Определение № 3464 от 01.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3077/2025 г.

Образувано е по частна жалба на В. А. И. срещу определение № 142/03.02.2025г. постановено по адм. дело № 451/2024г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу решение № 224/29.08.2024г. на Общински съвет Тетевен и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи, че определението е неправилно, като постановено при неправилно установена фактическа обстановка. Твърди, че за И. е налице правен интерес от обжалване. Ответната страна - Общински съвет Тетевен изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и изложените в нея доводи приема частната жалба за подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, с оглед което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на В. А. И. срещу решение № 224/29.08.2024г. на Общински съвет Тетевен. С атакуваното решение на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), Общински съвет Тетевен временно е отстранил В. И. от „председателския пост на ПК по „Екология и земеделие“ до произнасяне на КПК с решение“, а за председател на ПК по „Екология и земеделие“ до произнасяне на Комисията за противодействие с корупцията е избрал К. И. - член на ПК по „Екология и земеделие“. Съдът е посочил, че общинският съвет е колективен орган на местното самоуправление и приема своите решения съобразно правилата на ЗМСМА. Обсъдил е, че общинският съветник може да обжалва само тези решения на колективния орган, част от който е съветника, които засягат и то негативно негови лични права и интереси, но не и такива, които са били предмет на обсъждане и гласуване от колективния орган, в чийто състав е участвал. Допълнил е, че при формирането на волята на колективния орган, волята на всеки един от общинските съветници е изразена чрез неговото гласуване, независимо дали е гласувал „за“, „против“, „въздържал се“ или не е присъствал на сесията, което според съдът означава, че отделният общински съветник няма правен интерес да обжалва приетото със съответното мнозинство решение на общинския съвет. Първостепенния състав е посочил, че за да е налице пряк интерес е необходимо със самата отмяна на оспорения акт, в случая на решение № 224/29.08.2024г. на Общински съвет - Тетевен непосредствено да се отстрани настъпила или настъпваща щета от изпълнението му, да е налице действително и незабавно удовлетворяване на лицето. Правото да бъде избран за председател, респ. член на постоянна комисия към Общинския съвет има всеки един от общинските съветници (арг. чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗМСМА), поради което с прекратяване на пълномощията на председателя на съответната постоянна комисия не се накърняват лични права и интереси, или обществени такива. Така мотивиран и като е приел, че лицето няма правен интерес съдът е сметнал жалбата за недопустима, като я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Частният жалбоподател не спори, че актът, с който се прекратяват правомощията на председател на постоянна комисия не подлежи на съдебен контрол. Неоснователни са упреците на жалбоподателя за незаконосъобразност на атакуваното решение в частта на използвания термин „Временно отстраняване“, какъвто не е предвиден в ЗМСМА. Последното е въпрос по същество на спора, каквото произнасяне не е допустимо и настоящата инстанция не дължи, предвид липсата на абсолютната процесуална предпоставка - наличие на правен интерес за оспорване. Общинският съвет е колективен орган, който се състои от избраните общински съветници, чиито решения се вземат по реда и на основание мнозинството, определено в чл. 27 ЗМСМА. Правомощията на ОбС се регламентират от разпоредбата на чл. 21 ЗМСМА, като на основание т. 1 на ал. 1 от същия, общинският съвет създава постоянни и временни комисии и избира техните членове. В чл. 48 ЗМСМА е предвидено общинският съвет да избира от състава на своите съветници постоянни и временни комисии. Всеки общински съветник е член на поне една постоянна комисия. Ограничение е визирано в ал. 2 на чл. 48 от с. з., а именно, че общинските съветници не могат да участват в състава на повече от три постоянни комисии. Въпросът за избора на председател на ОбС и председателите на комисиите е предоставен на преценката на самия общински съвет, като това правомощие е регламентирано в ЗМСМА и Правилник за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация. Правото да бъде избран за посочените позиции има всеки един от общинските съветници, поради което с избора или с прекратяване на пълномощията им не се накърняват лични права и интереси, или обществени такива, за да бъде обоснован правен интерес от съдебно обжалване. По аналогия следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 1/18.04.2006 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2006 г. по описа на ВАС, в което по т.1 ОСС от II колегия на ВАС е приело, че членовете на Висшия съдебен съвет не могат да обжалват решенията му в това си качество. В мотивите е изложено, че волята на Висшия съдебен съвет се формира с вземането на решение след явно или тайно гласуване при наличие на необходимото мнозинство, независимо от волята на отделните му членове. Приетото решение е акт на колективния административен орган като цяло, а не на мнозинството или на отделни членове. При проведените обсъждания на решението членовете на съвета са могли да изразят и аргументират становището си или да изразят несъгласието си по начин, който да повлияе на изхода от гласуването. Тези членове на съвета, които не са взели участие в гласуването или не са подкрепили решението, не могат да го обжалват пред съда по съображения, че не са съгласни с него, защото нямат пряк, личен и непосредствен интерес, различен от този на колективния орган. ВАС мотивира решението си и с чл. 120, ал. 2 от Конституцията по силата, на който гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Правният интерес от обжалване на административните актове се обуславя от непосредственото неблагоприятно въздействие в правната сфера на лицата, по отношение на които актовете имат действие. Прогласеното от Конституцията право на защита срещу незаконосъобразни административни актове принадлежи само на гражданите и организациите, засегнати от актовете, а не на административните органи, които ги издават, или на отделните им членове. Предвид изложеното съдебният контрол за отношения като процесните, е ограничен до решението на ОбС за предсрочно прекратяване пълномощията на общинския съветник, защото с такова решение биха били накърнени права, произтичащи от вота на населението - чл. 30, ал. 6 и ал. 8 ЗМСМА. Общинският съветник има законово задължение по чл. 36, ал. 1, т. 2 ЗМСМА да присъства на заседанията на общинския съвет и да участва в решаването на разглежданите въпроси, като е обвързан от приетото решение и не може да го обжалва за законосъобразност по реда на ЗМСМА. Правото на оспорване е дадено в защита на субективни материални права, засегнати от административния акт, а несъгласието на съответния общински съветник със становището на мнозинството се изразява с начина на гласуване при вземане на решението. В сезиращата жалба е изразено несъгласие с термин обективиран в решението на общинския съвет, което още по-малко засяга правната сфера на оспорващия, респективно доказване, че наличието на правен интерес е дискредитирано. Наличието на пряк и личен правен интерес на оспорващия е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата срещу административен акт, като нейната липса определя недопустимост на оспорването. Последното се извежда и от посочената по-горе тълкувателна практика на ВАС. Настоящата касационна инстанция намира атакувания съдебен акт за правилен, същият не подлежи на отмяна и следва да бъде оставен в сила. Водим от гореизложено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение