Определение № 2147 от 30.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 728/2024 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Н. Х. срещу решение №311/13.11.2023г. по т.д. №412/2023г. на Варненски апелативен съд. С него, след частна отмяна и потвърждаване на решение № 260001 от 30.03.2023г. по т. д. №47/2020г. на Разградски окръжен съд, е отхвърлен искът на Р. Н. Х., срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място], за заплащане на сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната внучка А. - М. М. Р. при ПТП, настъпило на 04.09.2018г. и причинено от водач на л. а. марка „Опел“, модел „А.“, с рег. [рег.номер на МПС], застрахован при „ЗК Лев Инс“ АД, ведно със законната лихва върху сумата. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Касационната жалбоподателка изразява несъгласие с извода на въззивния съд, като счита за доказани съществувалата трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и наличието на продължителни болки и страдания, търпени от неговата загуба. Моли за отмяна на въззивното решение и за осъждане на ответника да заплати претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационната жалбоподателка счита за неправилен извода на въззивния съд, че тя не е материално легитимирана по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната внучка А. –М. М. Р., при ПТП. Поддържа, че от представените по делото доказателства се установява създадената между нея и починалата А. –М. особено силна връзка и действително претърпените от ищцата неимуществени вреди по повод смъртта на внучката й, надхвърлящи обичайните за родствената им връзка. Твърди, че въззивният съд е игнорирал събраните по делото доказателства и конкретно установените факти, сочещи на съществуването на предпоставките за пораждане на спорното материално право. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационната жалбоподателка поддържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Сочи като обуславящи следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1/ Какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вред от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в ППВС № 4/1961г. и ППВС №5/1969г.?; 2/ На база какви обективни критерии следва съдът да разграничава нормално присъщи и надхвърлящи тази нормалност отношения между близки родственици и по – конкретно между баба и внучка?; 3/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи?; 4/Представляват ли ежедневната взаимна грижа, помощ и подкрепа между баба и внучка; заместващата грижа на бабата към внучката, тъй като бащата е напуснал семейството; очакваната грижа, която е имала бабата, починалата й внучка да се премести да живее при нея и да се грижи за нея; обръщението „маминка“, което внучката използвала към баба си; влошеното здравословно състояние на бабата вследствие настъпилата смърт на внучката, обстоятелства с характер да обусловят създаването на по – голяма близост от тази, считана за нормална за съответната родствена връзка между баба и внучка? Счита, че по третия въпрос обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, формирана с решение № 212 от 01.02.2012г. по т. д. №1106/2010г. на ВКС, IІ т. о., решение №157 от 08.11.2011г. по т. д. №823/2010г. на ВКС, IІ т. о., решение №202 от 21.12.2013г. по т. д. №866/2012г. на ВКС, I т. о., решение №271 от 08.02.2017г. по гр. д. №1368/2016г. на ВКС, IV г. о., решение №12 от 26.03.2019г. по т. д. №606/2018г. на ВКС, II т. о. По останалите три въпроса поддържа, че въззивният съд е допуснал отклонение от разясненията в Тълкувателно решение №1/23.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, както и от практиката на ВКС, обективирана в решение №50122 от 09.01.2023г. по т. д. №1481/2021г. на ВКС, IІ т. о., решение №88 от 20.07.2022г. по т. д. № 2090/2021г. на ВКС, IІ т. о., решение №36 от 20. 04. 2022г. по т. д. №311/2021 г. на ВКС, IІ т. о., решение №70 от 03.06.2019г. по т. д.№755/2018г. на ВКС, II т. о. Също поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място], е представил писмен отговор на касационната жалба, който не е подписан, въпреки дадените на ответника изрични указания от въззивния съд. Третото лице – помагач на ответника Д. Г. Х. не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страната, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че ищцата не е активно материалноправно легитимирана по смисъла на Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната внучка А. –М. М. Р., тъй като по делото не са доказани предпоставките, установени в посоченото тълкувателно решение като основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други лица, извън най -близкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на ППВС №4/1961г. и ППВС №5/1969г., а именно съществуването на особено близка връзка между двете и претърпени от ищцата морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за родствената й връзка с починалата. Изтъкнал е, че от показанията на свидетелите се установява, че отношенията между загиналата и нейната баба са били типичните за българското общество родствени отношения между баба и внучка, характеризиращи се с взаимна обич, привързаност и морална подкрепа. Приел е за недоказана причинната връзка между смъртта на внучката и зачестяването на епилептичните пристъпи, от които ищцата страда. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първият, вторият и четвъртият въпрос в изложението касаят критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица извън очертания в ППВС №4/1961г. и ППВС №5/1969г. кръг. По въпроса относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица извън очертания в ППВС №4/1961г. и ППВС №5/1969г. кръг, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 от ГПК, е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Съгласно тази практика материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Според тълкувателното решение възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най - близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна и дълбока емоционална връзка по смисъла на тълкувателното решение, са различни за всеки конкретен случай и не могат да бъдат предмет на обобщаване в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение, а следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните доказателства. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд, след обсъждане на събраните по делото гласни доказателства е приел, че отношенията между ищцата и нейната внучка са били основани на взаимна обич, разбирателство, подкрепа, взаимно подпомагане и грижи, като независимо, че към момента на инцидента те са живеели в различни населени места /починалата в [населено място], а ищцата в [населено място]/, те са общували често, починалата е гостувала на баба си и я е подпомагала. Също е приел за доказано, че ищцата е преживяла много тежко загубата на внучката си. Счел е обаче, че се касае до типичните за българското общество родствени отношения между баба и внучка, за които е нормално, естествено състояние както обичта и привързаността, така и тъгата и непреодолимостта на загубата при внезапната смърт. При тези фактически констатации преценката на въззивния съд, че не е налице материалноправна легитимация на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната близка родственица, е в съответствие със задължителните указания на Тълкувателно решение №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Наличието на задължителна практика на ВКС по релевантния материалноправен въпрос, с която актът на въззивния съд е съобразен, изключва предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. По процесуалния въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1 от 9. 12.2013г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС, между които са решение № 388 от 17.10.2011г. по гр. д. №1975/2010г. на ВКС, IV г. о., решение № 94 от 28.03.2014г. по гр. д. №2623/2013г. на ВКС, IV г. о., решение № 55 от 03.04.2014г. по т. д. №1245/2013г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 17.07.2015г. по т. д. №674/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 111 от 03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на ВКС, II т. о. и др. Съгласно тази практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК и чл.236, ал.2 от ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл.263, ал.1 от ГПК. Съдът следва да изложи мотиви по всички доводи на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства относно съществувалите отношения между ищцата и нейната внучка, загинала при ПТП. Подробно са обсъдени събраните в първоинстанционното производство доказателства относно връзката на ищцата с нейната внучка и претърпените от първата неимуществени вреди, а именно показанията на свидетелите И. И. и С. М., като е отчетено от съда и обстоятелството, че показанията на М. не съдържат пряко възприети от нея данни за степента на привързаност между ищцата и починалата А. - М., тъй като познанството между свидетелката и ищцата е започнало след произшествието. С оглед изложеното следва да се приеме, че въззивният съд напълно се е съобразил със задължителната и постоянна практика на ВКС по процесуалния въпрос, поради което не са налице въведените допълнителни основания за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Проверката на преценката на въззивния съд, че събраните по делото доказателства не обосновават извод за съществувала между ищцата и починалата особена близка емоционална връзка, по своята същност предствалява проверка на обосноваността на обжалваното решение, която не може да бъде извършена в производството по чл.288 от ГПК. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол на въззивното решение. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд