Определение № 240 от 29.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3782/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. И. Т. срещу решение № 1506 от 9.7.2020 г., постановено по въззивно гражданско дело № 4914 по описа за 2019 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав, с което е отменено решение № 2465 от 5.4.2019 г. по гр. д. № 9044 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, ГО, 7 състав, като вместо него е постановено друго решение, с което е отхвърлен предявеният от Б. И. Т. против „Банка ДСК“ ЕАД и Г. А. Г. иск с правно основание чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД във връзка с чл.167, ал.3 от ЗЗД за признаване за установено, че учредената в полза на „Банка ДСК“ ЕАД договорна ипотека, отразена в нотариален акт № 47, нотариално дело № 2828/2008 г. на нотариус Кр. С. с регистрационен номер 111 на НК, е нищожна поради противоречие със закона.

Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано и неправилно поради противоречие с материалния закон и съществени противоречия със съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Когато във въззивната жалба не са релевирани оплаквания за неточен и/или непълен доклад по делото, може ли въззивният съд да не се съобрази с това, включително с факта, че нещо е прието в него за ненуждаещо се от доказване?

2. Когато във въззивната жалба не са релевирани оплаквания за неточен и/или непълен доклад по делото, може ли въззивната инстанция да постанови своето решение въз основа на обстоятелства и основания, които не са обсъждани в мотивите на първоинстанционното решение, тъй като с оглед доклада по делото са се оказали извън предмета на доказване?

3. Приемането на доклада по делото на обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване освобождава ли страните от задължението да ангажират доказателства за доказването му, а първоинстанционният съд-от задължението да обсъди възражения на ответниците, оказващи се извън предмета на доказване след приемането на доклада за окончателен?

4. Ако въззивният съд, въпреки липсата на оплакване във въззивната жалба за пороци в доклада по делото, реши, че следва да се произнесе по въпроси и обстоятелства, които с оглед доклада по делото са се оказали извън предмета на доказване, представлява ли това разширяване изменение и на обявения за окончателен доклад по делото?

5. Длъжен ли е въззивният съд в хипотезата на предходния въпрос да уведоми страните за това свое произнасяне, или може да ги изненада с него направо с въззивното решение, без те да имат възможност, съобразявайки се с неговото произнасяне, да ангажират съответни възражения и/или доказателства за защита на своите права, с оглед изменения/разширения от въззивния състав предмет на доказване по делото?

6. Длъжен ли е въззивният съд в хипотезата на въпрос № 4 да обсъди всички направени по делото възражения и събрани по делото доказателства, а не само релевирани от едната от страните възражения и твърдения, които в обявения за окончателен в присъствието на страната доклад по делото са се оказали извън предмета на доказване?

Ответникът по касационната жалба „Банка ДСК“ ЕАД счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 450 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Ответникът Г. А. Г. не взема становище по жалбата.

Касационната жалба срещу решението на Софийския градски съд е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Б. И. Т. е изложила в исковата молба, че като наследник на своята майка Л. Р. е собственик на апартамент, находящ се в [населено място] на първия етаж в жилищната сграда на [улица]. На 29.12.2007 г. без съгласие на Л. Р. собствеността е била прехвърлена на М. и М. Ш., които на свой ред на 29.02.2008 г. са продали апартамента на Г. Г.. На същата дата купувачът Г. Г. е ипотекирал апартамента в полза на „Банка ДСК“ ЕАД. С влязло в сила решение № 1054 от 22.05.2015 г. по възз. гр. д. № 4451/2012 г. Софийският градски съд е прогласил за нищожна първата сделка поради липса на съгласие от страна на Л. Д. Р., като решението е постановено при участието на ответника Г. Г.. След като първата продажба е нищожна, ипотеката е била учредена от несобственик и също е нищожна на основание чл.167, ал.3 от ЗЗД, поради което ищецът е поискал тази нищожност да бъде прогласена по отношение на „Банка ДСК“ ЕАД и Г. Г..

В отговора на исковата молба пълномощникът на „Банка ДСК“ ЕАД е заявил, че искът е неоснователен, тъй като към момента на учредяване на ипотеката Г. Г. е бил собственик на имота, върху който е учредена ипотеката. Изтъкнал е, че банката е трето лице и не е обвързана от решението, с което покупко-продажбата е била обявена за нищожна. Освен това е посочил, че исковата молба, въз основа на която е прогласена нищожността на покупко-продажбата поради липса на съгласие, е вписана след учредяване на ипотеката.

С молба от 25.09.2017 г. ищцата е допълнила на основание чл.143, ал.2 от ГПК твърденията си, като е уточнила, че нейната майка Л. Р. не е ходила на 15.12.2007 г. в [населено място], за да заверява пълномощно и декларации за сделка. Пред нотариуса се е явило лице с неистинска лична карта на нейно име, което се установява от обстоятелството, че в тази карта са посочени грешни дата на издаване и срок на валидност. Поискала е от съда да признае за безспорно установено по делото, че сделката, сключена на 29.12.2007 г. е нищожна поради липса на съгласие. В случай на несъгласие на противните страни е поискала да бъдат приложени делата, по които е прогласена нищожността, както и всички събрани по делата доказателства.

В публичното съдебно заседание на 25.09.2017 г. първоинстанционният съд е допуснал допълване на исковата молба с горепосочените обстоятелства и е приел за безспорно, че с влязло в сила съдебно решение е прогласена нищожност на сделката, сключена на 29.12.2007 г. Делата са изискани и приети, а ищцата се е отказала само от искането си да бъдат разпитани двама свидетели относно непрекъснатото ползване на апартамента от нейна страна. Въз основа на събраните доказателства Софийският градски съд е приел, че първата сделка от 28.12.2007 г. е нищожна поради липса на съгласие, затова следващата продажба не е породила вещноправен прехвърлителен ефект. Ето защо учредителят на ипотеката не е бил собственик на апартамента, поради което е прогласил нейната нищожност на основание чл.167, ал.3 от ЗЗД.

Във въззивната си жалба представителят на „Банка ДСК“ ЕАД е повторил възраженията си, че нищожността на първата сделка не обвързва банката, тъй като ипотеката е вписана преди вписването на исковата молба за прогласяване нищожността на първата сделка и че банката не е участвала в производството по прогласяване на тази нищожност.

Софийският апелативен съд е констатирал, че банката действително не е била страна по делото за нищожност на първата покупко-продажба и не е правоприемник на страна по това дело, поради което не е обвързана със силата на пресъдено нещо на решението. Затова нищожността следва да бъде доказана отново в рамките на настоящото производство, като доказателствената тежест пада върху ищцата. Тя обаче не е ангажирала други доказателства извън съдебното решение, което е непротивопоставимо на банката. Ето защо е приел, че по отношение на банката договорите са породили правно действие, учредената ипотека е валидна и нищожността и отпадането на вещното право поради липсата на надлежно учредена представителна власт не засяга ипотечното право, защото договорът за ипотека е вписан преди вписване на иска за установяване на нищожността и банката е придобила правата си на ипотекарен кредитор. По тези съображения е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявения иск.

От изложеното е видно, че още в отговора на исковата молба банката се е позовала на липса на сила на пресъдено нещо спрямо нея на влязлото в сила решение за нищожност на първата сделка с апартамента. С оглед на това възражение първоинстанционният съд е следвало да даде в доклада ясно указание, че е в тежест на ищцата да докаже спрямо банката нищожността на първата сделка. Вместо това Софийският градски съд е счел за безспорно, че с влязло в сила съдебно решение е прогласена нищожност на сделката, сключена на 29.12.2007 г. и е приел в мотивите си, че тази нищожност обвързва и банката. Въззивният съд обаче е коригирал извода на първоинстанционния съд и е приел, че решението за нищожност на първата сделка няма сила на пресъдено нещо спрямо банката и ищцата е следвало отново да докаже в настоящия процес тази нищожност. Този съд не е съобразил обаче, че заради неточността на доклада на първоинстанционния съд страната е пропуснала да поиска събиране на доказателства за нищожността на първата сделка. В резултат от действията на първоинстанционния съд ищцата е останала с погрешното убеждение, че нищожността е доказана посредством влязлото в сила съдебно решение. Затова въззивният съд е следвало да даде указания на ищцата, че тя трябва да проведе по настоящото дело спрямо банката пълно доказване на нищожността на покупко-продажбата от 28.12.2007 г. Като не е дал такива указания, въззивният съд е разрешил петия въпрос на касатора в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в т.2 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК, решения № 130 от 28.01.2019 г. по гр. д. № 3424/2017 г. на I ГО на ВКС, №74 от 25.07.2019 г. по гр. д. № 2999/2018 г. на IV ГО на ВКС, № 276 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 519/2014 г. на III ГО на ВКС и др. Ето защо по този въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

По останалите въпроси на касатора не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като дадените от въззивния съд разрешения не противоречат на практиката на ВКС. Възраженията на банката са своевременно повдигнати, повторени са във въззивната жалба, включени са в предмета на делото и второинстанционният съд е бил длъжен да ги обсъди.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение