Определение № 241 от 29.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3942/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Сметната палата на Република България срещу решение № 4128 от 10.7.2020 г., постановено по въззивно гражданско дело №3740 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, II „Д“ въззивен състав, в частта, с която е отменено решение № 282752 от 22.11.2019 г. за отхвърляне на предявения от Е. Д. Д.-Я. срещу Сметната палата на Република България иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за разликата над сумата от 5 149,77 лв. до 7 470 лв., представляваща обезщетение за оставането и без работа за периода от 1.10.2019 г.-27.11.2019 г. в резултат от незаконното уволнение и вместо това е постановил друго решение за присъждане на тази разлика.

Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано и неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено противоречие със съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Достатъчно ли е ищецът по иск по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ да представи в първа инстанция еднократно трудовата си книжка за констатиране факта на безработица само в началото на съдебното дирене, при условие че към момента на представянето и шестмесечният срок не е изтекъл и съдебното дирене в първа инстанция е продължило повече от едно съдебно заседание?

2. Ако процесният период по чл.225, ал.1 от КТ тече по време на първоинстанционното производство и работникът или служителят представи еднократно за констатация трудовата си книжка само в първото заседание по делото в началото на съдебното дирене, без да заяви доказателствено искане в такъв смисъл в края на съдебното дирене за остатъка от периода по чл.225, ал.1 от КТ, простиращ се в границите на съдебното дирене на първа инстанция, действа ли преклузията по чл.266, ал.1 от ГПК?

3. Допустимо ли е за установяване факта на безработица за период изтекъл към датата на приключване на съдебното дирене пред първата инстанция да се допуска представяне на трудовата книжка в производството пред втората инстанция?

Ответницата по касационната жалба Е. Д. Д.-Я. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 400 лв. разноски за касационното производство.

Касационната жалба срещу решението на Софийския градски съд е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

На 20.06.2019 г. Е. Д.-Я. е завела срещу Сметната палата на Република България искове за отмяна на извършеното с предизвестие от 27.05.2019 г. прекратяване на трудовото и правоотношение, за възстановяване на предишната работа и за осъждане на работодателя да и заплати обезщетение за оставането и без работа за периода от 27.05.2019 г. до 27.11.2019 г. в размер на 8 400 лв.

В публичното съдебно заседание на 30.09.2019 г. съдът е извършил констатация, че в трудовата книжка на ищцата след прекратяване на трудовото правоотношение със Сметната палата няма отбелязвания за нов работодател.

С решението си първоинстанционният съд е признал за незаконно и е отменил уволнението на ищцата, възстановил я е на заеманата преди уволнението длъжност, но е осъдил работодателя да и заплати обезщетение за оставането и без работа само до 30.09.2019 г. и е отхвърлил този иск до края на периода, тъй като е приел, че оставането и без работа е доказано до тази дата, когато е извършена констатация по трудовата и книжка.

В откритото съдебно заседание на 17.06.2020 г. въззивният съд на свой ред по искане на ищцата е извършил констатация, че в трудовата и книжка след прекратяване на трудовото правоотношение няма отбелязване за постъпване на работа при друг работодател. Въз основа на тази констатация е отменил първоинстанционното решение в частта, с която искът за обезщетение след 1.10.2019 г. до 27.11.2019 г. е отхвърлен и е уважил този иск за разликата от 2 320,23 лв. Във връзка с мотивите на обжалваното решение касаторът е формулирал въпроси, от които е видно друго, различно от това на въззивния съд разбиране за доказване от страна на ищцата на оставането и без работа. Според касатора ищцата не е представила за констатация трудовата си книжка в последното заседание пред първоинстанционния съд-8.11.2019 г. и затова за периода от 30.09. до 8.11.2019 г. не е доказано, че е останала без работа. Това обстоятелство тя вече не е могла да докаже пред въззивния съд поради забраната на чл.266, ал.1 от ГПК. Ето защо искът за обезщетение за оставане без работа може да се уважи само за времето от 8.11.2019 г. до 27.11.2019 г., а за периода от 1.10. до 8.11.2019 г. трябва да се отхвърли като недоказан. Този формалистичен подход спрямо доказването на периода, през който ищецът по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ е останал без работа, не може да се сподели и е отречен в практиката на ВКС, съдържаща се в решения № 1014 от 23.12.2009 г. по гр.д. № 221/2009 г. на III ГО, № 231 от 13.06.2011 г. по гр.д. № 858/2010 г. на IV ГО и № 70 от 20.03.2014 г. по гр. д. № 5120/2013 г. на III ГО на ВКС. Според тази практика, която се споделя от настоящия състав, спецификата на иска за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ се състои в това, че кратките срокове за защита на трудовите права, предвидени в КТ, налагат предявяването на иска за обезщетение за оставането на работника или служителя без работа в резултат от незаконното уволнение да стане преди изтичане на шестмесечния срок по чл.225, ал.1 от КТ, тоест-преди да са настъпили фактите, обуславящи основателността на този иск. Затова не е нужно за тези факти ищецът непрекъснато да поддържа твърдението си и да дава обосновка за целия период на делото. Ето защо необходимост от представяне на доказателства, че работникът или служителят е останал без работа за целия исков период възниква тогава, когато работодателят оспори това обстоятелство. Когато крайният момент на периода, за който се претендира обезщетение, настъпи след последното по делото заседание пред първата инстанция, съгласно чл.266, ал.2, т.1 от ГПК работникът или служителят може да представи с въззивната жалба доказателства за оставането си без работа. След като е доказано оставането без работа в началото и в края на периода и работодателят не е оспорил в определен момент това обстоятелство/например-с твърдението, че ищецът е започнал работа/, това е достатъчно, за да се докаже оставането без работа за целия исков период. Не е нужно да се установява липсата на работа за всеки месец, всеки ден, всеки час. Това означава, че в случая не е било необходимо служителят да представя трудовата си книжка в последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд на 8.11.2019 г., след като работодателят не е оспорил оставането му без работа от 30.09. до 8.11.2019 г. Затова представянето на трудовата книжка пред въззивната инстанция е достатъчно, за да се приеме, че ищцата е останала без работа за целия исков период. Това разрешение на поставените от касатора въпроси не противоречи на цитираните от него решения № 409 от 2.12.2014 г. по гр. д. № 2667/2013 г. на IV ГО на ВКС и № 146 от 22.07.2019 г. по гр. д. № 3350/2018 г. на III ГО на ВКС. В тези решения ищецът е представил само ксерокопие от трудовата книжка към момента на завеждане на исковата молба, без да установи оставането си без работа в края на исковия период.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че разрешението на въззивния съд на поставените от касатора въпроси съответства на практиката на ВКС, поради което касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на А. Д.-Я. 400 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение