Определение № 5026 от 15.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4787/2025 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 във вр. с чл. 213а, ал. 1, изр. второ АПК. Образувано е по частната жалба на М. Л. М. срещу Определение № 6923 от 27.02.2025 г. по адм. д. № 3336/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане неговата касационна жалба срещу Решение № 1652 от 15.01.2025 г., постановено по същото дело. Частният жалбоподател поддържа, че определението е недопустимо, при условията на евентуалност – че е неправилно и претендира неговата отмяна. Позовава се на дадените в края на решението указания за реда и срока за обжалването му. Настоящият състав на Върховният административен съд, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Недопустимостта на касационната жалба на М. първостепенният съд е аргументирал с позоваване на чл. 160, ал. 7, изр. второ ДОПК, която разпоредба изключва от обхвата на касационното обжалване решения, с които е отхвърлена жалбата срещу акт на орган по приходите, с който са установени публични вземания общо в размер до 750 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на физически лица. Определението е правилно. С оспорения пред АССГ с искане за прогласяване на нищожност Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 917683-1/25.10.2023 г. размерът на обжалваните и установени в тежест на М. публични общински вземания без лихвите възлиза на 736,50 лв., поради което неговият адресат - физическо лице няма право на касационно обжалване без оглед на указанията в обратния смисъл, обективирани в текста на решението. С нормата на чл. 160, ал. 7, изр. второ ДОПК законодателят е предвидил стойностен праг за касационно обжалване на решенията на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионни актове публични вземания общо в размер на 750 лв., в който не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на физически лица. Съгласно чл. 4, ал. 1 вр. чл. 9б ЗМДТ, актовете за установяване на местни данъци и такси подлежат на обжалване по реда на ДОПК, чийто чл. 144 сочи, че редът за обжалване на ревизионен акт е приложим и за другите актове, издавани от органите по приходите, освен ако в ДОПК не е предвидено друго. Последната хипотеза не е налице в разглеждания случай, което обуславя приложимост на чл. 160, ал. 7 ДОПК, както правилно е приел първостепенният съд. Като е аргументирал хипотезата на чл. 215, т. 4 АПК и е върнал касационната жалба, АССГ е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 213а, ал. 7 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение