Определение № 41 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 25/2026 г.

Производството е по реда на чл.135 и сл. от АПК. Образувано е по спор за подсъдност, възникнал между Районен съд - Левски и Административен съд - Плевен, за определяне на съд, компетентен да разгледа исковата молба на В. В. Г., притежаващ [ЕГН] с адрес в гр. Левски, обл. Плевен, [улица], [адрес], подадена срещу Министерство на вътрешните работи и Прокуратурата на Република България. Настоящият смесен петчеленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд установи следното във връзка с повдигнатият спор за подсъдност: В. В. Г. е предявил в Районен съд - Левски, съединени искове по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ вр. с чл.45 и чл.51 ЗЗД, чл.2, ал.1, т.4 ЗОДОВ вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД, срещу Министерството на вътрешните работи гр. София и Прокуратурата на РБ. С Определение Рег. № 1106/22.12.2025 г. Районен съд - Левски е прекратил производството по гр.д. № 885 по описа за 2025 г. на този съд, изпращайки го по компетентност на Административен съд - Плевен. Районният съд е възприел като основателно възражението на МВР за неподсъдност, обосновано с доводи, че процесните вреди, са от актове, действия и бездействия, във връзка с осъществена административна дейност. Искът е квалифициран с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Районнен съд - Левски се е мотивирал с фактическите твърдения на В. Г. за извършени незаконосъобразни действия на служители в сектор "Пътна полиция" - Ловеч, наложили на ищеца принудителна административна мярка със заповед на длъжностни лица от структурата на МВР, при или по повод изпълнение на административна дейност. С тези съображения районният съд е прекратил производството пред него, изпращайки делото на Административен съд - Плевен. С Определение № 359/05.02.2026 г. Административен съд - Плевен, VI състав, по адм. д. № 105/2026 г. е оставил без движение исковата молба, давайки указания, съобщени на В. Г.. Ищецът е депозирал уточняваща молба с рег. № 1199/23.02.2026 г., в която е посочил, че: С исковата молба е поискано присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди при условията на солидарна отговорност срещу Прокуратурата на РБ и МВР, тъй като вредите са настъпили като резултат в съвкупност от действията на органите на досъдебното производство и органите на МВР. Ответникът - Прокуратурата на РБ, отговаря за вредите от незаконно наказателно постановление, образувано и провеждано досъдебно производство за престъпление по чл.343б, ал.3 НК, по което е било поддържано обвинение, до момента на прекратяване на производството. Действията са извършени от наблюдаващ прокурор към РП - Ловеч, орган на Прокуратурата на РБ. Твърди се, че е осъществен фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, защото деянието не е престъпление, а вредите се изразяват в продължителния психически стрес, накърняване честта и доброто име, социалната изолация, чувството на В. Г. за срам и несигурност. Ответникът - МВР, отговаря за вреди, вследствие действията на негови служители, станали причина за започване на наказателно производство, въз основа на фалшиво положен полеви тест за наркотични вещества. На В. Г. бил отказан повторен полеви тест, като действията са осъществени от служители на сектор "Пътна полиция" в ОДМВР - Ловеч, т.е от органи на МВР. Претендираните вреди са част от общия вредоносен резултат от незаконното наказателно преследване. В уточняващата молба се сочи, че незаконосъобразността е доказана чрез лабораторна експертиза, опровергаваща резултатите от полевия тест. Вредите са описани, като продължителен психически стрес, накърняване честта и доброто име, социална изолация, чувство за срам и несигурност - пряка и непосредствена последица от съвкупността на горепосочените действия. Ищецът е конкретизирал също така, че предявява искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ - за вреди от незаконно обвинение, приключило с прекратяване на наказателно производство, т.к. деянието не съставлява престъпление. Не се претендират вреди от незаконосъобразни административни актове по чл.1 ЗОДОВ, защото заповедите за наложени ПАМ, не са обжалвани, респективно те не са предмет на самостоятелно заявена претенция за незаконосъобразност. В исковата молба те са посочени като част от фактическата обстановка, усилили интензитета на претърпените вреди. Изразили са се в зависимостта за придвижване на В. Г. от негови близки, използването на градския транспорт и таксита. Ищецът развил чувство за непълноценност в некраткия период, в който лицето е било лишено от възможността за управление на МПС, създаден му е допълнителен психически дискомфорт. С Определение № 587/23.02.2026 г. Административен съд - Плевен, VI състав е повдигнал спор за подсъдност на производството по делото, между Административен съд - Плевен и Районен съд - Левски. Административен съд - Плевен е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на смесен състав по чл.135, ал.5 АПК. Изложил е мотиви, че се претендира обезвреда на вреда, причинена от дейност на прокуратурата, исковете са с правно основание чл.2, ал.1 и ал.2 ЗОДОВ, разглеждани по реда на ГПК и пред граждански съд. Петчленният смесен състав на ВКС и ВАС, формиран по настоящото дело, прецени, че компетентен да се произнесе по исковата молба на В. Г. против Прокуратурата на РБ и МВР, е Районен съд - Левски, поради следните съображения: Въз основа на фактите, изложени в исковата и в уточняващата молби на В. Г., смесеният съдебен състав на ВКС и ВАС установява, че ищецът претендира обезщетения за неимуществени вреди, проявили се като последица от незаконосъобразно образувано и проведено досъдебно производство, във връзка с което спрямо физическото лице е била направена проверка за употреба на наркотични вещества. На В. Г. е отнето за временен период СУМПС. Налице е обективна връзка между действията на полицейските органи и образуваното досъдебно производство, която е обоснована от самият ищец, както в исковата му молба, така и в уточняваща молба. Видно е по делото, че всяко действие, извършено от органи на МВР, съставлява част от цялостен фактически състав, чиито отделни елементи, са обединени в случая съвкупно, по - конкретно въз основа на образуваното срещу В. Г. досъдебно производство, прекратяването му и последващото предявяване на искове за обезвреда на претърпени от ищеца неимуществени вреди. Установената взаимовръзка изключва самостоятелната значимост на вредите от всяко отделно действие, извън главното основание на иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. В идентичен смисъл е постановена съдебна практика, обективирана в Определение № 3616/10.07.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. №1625/2025 г., 5 - чл. състав. В допълнение към тези мотиви, може да се посочи и, че съгласно уточнението, направено от В. Г., ищецът не претендира обезщетяване на неимуществени вреди от незаконосъобразни административни актове по чл.1 ЗОДОВ - заповеди за налагане на ПАМ. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл.135, ал.5 АПК, петчленният смесен състав на Върховния касационен състав и на Върховния административен съд