Определение № 72 от 08.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4686/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Б. С. чрез нейния пълномощник адв. Г. Я., срещу въззивно решение № 779 от 16.06.2022 г. по в.гр.д. № 434/2022 г. на Окръжен съд - Варна. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че тя не се легитимира като собственик на процесния имот, тъй като решението на ПК-В. от 2000 г., с което е признато правото на възстановяване на собствеността върху имота, е нищожен административен акт, тъй като преди това е бил постановен отказ за възстановяване на правото на собственост върху спорния имот.

Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК по следните въпроси:

1.Може ли погрешно възприет от ПК факт, какъвто е фактът, че заявен за възстановяване поземлен имот попада в горски фонд и не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ, послужил като мотив за постановяване на отказ за възстановяване по ЗСПЗЗ, да бъде поправен с последващо решение на ПК по реда на чл. 14, ал.6 ЗСПЗЗ поради явна фактическа грешка.

2. Може ли да бъде обект на придобивна давност имот, който попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ преди приемане на план на новообразуваните имоти.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация П. С. Я. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за достъп до касационно обжалване.

Становище в същия смисъл е изразено и в отговора на касационната жалба, подаден от третото лице- помагач на страната на ищеца С. П. Г..

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 262651 от 20.10.2021 г. по гр.д. № 13 389/2019 г. на Варненския районен съд, с което е признато за установено по отношение на П. С. Я., че М. С. Б. не е собственик на реална част от имот с идентификатор ........, находящ се в [населено място], общ. В., м. “Голяма кокарджа“, при граници на целия имот: имоти с идентификатор -......; .....; ....... и ......, с площ на целия имот 1000 кв.м, която реална част попада в границите на имот пл.№ ....., целият с площ 1223 кв.м по кадастрален план от 1999 г. на м. “ Франга дере и Кокарджа“- [населено място], и която реална част е заключена между т. 1-2-3-4-5-6-7 от приложената по делото на л. 324 комбинирана скица № 5 към заключението на СТЕ, изготвено от в.л. Ж. Б. и съставляваща неразделна част от решението.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Със заявление № 10643 от 25.03.1992 г. ответницата М. С. Б. като наследник на С. М. Г. е заявила пред ПК- В. за възстановяване имот - лозе с площ 0.7 дка в м.“Голяма кокарджа“. С решение № 290 от 10.02.1995 г. ПК е отказала да възстанови в стари реални граници този имот по съображения, че съгласно писмо № 122 от 11.01.1993 г. на Държавно лесничейство - В., приложено към настоящото дело, имотът е бил отчужден за залесяване, като собственикът е бил обезщетен с друг имот. Този отказ е бил обжалван от М. Б. и е било образувано гр.д. № 3112/1995 г. по описа на Варненския районен съд. По настоящото дело няма данни какъв е бил резултатът от това обжалване.

Представени са доказателства, че М. Б. е сезирала съда с иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване на правото й на възстановяване на този имот. Образувано е гр.д. № 3262/1996 г. по описа на Варненския районен съд, производството по което е било прекратено поради наличие на подадено заявление пред административния орган за реституция на имота.

С решение № 748 от 01.11.2000 г. на ПК- В. е признато правото на собственост на наследниците на С. М. Г. в съществуващи /възстанови/ реални граници по отношение на едно лозе с площ 1дка, находящо се в терен по § 4 на [населено място], м. “ Голяма кокарджа“, съставляващо имот № ..... от кадастрален план, изработен през 1956 г. В същото е посочено, че то отменя решение № 290 от 10.02.1995 г. на основание чл. 14, ал.6 ЗСПЗЗ във връзка с уточняване на горския фонд при прилагане на ЗВСГЗГФ и Правилника за приложението му, при което е установено, че имотът попада извън горския фонд.

С решение № 1827 от 24.11.2014 г. на ОС “Земеделие“- [населено място] е признато правото на собственост на наследниците на С. М. Б. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници по отношение на лозе от 1 дка, находящо се в терен по § 4 на [населено място], м. “Голяма кокарджа“, съставляващо имот № ..... от кадастрален план, изработен през 1956 г., при граници: запад- имот № .....; изток- дере; север- гора и юг- път. В това решение е посочено, че то отменя решение № 748 от 01.11.2000 г. на основание чл. 14, ал.6 ЗСПЗЗ поради допусната в същото техническа грешка, изразяваща се в погрешното посочване на номера на имота- вместо имот пл.№ ....., е посочен имот пл.№ ......

С решение № 4А от 13.07.2017 г. на ОС “Земеделие“- В. на наследниците на С. М. Г. е възстановено правото на собственост върху лозе от 1 дка в терен по § 4 на [населено място], м.“Голяма кокарджа“, съставляващо имот пл.№ ...... по кадастрален план от 1956 г., представляващ имот ...... по КККР.

Въз основа на така установените факти, относими към правата на ответницата, въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 14, ал.6 ЗСПЗЗ предвижда възможност органът по реституция сам да поправи допуснати в постановеното решение очевидни фактически грешки, като например технически пропуски, невярно изписани имена на заявители, номер на заявление, имот, пропуски от технически характер и др., но по този ред не могат да се променят по същество взетите решения. Оттук е направил извод, че решение № 748 от 0111.2000 г. на ПК- В. е нищожно, тъй преди него е постановен отказ за реституция на имота в полза на наследниците на С. Г., за който няма данни да е бил отменен по предвидения за това ред в производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ. Като последица от тази нищожност решение № 4А от 13.07.2017 г., с което е възстановено правото на собственост върху спорния имот на наследниците на С. Г., също не е породило правни последици. В обобщение е заключил, че ответницата М. Б. и нейният праводател за 1/ 2 ид. част от процесния имот, не се легитимират като собственици на основание реституция по ЗСПЗЗ, тъй като не разполагат с постановено в тяхна полза валидно реституционно решение.

Във връзка с тези правни изводи на въззивния съд в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба се поставя въпросът може ли погрешно възприет от ПК /ОСЗ/ факт, послужил като мотив за постановяване на отказ за възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ, да бъде поправен с последващо решение на административния орган по реда на чл. 14, ал.6 ЗСПЗЗ поради явна фактическа грешка. Този въпрос е от значение за изхода на настоящото дело, но по отношение на него не се установява наличието на някое от сочените от жалбоподателката основания по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Липсва посочване /позоваване на практика на ВКС по този въпрос, за да се прецени наличието на твърдяното противоречие като предпоставка за допускане на касационно обжалване. Служебно известно на настоящия състав е решение № 92 от 25.03.2011 г. по гр.д. №216/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., в което е прието, че направената от ПК /ОСЗ/ неправилна преценка на релевантните факти, обусловила постановяване на отказ за признаване на правото на възстановяване на собствеността, не може да бъде поправена по реда на чл. 14, ал.6 или ал.7 ЗСПЗЗ. По реда на чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ може да бъде поправена само очевидна фактическа грешка /при несъответствие между мотивите на решението на ПК и отразеното в него като произнасяне по съществото на заявеното искане/, при допусната грешка в описанието на имота, в изписването на индивидуализиращия го номер по кадастрална карта, но не и да се променя вече формираната воля досежно основателността на заявеното искане, т.е. за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността. В същия смисъл се е произнесъл и въззивният съд, поради което основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК не е налице.

Вторият въпрос - може ли да бъде обект на придобивна давност имот, който попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ преди приемане на план на новообразуваните имоти, не е обуславящ изхода на делото. Въззивният съд не е приел, че предявеният против жалбоподателката отрицателен установителен иск за собственост е основателен поради това, че имотът е придобит по давност от ищеца - упражняваното от последния владение върху имота от закупуването му през 2004 г. до предявяване на иска е обсъждано само с оглед доказването на правен интерес от провеждане на отрицателния установителен иск за собственост. След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че имотът е във владение на ищеца, а това е достатъчно да обоснове правен интерес от иска, с който да отрече правото на собственост на ответницата. Поради това и този въпрос не обосновава основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.

Въззивното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като не се установява да е засегнато от пороци, пряко установими от съдържанието му. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони, нито извън тези закони, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Съдът е приложил относимите към спора норми съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Водим от гореизложеното съдът