Определение № 2711 от 29.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 672/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Олимп-Ю.В.-София“ЕООД срещу решение №.6554/28.11.24 по г.д.№.10080/23 на СГС, ІV Ас., с което е потвърдено решение №.7377/10.05.23 по г.д.№.34918/22 на СРС, 34с., за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на 10800евро главница по договор за посредничество при продажба на недвижим имот от 10.02.21, 10 800евро неустойка по чл.7 от горепосочения договор и по 561евро обезщетение за забава върху всяка от горните две суми за периода 23.12.21-29.06.22 /датата на депозиране на исковата молба/, със съответно произнасяне по разноските. Ответната страна С. В. А. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че за да се уважи иск с правно основание чл.51 ТЗ за заплащане на възнаграждение за извършено посредничество, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи: 1/ наличието на валидно сключен договор за търговско посредничество; 2/ оказване на съдействие при покупката на посочения в договора недвижим имот; 3/ размер и изискуемост на насрещно дължимото възнаграждение. В случая е доказано, че между страните е бил сключен договор за посредничество; доказан е и размерът на уговореното комисионно възнаграждение. Не се установява обаче наличието на втората предпоставка за уважаване на предявения осъдителен иск – да е изпълнено задължението на посредника да окаже съдействие за сключване на договора за покупко-продажба на недвижимия имот. Съдът, позовавайки се на практика ВКС е приел, че търговското посредничество по смисъла на чл.49 ТЗ предпоставя фактически действия по сключване на сделките, като в задълженията на посредника не се включват правни действия /сключване на търговски сделки/; търговският посредник по правило не разполага с представителна власт, не участва в сключването на сделката и не може да замести някоя от страните по нея /както това е възможно при търговския представител/ - той има задачата да свърже и подпомогне страните да сключат сделката, като не действа при сключването й нито от свое, нито от чуждо име /опр.№.126/ 22.02.09 по г.д.№.849/09, I ТО/; договорът за посредничество за покупка на имот включва не само организирането на огледи, а и посредничество между страните по бъдещата сделка /реш.№.37/27.04.12 по т.д.№.1143/10, I ТО/. В случая от представените писмени доказателства и от показанията на свидетелката М. се установява само, че през 2021г. е проведен оглед на процесния имот с ответника С. А.. Не се установява, обаче, на същия да е присъствал продавачът или негов представител. Няма никакви доказателства за изпълнение на най-важното задължение по договора за посредничество-свързването на страните по бъдещата сделка, поставянето им в контакт /напротив, самият ищец признава това обстоятелство/; данните за собственика на процесния недвижим имот са били установени от св. Г., който ги е предоставил на ответника - вследствие от което впоследствие се е стигнало до сключване на договор за покупко-продажба между тях. По делото не са ангажирани доказателства и посредникът да е консултирал купувача, да е съдействал по някакъв начин за намаляване на цената, за изготвяне на представения по делото предварителен договор за покупко-продажба, за организиране на окончателната сделка, сключена в нотариална форма - доколкото е представена електронна кореспонденция от лятото на 2021 и проекти за депозитни споразумения, те касаят различни имоти от процесния. При това положение е намерено, че задължението на ищеца да съдейства на ответника за покупка на имот е останало неизпълнено, респективно не може да се формира извод, че договорът за покупко-продажба на процесния недвижим имот е сключен именно благодарение на усилията на посредника. Поради това и той няма право на претендираното от него възнаграждение по т.3 от договора за посредничество - до какъвто краен извод законосъобразно е достигнал и СРС. С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен е и акцесорният за лихви, както и претенцията за неустойка съобразно чл.7 от договора за посредничество /доколкото не е установено ответникът да е изправна страна по същия/, и съответният акцесорен иск за лихви върху нея. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и извежда следните въпроси: 1.“Има ли право посредникът на възнаграждение, уговорено в посредническия договор, при положение че не е могъл да осъществи в пълен обем посредническа функция при сключване на договор за покупко-продажба между неговия възложител /кандидат купувач/ и собственика на имота поради недобросъвестно поведение на възложителя и отказано от страна на възложителя съдействие?“; 2.“При почти бланкова регламентация на посредническия договор в чл.49 от ТЗ, имат ли право страните при сключване на договора да уговарят подробно техните права и задължения и последиците от неспазването им? Следва ли при спор във връзка с посредническия договор съдът да зачете постигнатите между страните договорености или следва да съобрази решението единствено с казаното в чл.49 ТЗ?“; 3. „Следва ли съдът при постановяване на решение във връзка със спор между възложителя и посредника да вземе предвид недобросъвестното поведение на възложителя, както и това, че посредникът не е имал възможност да изпълни в пълен обем задълженията си за съдействие при сключване на договора за покупко-продажба на имота между възложителя и собственика, именно поради неоказаното съдействие от възложителя?“/реш. от 21.06.6 по г.д.№.607/04, ІІ ТО, реш. от 10.06.16 по МАД №.21/14, реш. от 23.06.07 по ВАД №.138/06, реш. от 9.11.99 по ВАД №.33/99/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Изложението на касатора не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Първият въпрос предпоставя условие, което не е било прието за установено от въззивната инстанция. Тя не е приемала, че е налице недобросъвестно поведение на възложителя, респективно отказано от него съдействие. Предвид изложеното въпросът е неотносим към решаващата воля на съда. Аналогичното важи и за втория въпрос. Той е общотеоретичен, не е бил предмет на обсъждане на въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви в тази връзка. Не е и приемала, че страните нямат право при сключване на договор за посредничество да уговорят подробно правата и задълженията и последиците от неспазването им, респективно не е отричала да зачете постигнати договорености. Това, което е намерила, е, че е налице неизпълнение на задължението на посредника, поради което и не е възникнало твърдяното от него право да получи възнаграждение, респективно неустойка. Третият въпрос е конкретен и фактически; освен това предпоставя и условие, което, както вече беше посочено, не е било приемано от въззивната инстанция - съдът не е приемал, че е налице недобросъвестно поведение на ответника, респективно неоказано от него съдействие. Предвид изложеното изведените от касатора въпроси не съставляват годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане до касационно обжалване на въззивното решение. При това положение касационно обжалване на въззивното решени не следва да се допуска. С оглед изхода на спора на касатора разноски не се полагат; на ответната страна такива не се присъждат, тъй като не са представени доказателства за реалното им извършване им /за плащане на уговорения в договора за правна защита и съдействие от 24.01.25 адвокатски хонорар от 3400лв./. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,