Определение № 330 от 22.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3270/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 72 447/11.08.2020 година, подадена от Я. Н. К., против част от решение № 985/07.05.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 1635/2019 година.

С касационната жалба въззивното решение се обжалва в частта му, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 193/10.01.2019 година на Софийския районен съд,, І-во гражданско отделение, 7-ми състав, постановено по гр. д. № 14 352/2015 година, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е развален договорът за покупко продажба на недвижим имот от 23.11.2010 година, обективиран в нотариален акт № 175, том І, рег. № 11 588, дело № 149/2010 година на П. В. П.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № 157 в регистъра на нотариалната камара, с който И. С. Ц., чрез пълномощника си Я. Н. К. продал на Я. Н. К. следния свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент № 66, намиращ се в [населено място], район „К. с.“,[жк]в сградата на Ж. „М.”, П., „Б.“, бл. 142 вх. „В“, на 6-ти етаж, със застроена площ 58.84 м 2 състоящ се от стая, хол, кухня, баня с клозет, антре и балкон, при съседи по документи за собственост: югоизток- [улица], северозапад-стълбище, апартамент № 65 и апартамент № 67, югозапад-апартамент № 65 и от североизток-апартамент № 67, заедно с мазе № 14 с площ 4.80 м 2, при съседи по документи за собственост: югоизток-мазе № 13, северозапад-мазе № 15, югозапад-коридор и от североизток- [улица], както и заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ * от кв. 26-а, по плана [населено място], м. „К. с.-Б.“, при граници: югоизток-двор на сградата, северозапад- паркинг, североизток- [улица] и югозапад- [улица], образуван от УПИ , УПИ , УПИ , УПИ , УПИ , УПИ , УПИ , УПИ , УПИ , УПИ , УПИ , УПИ , УПИ , УПИ по предявения от Ю. И. И., в качеството й на единствен наследник на И. С. Ц. против Я. Н. К. иск.

В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Направено е искане решението да бъде отменено в тази му част и да бъде постановено друго, с което предявеният от Ю. И. И. против Я. Н. К. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Ответницата по касационната жалба Ю. И. И. е подала отговор на същата с вх. № 75 111/14.10.2020 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 985/07.05.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 1635/2019 година в обжалваната му част, поради което такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Я. Н. К. е бил уведомен за обжалваното решение на 13.07.2020 година, а касационната му жалба против същото е с вх. № 72 447/11.08.2020 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Софийския апелативен съд е приел за установено, че по делото не било спорно, а и от приложеното удостоверение за наследници № 4283/13.10.2015 година на Столична община, район „К. с.“ се установявало, че Ю. И. И. е дъщеря и единствен наследник на И. С. Ц., починал на 01.12.2014 година. С договор за покупко продажба на недвижим имот от 23.11.2010 година, обективиран в нотариален акт № 175, том І, рег. № 11 588, дело № 149/2010 година на П. В. П.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № 157 в регистъра на нотариалната камара И. С. Ц., чрез пълномощника си Я. Н. К. продал на Я. Н. К. посочения по-горе имот. При сключването на договора Я. Н. К. се легитимирал като пълномощник на И. С. Ц. въз основа на пълномощно от 16.11.2010 година, с нотариална заверка на подписите с рег. № 12 108/16.11.2010 година и с нотариална заверка на съдържанието с рег. № 12 109/16.11.2010 година на А. П. В.-М.-помощник нотариус на М. К. К.-нотариус с район на действие района на Софийски районен съд, вписана под № 200 в регистъра на Нотариалната камара. Прехвърлянето е извършено срещу задължението на Я. Н. К. да заплати на И. С. Ц. сумата от 65 305.70 лева и да поеме гледането и издръжката до края на живота му.

В цитираното пълномощно се съдържал текст, съгласно който упълномощителят декларирал, че бил получил продажната цена по сделката „до размер на данъчната оценка за имота“. В частта, съдържаща изявлението на упълномощителя, че бил получил цената, пълномощното имало характера на частен свидетелстващ документ, материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за даден факт. В настоящия случай, обаче, било налице изявление, но без да бил конкретизиран фактът, за който се правело същото. Това било така, тъй като цената не била посочена като сума, поради което не ставало ясно какво е било платено и какво е било получено. Цената не била и определяема, тъй като към датата на нотариалната заверка на пълномощното-16.11.2010 година данъчната оценка за имота не била издадена. Същата, видно от приложенията към процесния нотариален акт, била издадена на 19.11.2010 година-т. е. три дни след пълномощното. С оглед на това, въззивният съдебен състав намирал, че на 16.11.2010 година И. С. Ц. и Я. Н. К. не са знаели какъв е размерът на данъчната оценка. Поради това съставът на Софийския апелативен съд приемал, че удостоверителното изявление на И. С. Ц., че бил получил продажната цена било без доказателствена стойност. Независимо от това, в пълномощното се съдържала клауза, съгласно която пълномощникът можел да договаря сам със себе си, но не били уговорени правомощия за пълномощника да получава цената по договора и да прави писмено изявление за това (разписка). В нотариалния акт било включено изявление на пълномощника, че бил платил цената по договора и бил получил цената от името на упълномощителя. Други доказателства за плащане на уговорената цена не били ангажирани. При така установените факти по делото, въззивният съд приемал, че купувачът не бил имал пълномощно за получаване на цената по сделката, откъдето изявлението му в нотариалния акт, че бил получил цената било изявление без представителна власт и било без доказателствена стойност. Тъй като чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК установявал писмена форма за доказване на плащането и Я. Н. К. не бил ангажирал писмени доказателства за това, то въззивният съд съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл. 154 от ГПК) приемал, че този факт не се бил осъществил. Без правно значение към предмета на доказване бил начинът и произхода на средствата, с които била платена продажната цена-чрез кредит, чрез средства, предоставени от трето лице на купувача или по друг начин. В тази връзка приложения договор за заем не можел да послужи като доказателство, че купувачът бил платил покупната цена. В допълнение следвало да се посочи, че от събраните по делото гласни доказателства се установявало, че към момента на откриване на заболяването му и след това, И. С. Ц. не разполагал със средства, които да може да използва за заплащане на извършената му операция, не бил променил по никакъв начин стандарта си на живот и дори бил подпомаган финансово от близки и роднини. Свидетелката Л. Д. М.-Х. установявала, че И. С. Ц. бил осигурил от познати средствата за операцията, като не бил имал никакви спестени пари. Свидетелят М. С. Н. сочел, че лично той и съпругата му били осигурили част от средствата за операцията, като били предоставили сумата от 1500.00 лева. Свидетелят заявявал, че не бил видял И. С. Ц. да е променил стандарта си за живот, както и че след операцията той и съпругата му го били подпомагали финансово, като били заплатили прегледи при кардиолог. Тези доказателства служели като косвено доказателство в подкрепа на извода на състава на Софийския апелативен съд за недоказаност плащането на продажната цена от страна на Я. Н. К., тъй като в случай, че беше получил действително една толкова сериозна сума от 65 305.70 лева, И. С. Ц. щял да може да поеме сам разходите си за операцията, впоследствие за лечение и за разходи за рехабилитация, каквито са било налагали да извършва. В този смисъл въззивният съд считал за основателни възраженията на Ю. И. И.. С оглед на това, Я. Н. К. не успял да докаже изпълнение на първото си задължение по договора.

По отношение на другото задължение-предоставяне на издръжка и гледане на прехвърлителя, докато е жив, съставът на Софийския апелативен съд намирал за основателно възражението на Ю. И. И., че същото не било доказано да е било изпълнено от страна на Я. Н. К.. За да възникнело предявеното потестативно право с едностранно волеизявление И. да развали договора за прехвърляне на процесния имот срещу поето задължение за гледане и издръжка, следвало в обективната действителност да са били проявени следните материални предпоставки (юридически факти): 1.) пораждане и съществуване на действително облигационно правоотношение по алеаторен договор за прехвърляне на право на собственост върху имот срещу поето задължение за гледане и издръжка; 2.) приобретателят по договора, съответно неговият наследник виновно да не бил изпълнил поетото договорно задължение за гледане и издръжка, като неизпълнението не трябвало да е незначително с оглед интереса на кредитора (аргумент от чл. 87, ал. 4 от ЗЗД) и 3.) кредиторът да бил оказал необходимото съдействие на длъжника за изпълнение на поетите от него правни задължения по процесния ненаименован договор. Съгласно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК ответникът-приобретател бил този, който носел тежестта да докаже, че бил предоставил пълно изпълнение-трайно, постоянно, със собствени усилия да е извършвал действия по обгрижване на прехвърлителя и да му е доставял необходимата за неговото нормално битово и социално съществуване издръжка. Правните задължения за гледане и за издръжка, дори и да възниквали от един правопораждащ факт, били отделни, макар и паралелни и взаимосвързани, поради което, ако не бъдело изпълнявано някое от тях точно в качествено, количествено или времево отношение, кредиторът можел да упражни възникналото в неговия патримониум преобразуващо право с едностранно волеизявление да прекрати с обратна сила процесния двустранен договор-по съдебен ред, чрез предявяване на конститутивния иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. В случай, че в договора не били уговорени конкретни правни задължения, свързани с полагането на грижа и даването на издръжка, дължали се в бъдеще обичайната грижа и издръжка с оглед възрастта и здравословното състояние на праводателя, включително и при промяна на нуждите на прехвърлителя във времето и съобразно неговото здравословно състояние. В конкретния случай страните по договора не били предвидили никакви ограничения в обема на дължимата издръжка, нито били посочили детайлно проявните форми на поетото от приобретателя задължение за гледане и издръжка, поради което следвало да се приеме, че Я. Н. К. се бил задължил да полага обичайната грижа и да дава необходимата издръжка с оглед конкретните нужди на прехвърлителя. Основателно било възражението на Ю. И. И. за необоснованост на изводите на първата инстанция относно приетия извод за доказаност на положените от К. грижи. Задължението за гледане и издръжка било единно, неделимо и следвало да се осъществява чрез престиране на грижи и издръжка ежедневно, непрестанно, непосредствено и в пълен обем, докато било необходимо. От ангажираните гласни доказателства, не можело еднозначно и безпротиворечиво да се приеме, че Я. Н. К. до смъртта на И. С. Ц., бил изпълнявал поетите задължения по договора, да осигури издръжката и да полага грижи за прехвърлителя. Следвало да се отбележи, че здравословното състояние на И. С. Ц. било влошено, което налагало за него да бъдат полагани повече от обичайните грижи. От разпитаните по делото свидетели се установи, че приобретателят Я. Н. К. не бил живял в едно домакинство с И. С. Ц., поради което първият следвало да установи, че бил посещавал прехвърлителя Ц., като посещенията му не са били епизодични. Напротив от свидетелските показания на свидетелите на Ю. И. И. се установявало, че нито един от свидетелите, при посещенията си в дома на И. С. Ц., не бил виждал Я. Н. К.. Свидетелката Л. Д. М.-Х., която в периода от 1976 година до 1990 година била живяла заедно с И. С. Ц. и за когото твърди че й е бил втори баща, била установила, че докато Ц. бил в болницата-октомври-ноември 2010 година, за него са били грижили тя и Ю. И. И., (Б. Г. К. само била присъствала). Свидетелката не споменавала в болницата да бил идвал Я. Н. К.. След изписването на И. С. Ц. от болницата свидетелката била изложила, че го е посещавала на десетина дни, а Ю. И. И. била ходела при него много по-често и се била грижела за баща си. Свидетелката била споделила, че в живота си била виждала Я. Н. К. един -два пъти. Посочила била, че името му се било споменавало единствено като син на Б. Г. К., с която И. С. Ц. живеел. При разпита свидетелката е установила, че Я. Н. К. не е бил близък с И. С. Ц. и името му никога не било присъствало в разговорите им, нито Ц. го бил споменавал като „фактор“ в семейството. Въззивният съд кредитирал показанията на тази свидетелка, въпреки възможната й заинтересованост, тъй като свидетелката била едноутробна сестра на Ю. И. И., но считал, че нейните показания били логични, почивали на преки впечатления и се подкрепяли от останалите доказателства. Свидетелят М. С. Н., който бил съпруг на сестрата на починалия И. С. Ц., бил потвърдил, че докато И. С. Ц. бил в болницата за него са се грижили Ю. И. И., сестра й Л. Д. М.-Х. и Б. Г. К.. Свидетелят бил заявил, че след изписването на И. С. Ц. от болницата, поне един път месечно го бил посещавал до смъртта му. Свидетелят бил установил, че бил виждал Я. Н. К. един единствен път на тържество, като той никога не бил предмет на разговорите му с Ц. и последният никога не бил споделял К. да бил полагал грижи за него. Съставът на Софийския апелативен съд изцяло кредитирал показанията на този свидетел, призован от ищцовата страна, като намирал неговите показания за обективни, дадени в резултат на преки впечатления и непротиворечащи на останалите доказателства. Свидетелят М. М. Х.-най-близкия приятел на И. С. Ц., бил заявил, че след операцията на Ц. го бил посещавал в дома му един път седмично. Лично е виждал Ю. И. И. и доведената му дъщеря Л. Д. М.-Х. да полагат грижи за него. Свидетелят бил установил, че бил виждал Я. Н. К. два-три пъти, като отношенията му с Ц. не били добри. Свидетелят е посочил, че Ц. му бил споделял, че няколко пъти се било налагало Я. Н. К. да го вози с колата му, за което му бил плащал повече от таксиметрова кола. Въззивният съд кредитирал показанията на този свидетел, тъй като считал същите за безпристрастни, дадени в резултат на непосредствени впечатления и непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства.

Свидетелката на Я. Н. К. Р. А. С.-П. била установила, че след претърпяната през 2010 година операция И. С. Ц. бил на инвалиден стол и трябвало да бъде носен до банята, до болницата, на разходка и това се осъществявало от Я. Н. К.. Свидетелката била изложила, че след като получил апартамента, Я. Н. К. продължил да се грижи за И. С. Ц.. Посочила била, че когато Ц. бил болен от пневмония, К. го носел „буквално на гръб“ до пулмологията. Свидетелката била заявила, че през цялото тригодишно боледуване на И. С. Ц. Я. Н. К., с помощта на Б. Г. К.., се били грижили за него. Съставът на Софийския апелативен съд намирал, че показанията на тази свидетелка не можели да послужат като доказателство за изпълнение на поетите от Я. Н. К. задължения. В по-голямата си част показанията на тази свидетелка били без значение за спора-в частта, в която свидетелката установявала живота на Ю. И. И. до 2000 година, като в тази част свидетелката основно отправяла упреци към И., за която твърдяла, че била вкарала баща си в гроба. Но дори и да бъдели разгледани те не допринасяли нищо за изясняване на спорния въпрос, тъй като свидетелката нямала преки впечатления от онова, за което говорела „това ми го каза И. С. Ц.“ и „това го знам от И. С. Ц.“, като признавала, че не била присъствала лично на нито един скандал, (за който говори) между Ю. И. И. и баща й. На следващо място, свидетелката не установявала лични и непосредствени впечатления от положени грижи от страна на Я. Н. К. към И. С. Ц., а правела декларативни изявления „Я. Н. К. продължи да се грижи“, „Я. Н. К. го е обгрижвал“, „Я. Н. К. на всички помагаше“. От тези изявления не можели да бъдат формирани никакви изводи относно релевантните за спора обстоятелства, тъй като те не сдържали никаква конкретика-не ставало ясно в какво точно са се изразявали тези грижи, колко често са били полагани. При положение, че свидетелката установявала, че след операцията на И. С. Ц. била посещавала дома му един път на две седмици, то би следвало тя да сподели конкретни наблюдения от живота в семейството, да посочи дали при посещенията си била виждала Я. Н. К., дали го е била виждала да носи храна, лекарства за болния и т. н. Такива данни в показанията на тази свидетелка не се съдържали. Посоченото от нея, че когато И. С. Ц. бил болен от пневмония Я. Н. К. го бил носел на гръб до пулмологията дори и да се приемело за достоверно, не можело да послужи като доказателство за полагани системни грижи. От показанията на свидетелката Б. Г. К. майка на Я. Н. К., също не се установявало прехвърлителят да бил получил желаните от него грижи и натурална издръжка непрекъснато и ежедневно. Свидетелката не давала никакви конкретни примери за положени от Я. Н. К. грижи, а прави декларативни изявления „Я. Н. К. непрекъснато е бил до нас“. Въззивният съд, съобразявайки заинтересоваността на свидетелката, намирал, че нейните показания не звучали достоверно относно изложеното от нея „Я. Н. К. ни караше до болницата, взимаше ни, проверяваше хладилника дали имаме какво да ядем“. В останалата им част относно взаимоотношенията между Ю. И. И. и нейния баща показанията били без правно значение за предмета на спора-грижите и издръжката, които Я. Н. К. дължал, след като му бил прехвърлен апартамента.

С оглед на посочените доказателства, въззивният съд намирал, че Я. Н. К. не бил провел пълно и главно доказване на твърдението си, че бил полагал дължимите системни грижи и издръжка в пълен обем. Затова въззивният състав приемал, че не било налице пълно изпълнение на договорното задължение на приобретателя, поради което в полза на Ю. И. И.-наследник на кредитора, било възникнало потестативното право с едностранно волеизявление-чрез предявяване на конститутивния иск с правно основание чл. 87, ал. от 3 ЗЗД да развали процесния двустранен договор.

Във връзка с посочените мотиви на състава на Софийския апелативен съд с изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, касаторът Я. Н. К. е поискал въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за обема на дължимите издръжка и грижи по договор за издръжка и гледане, при отчитане на потребностите на кредитора и неговата способност да се справя сам и възможността дължимото, да бъде изпълнено от трето лице, без такава възможност да е уговорена изрично; за това, в какъв обем наследникът на кредитора може да упражни правото да развали договора по отношение на неизправния длъжник; за това в случай, че ищецът в производството не е доказал при условията на пълно и главно доказване твърдените от него факти и обстоятелства за неплащане на продажната цена с оглед доказателствената тежест в процеса, както и при условие, че не е ангажирал доказателства за твърдените от него обстоятелства възможно ли е съдът да обоснове правните си изводи на база недоказани твърдения и косвени доказателства; за значението на пълномощното въз основа на което е сключен оформения с нотариалния акт договор в частта му, с която е декларирано, че продажната цена е получена от продавача преди подписването на договора за покупко-продажба и чия е доказателствената тежест да установи, че отразеното в пълномощното, съответно в нотариалния акт е невярно и с какви доказателствени средства, както и възможно ли е съдът да обоснове правните си изводи на косвени доказателства; за това възможно ли е въззивният съд да приеме, че пълномощникът не е знаел размера на данъчната оценка на собствения си имот, поради факта, че документът представен по сделката е изготвен след нотариалната заверка на пълномощното и поради това въззивния съд да приеме, че продажната цена не е платена и за това длъжен ли е въззивният съд да реши спора по същество като мотивира своя съдебен акт-да обсъди доказателствата по делото, относими към предмета на въззивната дейност.

Вторият, третият, петият и шестият от така поставените от Я. Н. К. в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси не обосновават допускането на решението на Софийския апелативен съд до касационно обжалване. Първият и четвъртият въпрос обаче са включени в предмета на спора, като са обусловили изводите на въззивния съд при постановяване на решението му. Същите се разрешават противоречиво от съдилищата, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по тях.

Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 985/07.05.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 1635/2019 година по подадената против него от Я. Н. К. касационна жалба с вх. № 72 447/11.08.2020 година и такова трябва да се допусне.

На Я. Н. К. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 1281.47 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение