Определение № 777 от 12.11.2020 г. на ВКС по д. № 1752/2020 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280, ал.2 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Б. Б. срещу въззивното решение на Окръжен съд Силистра по гр.д. №57/19 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение, след отмяна на първоинстанционното в частта, с която е постановено бащата да вижда и взема детето от детска градина всяка втора и четвърта сряда от месеца, като се задължава да го върне на майката до 19.30 ч., е определен режим на лични отношения на касатора с малолетното му дете С. Б. / род. на 2.07.2015 г./, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,30 ч. в събота до 19 ч. в неделя, с преспиване, както и на рождения ден на детето след допълнителна уговорка за часа на посещение, а също и по време на официалните празници, редувайки ги през един; половината от Коледната и Великденската ваканция; един месец през лятото, който да не съвпада с годишния платен отпуск на майката Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпроса относно намаляването на обема на определените от съда лични отношения на родителя/ бащата/ с малолетното му дете. Намира, че въззивното решение е и очевидно неправилно по см. на чл.280, ал.2 ГПК, защото не отчита изключително силното желание на бащата да упражнява лични отношения с малолетното си дете в по-широк обем. В касационната жалба се излагат подробни съображения за интереса на детето да поддържа интензивна връзка с бащата с оглед на силната привързаност между двамата и опитите на майката да я наруши и отчужди детето от бащата, както е станало с другото, пълнолетно дете на страните. Следва според касатора да се отчете и ниската, неучебна възраст на детето, поради което по-разширеният режим на лични отношения с бащата, вкл. през делнични дни, не би му пречил по никакъв начин. Бащата сочи, че искането му за по-разширен режим на лични отношения е мотивирано от голямата му загриженост за бъдещето на детето и желанието му то да поддържа връзка и изгради близост и с двамата си родители. По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че бащата стриктно използва възможността да прекарва време с малолетното си дете и разполага с условия за пълноценно осъществяване на личните контакти помежду им. Не е допускал инциденти и нежелани ситуации в определеното му за лични отношения с детето време. Поради здравословни проблеми майката е започнала да предоставя на бащата повече възможности за общуване с детето. Същевременно, според въззивния съд, следва да бъде съобразено и обстоятелството, че упражняването на родителските права и задължения е комплекс от дейности, извършвани от родителя, на когото са предоставени правата, в случая майката. Включването на бащата, който има право на лични контакти с детето, пряко в грижите по отглеждането му, към които се отнася вземането му от детска градина в делнични дни, без това да е обективно необходимо и желано от отглеждащия го родител, излишно утежнява отношенията между родителите, създава напрежение между тях и е предпоставка за възникване на затруднения при отглеждането на детето. Затова въззивният съд е премахнал постановените с първоинстанционното решение презседмични/ в сряда/ контакти на детето с бащата, като за сметка на това е удължил времето, през което детето е с бащата в определените за лични отношения недели / вместо „до 16 ч.” детето да остава при бащата „до 19 ч”./ Въззивното решение е постановено след внимателен анализ на събраните по делото доказателства и преценка за най-добрия интерес на детето при конкретните обстоятелства. То съответства на практиката на ВКС за подобни случаи – цитираното от въззивния съд р. по гр.д. №3993/18 г. на трето г.о. Затова не са налице основания за допускане на обжалването му по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Въззивното решение не е и очевидно неправилно, както твърди касаторът. В практиката на ВКС е разяснено, че решението е очевидно неправилно, ако е постановено в явно нарушение на закона, извън закона или е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и необоснованост, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК / опр. по ч.т.д. №3006/19 г. на второ т.о. на ВКС и др./ В случая такъв тежък порок на въззивното решение, водещ до очевидната му неправилност не се установява. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.