Определение № 85 от 08.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2944/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. М. И. против решение № 260083 от 14.6.2021 г., постановено по гр. д. № 77 по описа за 2021 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 260702 от 14.12.2020 г. по гр. д. № 482 по описа за 2020 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е прието за установено, че договор от 13.12.2019 г., оформен с нотариален акт № ....., т. ............., рег. № ..........., дело № ................ г. на нотариус Т. М., рег. № .... на Нотариалната камара, е недействителен на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД като сключен без представителна власт, постановено е друго решение, с което този иск е отхвърлен, потвърдено е първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за прогласяване нищожността на пълномощното, основани на твърдението, че упълномощителят е бил очевидно неспособен, на основание чл.26, ал.2 предложение второ от ЗЗД, евентуално за прогласяване нищожността на договора, основани на твърдението, че престациите не са равностойни, за което ответницата се е възползвала от безпомощното състояние на прехвърлителя, на основание чл.26, ал.2, предложение второ от ЗЗД,евентуално, че ответницата е знаела за предстоящата смърт на прехвърлителя, на основание чл.26, ал.2, предложение четвърто от ЗЗД, евентуално за унищожаване на пълномощното на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД и е отхвърлен искът за разваляне на договора.

Касаторът твърди, че решението на Варненския апелативен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

I. В частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иска с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД.

1. Длъжен ли е въззивният съд при решаване на делото по същество да направи самостоятелен анализ на доказателствата, върху които основава своето решение и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тяхната допустимост и относимост?

2. Длъжен ли е въззивният съд в случаите, когато основава своето решение на доказателства, представени от ответника след преклузивния срок по чл.146, ал.3 от ГПК, да изложи мотиви относно допустимостта на съответните доказателства и относно наличието на предпоставките по чл.147 от ГПК, респективно по чл.266 от ГПК?

3. Длъжен ли е въззивният съд да дава указания на ответника за възможността да оспорва представено, прието и неоспорено от страните доказателство, когато действителността на същото това доказателство/едностранен договор/ се цени по същество от съда без значение от предявените искове и направените възражения и когато самата страна, която се ползва от доказателството, държи същото?

4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?

5. Възможно ли е даден документ, в случая пълномощно с нотариална заверка на подписите и съдържанието и с уникален регистрационен номер, да съществува в три различни по съдържание преписа?

6. Кога е необходимо по смисъла на чл.580, т.1 от ГПК при удостоверяването на частен документ, когато това е извършено извън нотариалната кантора, да са посочени освен мястото на издаване още и часа на издаване и при констатирана необходимост кумулативно ли е изискването за посочване на мястото и на часа, или посочването само на мястото е достатъчно за спазването на нормата на чл.580 от ГПК.

II. В частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на другите предявени искове за нищожност на договора.

1. Една и съща ли е правната квалификация по чл.26, ал.1, предложение второ и чл.26, ал.2, предложение второ от ЗЗД, след като законодателят изрично ги е уредил като различни правни хипотези и поглъща ли съставът на чл.26, ал.2, предложение второ от ЗЗД този на чл.26, ал.1, предложение второ от ЗЗД?

2. Ако съставът на чл.26, ал.2, предложение второ от ЗЗД не поглъща този на чл.26, ал.1, предложение второ от ЗЗД какво е постановеното решение-недопустимо или неправилно?

3. Кое от двете основания е общо и кое специално?

III. В частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.31, ал.1 от ЗЗД за унищожаване на пълномощното поради неспособност на упълномощителя да ръководи действията си.

1. Дали в хипотезата на чл.31, ал.1 от ЗЗД разбирането и ръководенето на действията следва да се разглежда винаги кумулативно, или след като законодателят е разделил двете хипотези със съюза „или“, то винаги преценката следва да е конкретна?

IV. В частта, с която въззивният съд е отхвърлил иска за разваляне на договора поради неизпълнение.

1. Следва ли да се прави разграничение между скорошна смърт и непосредствена такава и налице ли е алеаторност на договора в случаите, когато смъртта е непосредствена?

Ответницата по касационната жалба И. Т. В. счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

В. Е. Г. е посочил в исковата молба, че е син на починалия в пет часа сутринта на 14.12.2019 г. М. Д. И.. Няколко часа преди неговата смърт, на 13.12.2019 г. е подписан договор, оформен с нотариален акт № .........., т. II, рег. №............., дело № ............... г. на нотариус Т. М., рег. № ................. на Нотариалната камара, по силата на който М. Д. И. прехвърля на своята племенница И. В. недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Договорът е сключен вероятно в късния следобед на 13.12.2019 г., вписан е на 16.12.2019 г. и е извършен въз основа на пълномощно с рег.№9039/13.12.2019 г. Ищецът е изтъкнал, че баща му е изписан от болница на 13.12.2019 г. след прекаран мозъчен инсулт и не е бил способен да разбира свойството и значението на сделката и да ръководи действията си. Предявил е иск срещу приобретателката за нищожност на договора поради липса на основание, тъй като страните са знаели за предстоящата смърт на прехвърлителя/чл.26, ал.2, изречение първо, предложение четвърто от ЗЗД/, иск за нищожност поради накърняване на добрите нрави, понеже не е морално най-близките хора да се възползват от състоянието на прехвърлителя, за да прехвърлят на себе си имотите му няколко часа преди смъртта му/чл.26, ал.1, изречение първо предложение трето от ЗЗД/, за нищожност поради липса на съгласие/чл.26, ал.2, изречение първо, предложение второ от ЗЗД/, за унищожаемост на упълномощителната сделка поради неспособност на упълномощителя да ръководи действията си/чл.31 от ЗЗД/ и за разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнение/чл.87, ал.3 от ЗЗД/. В пледоарията си в хода на делото по същество пълномощникът на ищеца е добавил, че договорът е нищожен, тъй като е опорочена формата на упълномощаване-упълномощителят е поставил палеца си, въпреки че може да се подписва, а в пълномощното липсва отбелязване, че е извършено извън кантората на нотариуса. Застъпил е становището, че съдът следва да се произнесе и служебно по тези пороци, понеже касаят формата на сделката.

Варненският окръжен съд е приел, че правната квалификация на твърденията за нееквивалентност и възползване е липса на съгласие. Въпросът за липса на еквивалентност може да се постави само за комутативни договори, но не и за договора за издръжка и гледане. Счел за недоказано знанието на ответницата за предстоящата смърт на прехвърлителя, както и че прехвърлителят е очевидно неспособен. Затова е отхвърлил исковете за нищожност на договора на основан на твърдение, че упълномощителят е бил очевидно неспособен, евентуално за прогласяване нищожността на договора поради нееквивалентност на престациите, за нищожност поради липса на основание поради знанието за предстоящата смърт на прехвърлителя, както и за унищожаване на пълномощното. Според съда обаче пропускът да се посочи, че заверката на подписа под пълномощното е извършена извън кантората, опорочава удостоверяването на подписа и води до нищожност на договора поради липса на представителна власт. Ето защо Варненският окръжен съд е прогласил нищожността на сделката на това основание.

Въз основа на приети пред въззивната инстанция доказателства Варненският апелативен съд е констатирал, че има отбелязване за обстоятелството къде е извършена нотариалната заверка на подписа, а поставянето на отпечатък от десния палец е засвидетелствало волеизявлението в нужната форма. Ето защо е отменил първоинстанционното решение за прогласяване нищожността на договора поради липса на представителна власт и е отхвърлил този иск. Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на знанието за предстоящата смърт на прехвърлителя и за неспособността на прехвърлителя свободно да формира волята си и да разбира свойството и значението на своите действия, поради което е потвърдил първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени исковете за нищожност поради липса на основание, поради липса на съгласие и за унищожаемост на основание чл.31 от ЗЗД. В мотивите си е посочил, че договорът не е нищожен поради липса на съгласие с оглед недоказаното по делото твърдение, че приобретателката се е възползвала от зависимото и уязвимо състояние на вуйчо си, който поради това не е могъл да формира и изяви свободно и надлежно воля за разпореждане с имота си. В диспозитива на въззивното решение е посочено, че се потвърждава отхвърлянето на иска за нищожност на договора, основано на твърдение, че престациите не са равностойни, за което ответницата се е възползвала от безпомощното състояние на прехвърлителя, на основание чл26, ал.2, предложение второ от ЗЗД. С оглед изхода на спора относно действителността на договора, въззивният съд се е произнесъл и по иска за неговото разваляне, като го е отхвърлил като неоснователен.

Настоящата инстанция констатира, че съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за прогласяване нищожността на договора за издръжка и гледане поради липса на представителна власт и е постановено друго за отхвърляне на този иск. Разгледаните фактически основания на този иск-поставянето на отпечатък от десен палец вместо подпис и липсата на отбелязване, че нотариалното удостоверяване е извършено извън кантората на нотариуса, не са посочени в исковата молба и е спорно дали за такива основания за нищожност съдът е длъжен служебно да следи.

От съдържанието на исковата молба е видно, че касаторът е предявил иск за прогласяване нищожността на договора поради противоречие с добрите нрави. Първоинстанционният съд е разгледал този иск като основан единствено на твърдение за липса на еквивалентност на престациите. Въззивният съд изобщо не се е произнесъл в мотивите си дали престациите са били еквивалентни, дали тяхната евентуална неравностойност може да доведе до нищожност поради противоречие с добрите нрави и дали това е единственото обстоятелство, на което ищецът се е позовал. В диспозитива обаче въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за нищожност на договора, основано на твърдение, че престациите не са равностойни, като е посочил за правно основание чл.26, ал.2, предложение второ от ЗЗД. Следователно въззивният съд е потвърдил отхвърлянето на иска за нищожност поради противоречие с добрите нрави, приравнявайки го на иск за нищожност поради липса на съгласие. Ето защо поставените в раздел II 1 и 3 въпрос са от съществено значение за изхода на спора относно нищожността на договора за издръжка и гледане поради противоречие с добрите нрави и разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона. Вторият въпрос касае евентуалния порок на решението и следва да бъде обсъден след допускане на касационното обжалване. Затова трябва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд в частите, с които е отменено решението на Варненския окръжен съд за прогласяване на договора за нищожен поради липса на представителна власт, постановено е друго за отхвърляне на този иск и е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави по първия и третия въпрос на касатора в раздел II.

По останалите повдигнати от касатора въпроси и в другите обжалвани части на решението касационно обжалване не следва да се допуска. Въпросите в раздел I ще бъдат разгледани, ако спорът за нищожност на договора поради липса на представителна власт трябва да бъде разрешен по същество. Разрешенията, дадени от въззивния съд на питанията по раздел III и раздел IV съответстват на практиката на ВКС.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,