Определение № 594 от 02.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4525/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. И. А., [населено място], подадена чрез адвокат Г. К., срещу решение № 1840 от 19.07.2019 г. по в.гр.д. № 1174/2019 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено в обжалваната му част решение от 18.12.2018 г. по гр.д. № 2825/2018 г. на Софийския градски съд. С него е уважен иск по чл.66, ал.2 СК, предявен от И. М. Г. срещу В. И. А., определен е режим на лични контакти между детето Е. И. А. и ищеца, предоставени са родителските права по отношение на детето на майката и е определена ежемесечна издръжка в размер на 250 лв. Въззивният съд е приел, че между страните се спори доколко съдът е бил длъжен служебно да приложи чл.70 СК, както и дали определянето на режим на лични отношения между ищеца и детето е в интерес на последното. Майката на детето поддържа, че това е във вреда на дъщеря й. Според въззивния съд няма процесуално нарушение при произнасянето по режима на личния отношения и дължимата издръжка от бащата, тъй като в исковата молба има изрично искане за това. Изслушаната психологична експертиза била изготвена от психолог, дадена е професионално и компетентно. Това, че експертът не е детски психолог, според въззивния съд не влияе върху достоверността, обосноваността и истинността на заключението. Психологът е извършил тестово изследване на родителите и детето и от тях е извлякъл информация, която е обсъдил и въз основа на която е направил изводите си. Затова настоящата инстанция счита, че няма основание за съмнение в безпристрастността и компетентността на вещото лице – психолог. Като основен спорен въпрос по делото въззивният съд е посочил този как личните контакти с бащата ще се отразят на детето и дали те са в негов интерес. Приел е, че според чл.125 СК родителите имат право и задължение да се грижат за физическото, умственото, нравствено и социално развитие на детето, за неговото образование и за личните му имуществени интереси. Освен в случаите, визирани в чл.131 СК, няма основание да се смята, че контакт между детето и биологичния му родител би бил вреден и не в негов интерес. Вещото лице е установило потребност у детето да контактува с баща си, да го познава. Макар връзката между тях да е прекъсната, нейното възобновяване няма да травмира детето и няма да му се отрази негативно. Появата на бащата в живота му няма да предизвика отрицателни психилогически последици. Общуването му с всеки един от родителите спомага за формирането му като личност. Липсата на контакти с единия от тях не е в интерес на детето и не би се отразило положително на развитието му. Не е установено по делото ищецът да няма родителски капацитет, за да се грижи за дъщеря си, както и не се твърди и не се установява той да има поведение, което да застрашава живота, физическото и емоционално й здраве. Според съда в случая дори и да е имало период на липса на грижа от страна на ищеца към дъщеря му, това не може да води до категоричен извод, че той не е годен като родител. По отношение на определения режим на лични отношения между бащата и детето, въззивният съд е приел, че същият е изключително подходящ и в интерес на последното. Поради прекъснатата връзка между тях първоначално срещите следва да се извършват в присъствието на майката и без преспиване, а едва след значителен период от време детето да остава при бащата с преспиване и през ваканциите. Определянето на режим на лични отношения между родителите и детето е съществено и има своето значение за потребността му то да контактува с всеки едни от родителите си. Психологът чрез своето изследване е достигнал до извод, че малолетната Е. А. има емоционална потребност да познава баща си. При определяне на дължимата издръжка за минало и бъдеще време, като е съобразен доходът на родителите. Всеки един от тях има задължението да издържа ненавършилото пълнолетие дете. Родителските права били предоставени на майката, като бащата не оспорвал това. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по следните въпроси: 1. При уважен иск с правно основание чл. 66, ал. 2 СК, съдът длъжен ли е да приложи служебно нормата на чл. 70 СК и да постанови при кого от родителите да живее детето, мерки за упражняване на родителските права, режима на личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка, като приложи съответно чл. 59 СК; 2. В производство по установяване на произход по реда на чл. 66, ал. 2 СК, въззивният съд длъжен ли е във всеки един момент служебно да следи за интересите на детето и налага ли този интерес отклонение от общите правила на чл. 147 ГПК; 3. При разглеждане на въпросите по чл. 59 СК, в това число когато съдът определя режим на лични отношения между родител и дете, следва ли да направи комплексна преценка на всички обстоятелства, които имат правно значение за определяне на обема на личните отношения, като пол и възраст на детето, месторабота на родителите, условия на живот при всеки един от родителите, родителски капацитет, становища на социалните работници; 4. Липсата на социален доклад относно условия, с които разполага родителят за отглеждането на детето, представлява ли процесуална пречка съдът да се произнесе по съществото на спора, в частност за обема на личните контакти с детето. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението. Ответникът по жалбата И. М. Г., с адрес в [населено място], е подал писмен отговор чрез адвокат Д. Г., в който е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на подадената жалба. Направено е искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 1840 от 19.07.2019 г. по в.гр.д. № 1174/2019 г. на Софийския апелативен съд. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност. Първият правен въпрос не е от значение за изхода на делото и не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, тъй като в конкретния случай произнасянето по въпросите относно името на детето, мерките за упражняване на родителските права, режима на личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка, е било по изрично искане на ищеца, направено в исковата молба. Служебно произнасяне на съда по тези въпроси би било налице, когато липса искане на страните в този смисъл. Доколкото случаят не е такъв, въззивният съд не се е произнесъл по първия поставен от касатора въпрос и той не е обусловил решаващите му изводи. Вторият поставен въпрос е от значение за изхода на делото, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с представената от касатора практика на ВКС – решение по гр.д. № 480/2014 г. на III г.о. Въпросното решение на ВКС е постановено по иск за ограничаване на родителските права, поради което се явява неотносимо към настоящия случай. Следователно не е налице допълнителната предпоставка за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Третият въпрос частично е обусловил изводите на въззивния съд, доколкото при решаване на въпроса относно режима на лични отношение между родител и дете, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които са от значение по делото, и които са различни във всеки конкретен случай. В тази връзка въззивният съд е направил анализ на житейската ситуация, в която е поставено малолетното дете и е формирал изводи, че определеният от първата инстанция режим на лични отношения между ищеца и дъщеря му е адекватен на тази ситуация. Следователно не е налице противоречие с представената от касатора практика на ВКС. Четвъртият правен въпрос не е обусловил правните изводи на въззивния съд и не е от значение за изхода на делото. По делото е приет социален доклад, като е изслушана и съдебнопсихологична експертиза, въз основа на които въззивният съд е формирал изводите си по съществото на делото, като ги е обсъдил и в съвкупност с останалите доказателства. Доколкото не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, съдът не дължи произнасяне налице ли е допълнителната такава по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Допълнително трябва да се посочи, че е съобразена задължителната съдебна практика /решение №447 от 08.12.2015 г. по гр. дело №3067/2015 г./ относно задължението на съда да изиска социален доклад за условията на живот в дома на всеки от родителите при спор относно упражняване на родителски права. В съдебната практика по приложението на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето се приема, че вземането на становище на Дирекция „Социално подпомагане” в административни и съдебни процедури е гаранция за защита на публичния интерес при осъществяване на държавната политика за закрила на децата; че съгласно уредената в закона процедура, дирекция "Социално подпомагане" следва да изпрати представител, който да изрази становище по делото, а при невъзможност да предостави доклад. Предвид обстоятелството, че условията за живеене и отглеждане на детето при всеки един от родителите са от съществено значение в производства по спор за родителски права, съдът следва да положи усилия те да бъдат установени по делото, особено в случаите, когато поради процесуално бездействие на родителите или на единия от тях, по делото не са събрани гласни и писмени доказателства в тази насока. В тези случаи, предвид задължението си служебно да следи за закрилата на интересите на детето, съдът следва да даде указания и да търси съдействието на социалните работници от съответната дирекция „Социално подпомагане”, включително чрез възлагане изготвяне на социален доклад. Когато условията за живеене и отглеждане на детето при единия от двамата родители останат неизяснени, но въпреки това съдът постанови с решението си същият този родител да упражнява родителските права, решение би било необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Същевременно, в случаите, когато съдът е уведомил дирекция "Социално подпомагане" за образуваното дело, по което се засягат права или интереси на детето, то задължителната по закона процедура е спазена и няма пречка съдът да приеме дело за изяснено от фактическа страна дори и когато дирекция „Социално подпомагане” не е изпратила представител и не е представила доклад, но по делото са предприети всички мерки с оглед защита интереса на детето. Липсата на социален доклад относно битовите и финансови условия, с които разполага родителят за отглеждането на детето, не е процесуална пречка съдът да се произнесе по съществото на спора, доколкото по делото са събрани доказателства за тези обстоятелства. В този смисъл решение № 332 от 19.05.2014 г. по гр.д. № 3697/2013 г. ІV г.о.; решение № 29 от 02.02.2015 г. по гр.д. № 4984/2014 г. ІV г.о.; решение № 537 от 17.12.2012 г. по гр.д. № 214/2012 г. ІV г.о. ВКС и решение № 257 от 01.07.2015 г. по гр.д. № 711/2015 г., ІV г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.Освен това при преценката дали спорът относно родителски права и мерки за лични контакти между детето и родителя може да бъде разрешен без по делото да е приет социален доклад по местоживеене и на двамата родители, следва да се изхожда от следното: Съдът следва да разполага с данни за желанията и чувствата на детето по отношение на житейската ситуация, в която е поставено; за полаганите грижи и отношението на родителите към изпълнение на родителските им задължения; за възпитателските качества на родителите; привързаностите на детето; за възможността за оказване на помощ от трети лица, за социалното обкръжение, материалните възможности на родителите и пр. обстоятелства, от значение за нормалното му развитие. Тези данни следва да бъдат събрани от социалния работник при дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето (чл. 15, ал.6 ЗЗД), а в случаите, когато Дирекцията е уведомена за започналото съдебно производство и не е изпълнила задълженията си, с всички допустими по реда на ГПК доказателствени средства, в т.ч. при необходимост и чрез изслушване на експерт психолог. Когато родителите живеят в различни населени места и детето е пребивавало за продължителен период само при единия от тях, съдът следва да приеме социален доклад по местоживеенето му, съответно – да събере доказателства за всички правно релевантни обстоятелства, касаещи интересите му. Съдът следва да събере и доказателства за условията на живот и при другия родител, макар и детето не е пребивавало в домът му продължително време, без в този случай да е задължително уведомяването на дирекция „Социално подпомагане”, съответно приемането на социален доклад – социалният работник по местоживеене на този родител не би могъл да се произнесе относно желанията и чувствата на детето в тази среда, а данни за финансовите и битови условия могат да бъдат събрани с всички доказателствени средства. Във връзка с релевираното от жалбоподателката основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, настоящият състав намира, че решението на въззивния съд не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. При извършената и служебна преценка – в изпълнение на правомощията си да следи служебно за интересите на малолетното дете на страните, настоящият състав намира, че не е налице основание и за служебно допускане на касационното обжалване на въззивното решение – в нито една от хипотезите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. С оглед изхода на спора разноски се дължат на ответника по касация И. М. Г., поради което В. И. А. следва да бъде осъдена да му заплати реално направените от него разноски пред касационната инстанция – адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие, съдържащ в себе си и разписка за платената сума. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.