Определение № 232 от 10.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 3034/2017 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. Х. Д., чрез пълномощника адв. А. М. срещу решение № 1671/12.07.2017г. по в.гр.д. № 792/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е частично отменено решение № 9400/28.12.2016г. по гр.д. №201/2016г. на СГС, I-12 с-в и вместо него е постановено друго за отхвърляне на иска на касатора против ЗД [фирма] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до общия предявен размер на сумата от 30 000 лв., на осн. чл.226, ал.1 КЗ / отм./ и в частта на разноските. Касаторът поддържа, че решението на САС е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията ЗД [фирма] в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1 ГПК за допускането на касационно обжалване. Върховният касационен съд, ТО, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в резултат на ПТП, причинено виновно от водач на МПС със сключена към момента на деликта задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, касаторката е претърпяла увреждания: закрито счупване на пети поясен прешлен. Като е отчел вида и интензитета на търпените болки и страдания от увреденото лице, проведеното лечение, общата продължителност на възстановителния период, САС е определил обезщетение в размер на 25 000лв. При съобразяване на платеното извънсъдебно от застрахователя обезщетение в размер на 10 000лв., въззивният съд е намерил, че предявеният иск е основателен до размера на 15 000 лв., а за разликата до 30 000 лв. – го е отхвърлил. В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя следния материалноправен въпрос: за критериите за определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД. По отношение обсъждането на критериите при определяне на обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя касаторката се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ - противоречие между произнасянето по този въпрос в обжалваното решение и задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/68г. и постановените по реда на чл.290 ГПК: решение № 88/09.07.2012по т.д. № 1015/2011г. на ВКС, I т.о. и решение № 14/10.02.2014г. по гр.д. № 3706/2013г. на ВКС, IV г.о. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По поставения въпрос ВКС, ТК, състав на I отделение намира следното: Искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по правния въпрос е основателно, тъй като е изпълнено изискването за наличие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С обжалваното решение съдът е изброил в решаващите си мотиви някои предпоставки за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на ПТП. Обоснована е необходимостта от проверка на съответствието на въззивното решение със задължителната съдебна практика на ВКС по материалноправния въпрос, който се явява включен в ППВС № 4/68г. предвид дадените с него задължителни за съдилищата указания за необходимостта от отчитане на всички релевантни критерии за „справедливост“ по вложения от законодателя смисъл в разпоредба на чл.52 ЗЗД. Предвид гореизложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за критериите за определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Касаторът дължи представяне на доказателства за внасяне по сметка на ВКС, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса в размер на 300лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд