Определение № 470 от 11.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 150/2012 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3 във вр. с чл.248, ал.3 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма] с вх.№120325/30.12.2011 г. на Софийския градски съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 28.12.2011 г., срещу Определение от 05.12.2011 г. по в.гр.д.№3282/2011 г. на Софийския градски съд, Г.О., ІІ-Б въззивен състав, с което е отхвърлена молбата на настоящия частен жалбоподател с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските. За да отхвърли така подадената молба от [фирма], Софийският градски съд е приел, че страната не разполага с процесуална възможност да иска изменение на решението в частта за разноските, след като пред първата инстанция не е представила списък за разноските по чл.80 ГПК. Жалбоподателят твърди, че определението на Софийския градски съд е неправилно, постановено в нарушение на чл.78, ал.3 ГПК и §2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответницата Ц. Н. оспорва основателността на частната касационна жалба. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3, във вр. с чл.280, ал.3 във вр. с ал.1 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Обжалваното определение на Софийския градски съд не следва да се допуска до касационен контрол. Предмет на обжалване е определение, постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК от Софийския градски съд, с което той, в качеството си на въззивна инстанция, е отказал да измени решението си в частта за разноските. На основание чл.248, ал.3 ГПК това определение подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване и самото решение. Тъй като въззивното решение от 27.09.2011 г. по в.гр.д.№3282/2011 г. на Софийския градски съд, Г.О., ІІ Б въззивен състав подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл.280, ал.1 ГПК, по същия ред ще подлежи на обжалване и постановеното от него определение по чл.248, ал.1 ГПК, предмет на настоящата частна жалба. Жалбоподателят нито е посочил общото основание за достъп до касация- а именно да формулира значим за изхода по конкретното дело правен въпрос, нито е посочил допълнителните основания за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. В обстоятелствената част на касационната жалба излага подробни съображения за неправилност на обжалваното определение, които обаче не могат да представляват същевременно и основания за достъп до касация. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд