Определение № 218 от 14.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 255/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Т. Д. и Г. Т. Д. против Решение № 1028 от 12.10.2021г. по в.гр.д. № 1022/21г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 260479 от 22.01.2021г. по гр.д.№ 160/16г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени исковете им против ЗК“Лев Инс“АД за заплащане на сумите от по 150 000 лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ - обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния баща Т. М. Д. от ПТП, настъпило на 18.05.2012г., ведно със законната лихва от 18.05. 2012г. до изплащането. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ЗК“Лев Инс“АД – Д. А. А.. Искането за отмяна на решението на Софийски апелативен съд е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност, необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон, обусловили неправилния извод, че застрахованият при ответното дружество водач Д. А. не е осъществил деликт по чл.45 ЗЗД, от който да е настъпила смъртта на бащата на ищците. Изразено е несъгласие с извода на съда, че оправдателната присъда на наказателния съд изключва гражданската отговорност на делинквента и че от събраните в исковото производство доказателства не е установен деликт, различен от състава на престъплението, за което е оправдан Д. А.. За разлика от установеното в наказателното производство, в гражданското производство били събрани надлежни доказателства, от които се установявала причинно-следствената връзка между противоправното поведение на Д. А. и смъртта на Т. Д.. Касаторите молят обжалваното решение да бъде отменено и да се уважат предявените искове. Ответникът по касационната жалба ЗК“Лев Инс“АД в писмен отговор, депозиран в законоустановения срок, е оспорил предпоставките за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, а по същество е навел доводи за неоснователност на направените в нея оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Третото лице помагач Д. А. А. депозира отговор, с който възразява по основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че деянието по обвинителния акт, за което подсъдимият Д. А. е бил оправдан, е за причинена по непредпазливост смърт на Т. М. Д. при управление на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ по автомагистрала „Тракия“ на 18.05.2012г. и допускане нарушение на правилата за движене по пътищата по чл.20, ал.2 ЗДвП или за престъпление по чл.343, ал.4, вр. а, б.“б“ вр. ал.1, б.“в“ НК, като в състава на това престъпление се включва и противоправният резултат – причиняване на смърт. След установяване, че деянието по обвинителния акт и деянието, представляващо правопораждащ факт на търсеното в гражданското производство обезщетение, са идентични, въззивният състав е стигнал до извода, че оправдателната присъда срещу Д. А. по отношение причиняването на смъртта на Т. Д., баща на ищците, има сила на пресъдено нещо по отношение липсата на причинна връзка между противоправното поведение на Д. А. и настъпилата смърт на Т. Д., на основание чл.300 ГПК. Съответно, застрахователят на Д. А. по застраховка „Гражданска отговорност“ ЗК „Лев Инс“АД, чиято отговорност е функция на отговорността на застрахования водач, не отговаря за претърпените от ищците вреди от смъртта на техния баща. Споделени са принципните доводи на жалбоподателите, че в гражданското производство може да бъде установявано противоправно поведение на делинквента, различно от това, за което е постановена присъда срещу него в наказателното производство и в причинна връзка с което ищците са претърпели вреди, в който случай присъдата не би била обвързваща за гражданския съд. В случая обаче в гражданското производство не е установен деликт, различен от състава на престъплението, за което е оправдан Д. А., напротив – доказаният в гражданското производство деликт е напълно идентичен по фактически състав с престъплението, за което същият е обвинен и оправдан. За ирелевантно е прието обстоятелството, че според събраните в гражданското производство доказателства /заключение на СМЕ/ се установява причинна връзка между противоправното поведение на Д. А. и смъртта на Т. Д., защото по-рано постановената оправдателна присъда отрича такава причинна връзка и има сила на пресъдено нещо в гражданския процес, на основание чл.300 ГПК, поради което този въпрос не може да бъде пререшаван от гражданския съд. При липса на елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно причинна връзка между противоправното поведение и настъпилата смърт, съставът на апелативния съд е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество. В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК поставеният от касатора въпрос е: „ Оправдателната присъда за разлика от осъдителната такава, има ли сила на пресъдено нещо за основанието, което е послужило за оправдаване на подсъдимия? “ – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради произнасяне по материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Настоящият състав на ВКС намира, че по изложения от касатора въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по обусловил изхода на спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 от разпоредбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Поставеният от касатора въпрос дали основанието, послужило за оправдаване на подсъдимия, има сила на пресъдено нещо, е обусловил изхода на спора по предявения пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ/отм./, но не е налице втората предпоставка за допускане на касационното обжалване – значение за точното прилагане на закона. На касационно обжалване по реда на чл.290 ГПК подлежат съгласно разпоредбата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК само онези въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, т.е. по въпрос, който касае приложението на нов закон или на правна норма, която е неясна и се нуждае от тълкуване или по приложението на която липсва съдебна практика, респ. са налице обстоятелства, обуславящи наличие на основание за промяна в константната практика на съдилищата. В случая нито една от тези хипотези не е налице. С Решение № 180 от 05.01.2017г. на ВКС по т.д. № 3155/2015г., ІІ т.о., ТК се е произнесъл по формулирания в настоящото изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК въпрос, като е отговорено в следния смисъл: „Влязлата в сила оправдателна присъда, с която е прието, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което е обвинен, се ползва със сила на пресъдено нещо само относно основанието за оправдаване на подсъдимия по конкретното обвинение. Касационното обжалване е било допуснато на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК, именно предвид липса на съдебна практика, попадаща в обхвата на т.1 и т.2 на чл.280,ал.1 ГПК относно тълкуването и приложението на чл.300 ГПК при постановяване на оправдателна присъда – относно основанието за оправдаване на подсъдимия. Следователно, налице е практика на ВКС по поставения въпрос, която се споделя от настоящия състав. В изложението не се сочат доводи за необходимост от промяна в тълкуването на разпоредбата на чл.300 ГПК в разглеждания аспект. Като е приел, че основанието за оправдаване на делинквента в случая е недоказването в наказателното производство, че именно в резултат на удара на управлявания от подсъдимия Д. А. лек автомобил е била причинена смъртта на наследодателя на ищците, при тъждество между деянието, предмет на същата, и деянието, предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд, изключващо пререшаване на въпроса за причинно следствената връзка между деянието и противоправния резултат, съставът на Софийски апелативен съд, освен с горепосоченото решение, се е съобразил и с последователната и трайна практика на ВКС за обвързващата сила на присъдата за гражданския съд, която в случаите на оправдателна присъда винаги се предпоставя от соченото тъждество в деянието, предмет на двете производства – Решение № 177 от 09.12.2018г. на ВКС по т.д. № 2394/2017г., Решение № 138 от 03.01.2020г. на ВКС по т.д. № 293/19г., Определение № 522 от 12.10.2020г. на ВКС по т.д. № 1663/19г., І т.о. и др. Некоректно в изложението касаторът се позовава на допуснато от въззивния съд противоречие с разпоредбата на чл.300 ГПК, приемайки, че с оправдателната присъда на Д. А. за причиняване на смърт по непредпазливост на Т. Д., застрахованият при ответното дружество водач не е осъществил деликт по чл.45 ЗЗД. При установено тъждество на изпълнителното деяние, предмет на наказателното производство, и противоправното поведение, елемент от фактическия състав на чл.226, ал.1 КЗ/отм./, съставът на Софийски апелативния съд е зачел силата на пресъдено нещо на присъдата, както досежно основанието за оправдаването - недоказаност на причинната връзка между противоправното поведение на Д. А. и смъртта на бащата на ищците, която също е елемент от фактическия състав на прекия иск, така и досежно приетата за установена противоправност на деянието, изразяваща се в нарушение на чл.20,ал.2 ЗДвП, поради шофиране с несъобразена с пътните условия скорост. Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. При липса на искане за присъждане на разноски от ответника по касационната жалба - ЗК“Лев Инс“АД, съдът не дължи произнасяне. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК