Определение № 912 от 21.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1986/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Л. М., срещу решение № 226 от 19.02.2020 г. по в.гр.д. № 202/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5458 от 05.12.2019 г. по гр.д. № 6892/2019 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между страните по делото, че И. Б. П. не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата в размер на 6 616,40 лева, представляваща корекция на консумирана електроенергия за периода 01.03.2018 г. - 28.02.2019 г. по отношение на обект в [населено място], област Русе, с клиентски № 1700098105, абонатен № 0300306060, за която сума е издадена фактура № 0278593107 от 03.04.2019 г. Касаторът счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В представеното към касационната жалба изложение касаторът поставя следните въпроси: за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства; имат ли действие разпоредбите на чл.48 – чл.51 ПИКЕЕ след отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.56 ПИКЕЕ с решение на ВАС по адм.д.№ 2385/ 2016 г.; за правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметката на потребителите, макар в Общите условия да не е предвиден ред, по който да уведоми потребителите за корекцията; предвиждат ли действащите от 2007 г. Общи условия на „Енерго про продажби” АД ред за уведомяване потребителите за извършване едностранно на корекция в сметките им за ползвана електроенергия. Според касатора в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а вторият от тях има и значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Представени са решения на ВКС. Въззивният съд е приел, че е предявен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на процесната сума на ответното дружество, поради което в тежест на ответника е да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е начислена сумата - предмет на иска - в правилен размер, като количество електроенергия е реално доставено на ищцата. Съществуващите договорни отношения между страните се регламентират от действащите Закон за енергетиката, ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени с решение № ОУ–061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 98 от 12.11.2013 г. След изменението на ЗЕ от 2012 г. вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по член 98а, алинея 2, точка 6 и по член 83, алинея 1, точка 6 от закона за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. С решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм.д.№ 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, с което разпоредбите на ПИКЕЕ са отменени с изключение на член 48 – член 51, като решението е обнародвано в „Държавен вестник“ брой 15 от 14.02.2017 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, тоест няма обратно действие. Според член 195, ал. 2 АПК правните последици от акта се уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от отменените разпоредби на ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието във времето на решението на ВАС относно извършената на 28.02.2019 г. проверка на средството за търговско измерване отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон. Съгласно изменението на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, каквото изискване липсва в ОУ на ответника, които не са представени по делото, но на съда е служебно известно тяхното съдържание. Ето защо едностранната корекцията на оператора е допустима при наличието на следните предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия; спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Не се установява обаче наличието на първата и третата предпоставки. Ответното дружество не е провело успешно пълно и главно доказване на твърденията си, че е извършило правомерно и при спазване на всички изисквания едностранна корекция на сметката на ищеца-потребител, което води до извод, че искът е основателен и следва да се уважи. Ответникът по касационната жалба И. Б. П., [населено място], е подал писмен отговор чрез процесуалния представител адв. С. В., в който е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на подадената жалба. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното: Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: имат ли действие разпоредбите на чл.48 – чл.51 ПИКЕЕ след отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.56 ПИКЕЕ с решение на ВАС по адм.д.№ 2385/ 2016 г.; за правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметката на потребителите, ако в Общите условия да не е предвиден ред, по който да уведоми потребителите за корекцията и дали предвиждат действащите от 2007 г. Общи условия на „Енерго про продажби” АД ред за уведомяване потребителите за извършване едностранно на корекция в сметките им за ползвана електроенергия. Те са обусловили изхода на спора и обжалването трябва да бъде допуснато за проверка съответствието на разрешението в обжалваното решение с посочената от касатора практика на ВКС, обективирана в решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. на ВКС, III г.о. и решение №150 от 26.06.2019 г. по гр. дело №4160/2018 г., III г.о. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 132,33 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.