обичайното местопребиваване на децата в случая е в Швейцария, също няма основания служебно да се приеме, че се налага промяна в извода на въззивния съд поради противоречие с материалния закон, или допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, или необоснованост. Не се установява поддържаното противоречие с чл. 48, ал. 7 КМПЧ относно разбирането за обичайно местопребиваване на децата и тяхната майка - мястото, в което те са се установили преимуществено да живеят, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. По делото е установено, че децата и техните родители живеят от 2013 г. в Швейцария, на адрес в [населено място], като майката с децата имат разрешителни за пребиваване до 2023 г., получили са документи за самоличност съгласно швейцарското законодателство. Децата учат в учебни заведения в града по местоживеене, свободно общуват на немски език. Има и постановено решение на Окръжен съд Диетикон с одобрено споразумение между съпрузите относно прекратяване на общото домакинство, родителските права, издръжката и ползването на семейното жилище в Швейцария. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, имащи отношение към конкретните релевантни обстоятелства за продължителността, редовността, условията и причините за пребиваването на децата и техните родители на територията на Швейцария, семейните и социални взаимоотношения, трайните връзки с мястото. Фактическите и правни изводи не противоречат на логиката, опитните правила и обичая. Жалбоподателят бланкетно се е оплакал, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, но и при служебно извършената проверка настоящият състав не установи подобни пропуски, които биха обусловили други фактически и правни заключения. Нещо повече, не е имало спор между страните за това къде е обичайното местопребиваване на децата и тяхната майка, на която е предоставено попечителството съгласно одобреното от швейцарския съд споразумение между родителите. При така изложеното, няма основания за допускане на касационно обжалване нито по наведените основания от жалбоподателя, нито служебно от съда с цел защита най-добрия интерес на децата. МОТИВИРАН от горното, съдът