Определение № 761 от 05.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 568/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 331/30.010.2015 год. по т.д.№ 423/2015 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 106/ 05.03.2015 год. по т.д.№ 987/2013 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив.С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от касатора против Едноличен търговец „ С. – С. Г. „ иск, с правно основание чл. 232 ал.2 ЗЗД, за сума в размер на 61 920 лева – дължима наемна цена за 17 бр. шевни машини, на основание сключен договор за наем от 16.11.2010 год., за периода 16.11.2010 – 30.11.2013 год., ведно със законната лихва върху главницата от подаване исковата молба. Искът е отхвърлен поради уважено възражение за прихващане за сумата от 53 630 лв., а за разликата до пълния предявен размер, поради недоказаност. Касаторът оспорва правилността за въззивното решение с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон – чл.49 ТЗ / по приложение института на „търговския посредник„/, както и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, но без посочени обстоятелства, обосноваващи последните два порока. Касаторът счита, че съдът неправилно е приел за действителен сключения от [фирма], чрез представляващия го Т. М., договор за наем с [фирма] / вземания по който ответникът противопоставя с възражение за прихващане /, тъй като, в качеството му на „ търговски посредник „ на ответника, дружеството [фирма] е имало правото единствено да свърже страните по сделката – настоящи страни по спора, не и да сключи договор за наем от името и за сметка на ЕТ „С. – С. Г.„, в качеството на наемодател. Алтернативно, ако не би бил споделен този извод, касаторът счита, че сключеният договор за наем би следвало да обвързва като страна – наемодател по същия – [фирма], а не ответника. Ответната страна - ЕТ „ С. – С. Г. „ – оспорва касационната жалба, със съображения относно правилността на въззивното решение по същество.Претендира разноски. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Отхвърлянето на иска за дължима наемна цена за ползването на 17 бр. шевни машини е обосновано с недоказаност на ползването на една от тях,по силата на визирания в исковата молба договор за наем от 16.11.2010 год., т.е. при условията на същия и конкретно – при договорената с него наемна цена, а в останалата си част, предвид уважено възражение на ответника, за прихващане с дължими му от ищеца суми от наемна цена, по сключен чрез трето за спора лице - [фирма], като представляващо наемодателя ЕТ „ С. – С. Г. „,договор за наем на техника от 12.05.2011 год.. Между ответницата и третото лице е предходно сключен договор,формално наименован „ договор за търговско посредничество„- от 27.03.2011 год., съдържанието на който изрично възлага на [фирма] сключването от името и за сметка на ЕТ „ С. – С. Г.„ на договори за продажба и за отдаване под наем на движими вещи - машини и оборудване, безсрочно. Договорът за наем от 12.05.2011 год. и приемо-предавателните протоколи за предадена от [фирма] на ищеца техника не са оспорени относно автентичността на подписите на лицата, представлявали ищцовото дружество,нито е успешно оборена представителната власт за ищеца на подписалото договора лице – С. Н.. За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение, основано на уваженото възражение за прихващане, въззивният съд е изходил от съдържанието на сключения между ответницата и [фирма] договор, а не от формалното му наименоване като договор за посредничество, а именно: възлагането със същия в задължение на [фирма] сключване на търговски сделки по продажба и отдаване под наем на техника – собственост на ЕТ „ С. – С. Г. „, от името и за сметка на същия търговец, в който случай правата и задълженията по договора възникват направо за представлявания, изрично посочен и в сключения договор за наем от 12.05.2011 година с качество на наемодател. В този смисъл въззивният съд не е квалифицирал действията на третото лице като действия на търговски посредник по смисъла на чл.49 ТЗ, а като такива сходни на „ търговски представител „ по чл.32 ал.1 ТЗ. Паралелно съдът е споделил за основателни съображенията на първоинстанционния съд, че дори представляващият [фирма] да е действал без представителна власт за ЕТ „ С. - С. Г. „, то с поведението си след сключване на договора и позицията си по делото представляваният е потвърдил действията му / макар несъответно да е цитирана нормата на чл.301 ТЗ /. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал единствено въпроса: Допустимо ли е търговски посредник да сключва търговски сделки ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал. 1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 54 по т.д.№ 267 / 2009 год. на ІІ т.о. ВКС. Въпросът не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, което е достатъчно да не обоснове допустимост на касационното обжалване. Както се посочи по-горе, въззивният съд е съобразил съдържанието на сключения и формално наименован като „ договор за търговско посредничество „ договор, от което не се извежда качество на третото лице като „търговски посредник”. При това, кумулативно е съобразено поведението на представляваната страна и потвърждаването на сключения от [фирма] договор за наем, вкл. действията му по предаване на наетите движими вещи, изрично визирано в договора като отдаване под наем от името и за сметка на наемодател - ответника. Не са противопоставени доводи за тяхното неползване от ищеца. Евентуалното опорочаване на представителството, ако такова изобщо би било налице, не е обстоятелство противопоставимо от насрещната по сделката страна, като изключващо обвързването с правните й последици. Предвид това, формулираният въпрос не е относим към решаващ извод на въззивното решение и отговор на същия не би бил от значение за правния резултат по спора. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение